Когато светнеш "положителен" на теста за коронавирус

Говорим много ЗА хората, разболели се от коронавирус, но не говорим СЪС тях. Ето, ние от Майко Мила! се свързахме с един от българите в статистиката, която чуваме всеки ден. Той е с доказан положителен тест за COVID-19 и реши да ни сподели как се е заразил, как се е чувствал и какво се случва в момента с него, както и някои други мисли, докато спазва карантината си. Авторът пожела да запази анонимност и ние уважаваме това.

Отдалече планирана сватба в средиземноморска провинция, малко чудене преди заминаване в края на февруари – в доброто време преди истерията, но – нали няма да сме по големите градове?

Така си беше. В кръчмата в селото за 10 евро ни дават всичко най-вкусно, плюс две гарафи вино, щото ни се радват като на първите щъркели – дотолкова е провинция.

Красотата на южна пролет, леко вали, ярък слънчев ден за супер веселата сватба в старо имение. Незабравимо, добре че сме там! Два дни още из провинцията, самолет, терминал посред нощ, трескави погледи – половината зад маски. Безмълвен митничар без мимика, безмълвен таксиджия, дъжд за разкош, петгодишният е на пастет.

На следващия ден дамата лежи, спи. „Изморено ми е“, казва. То не е за чудене – толкова добре прекарахме, че и половината тяло да ми се беше парализирало, нямаше да се впечатля. Петгодишният извършва всичко, за което е създаден. Не е на детска, защото сме разумни.

На следващия ден дамата вече функционира на 80-90%, двойно за петгодишния, аз имам нужда да спя май повече от нормалното, нещо ми се вие главата.

След ден-два обаждане от Испания: „Абе, вие как сте, защото половината сватба е светнала положителен?“ Иха-а-а-а, значи и ние може да сме в играта! Решава се: в понеделник, в зависимост от ситуацията, ще видим как да се действа. Петгодишният е здрав като козел, иска да взриви бункера.

Два-три дни леко виене на свят за мен. 37.5С на моменти. Нещо като кашляне. Дамата клони към екстра, леко покашля, козелът нещо е кисел едната вечер – отбеляза 37.2С. Медикаменти не се приемат.

Понеделник, ден 7 от пристигане и изолация – проба за мен при изключително любезните и добре организирани и от-до маскирани във ВМА. Рецепта с витамини и трахизан, попълване на формуляр с всичко, което знам за себе си.

На следващия ден, по телефона: „Вие сте положителен, много съжалявам.“ Аз обаче въобще не съжалявам – много тъпо щеше да е да карам нещо друго, искам от модерното. Ясно е, че всички у дома сме с вирус – целуваме се, но като свърши карантината ще се тестваме за антитела, защото само аз съм с доказан плюс.

Дамата се опитва да се разтревожи в някакъв момент, но петгодишният е вдигнал летвата и не позволява волности извън плана му. Още два-три дни ми е тъпо, спане по никое време, вдигам – свалям до 37.7С, кашляне и после – край. Тези неща обикновено ги карам работно.

В първите дни само от БДЖ не ми се обадиха да ме разходят по материала от формуляра. Справям се отлично, първо – защото аз съм го писал, второ – защото съм си го снимал. Сега всички сме екстра и очакваме края на карантината, който се отдалечава с наближаване на последната дата – точно като в Параграф 22.

Zoom вечери, приятели носят храна на 3-4 дни, оставят торбата, пазят се да не ги наплюем, смеем се. Преди пет дни полицаят, който ме кара да се показвам на прозореца, ми вика:

„Извинявай, грешка е станало, ти си бил до 23-ти.“

На следващия ден дойдоха и взеха първа от две евентуални отрицателни проби, втори път не се появиха – някой от мозъците бил отменил упражнението.

След три дни от РЗИ дойдоха и подписах „Предписание за поставяне под карантина“ за 14 дни, които изтичаха – познайте – на следващия ден. В момента с мен поддържа връзка изключително адекватна дама от ВМА – много ѝ благодаря!

Толкова за организацията. Ще си спазим 28 дни, каквато е истината в момента, защото чета заповедите на сайта на Министерството и знам, че РЗИ работи по стари, а и не ми се занимава с милиция и затвори.

Работно: бизнесът ни е международен шоубизнес и е пълно чао, вероятно ще издържим няколко месеца, преди да изядем първите гълъби и да се науча да дера котка.

Какво да споделя?

– Без паника – няма нужда от притеснения. Най-вероятно да не разберете нищо от вируса, особено децата.

– Трябва разум – да пазим възрастните.

– Пазете свободата си. В момента безсилието на управлението се изражда в забрана на всичко и в безумни заповеди по всякакъв повод.

– Спазвайте правилата разумно и избягвайте всеки риск да попаднете в затвора за глупост, например защото сте говорили с двама приятели на входа на парка.

– И емпатия трябва. Поставете се на мястото на възрастните хора – може би за тях разходката в парка е близко до всичко на този свят и не са ни молили да ги спасяваме с доноси и с глоби. Вероятно и за влюбените, дето сладко се целуват, това да е много по-интересно от общественото благо.

Нещо важно: засега няма формулирана цел и желан резултат – след три месеца всичко да е ок, например, или, който премине, е готов за „нормалния“ живот и общество.

И да сте преминали вируса без проблем, за вас важат същите ограничения, глоби, затвор.

Тоест – така маскирани и по домовете може да я караме завинаги, защото вирус ще има винаги.

Та, поставете си ваша, собствена цел, няколко даже, и гледайте да не забравите свободата си, иначе язък за венците пред паметниците, салютите и дрънканиците.

Усмихвайте се много и се пазете от пророци, от тъжни, плашещи чиновници и от други глупости!

До скоро в кварталната градинка,
Вашият вирус.

Post Views: 95 030