Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на “Шаркова и партньори”. Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.
Тя е редовен автор в Майко Мила!, а текстът ѝ днес е свързан със смъртния случай на родилката Ренета Томова в Сливен.
В последните седмици новините по телевизията на два пъти започват с трагична вест: смърт на бременна жена по време на раждане. Обикновено репортажите представят съсипаните безпомощни близки и телеграфните, предпазливи становища на институциите, очакващи „резултатите от проверката и аутопсията“.
Задължителни са и изявленията, които съвсем правилно ни напомнят, че всеки е невинен до доказване на противното. Не мога да не бъда по-съгласна.
И все пак какво прави впечатление във всички тези истории, които се разказват през различни погледи?
Това, че се повтарят.
Повтарят се твърдения за:
- прилагане на различни методи, които не са утвърдени от науката и практиката, каквото е изискването на Закона за здравето;
- за здрави жени, постъпили да раждат чрез планово Цезарово сечение (честотата на ЦС в България е около 45% при препоръки на СЗО за 20-23%) ;
- за незачитане на правото на информирано съгласие, включително когато жената ясно и недвусмислено (понякога на висок глас) е заявила, че не желае извършване на конкретна манипулация (което представлява нарушение на Закона за здравето);
- за грубо поведение на персонала, използване на унизителни и неприятни процедури (клизма, бръснене), които много отдавна за отречени в редица европейските държави, с които желаем да се мерим (отново нарушение на Закона за здравето);
Намирам за напълно справедлив и обоснован апелът да не се създават правила от един трагичен случай, да не се обобщава и насажда ненавист към дадено съсловие или група от хора.
В същото време, когато периодично и за кратко чрез гласа на тежко увредени бременни и раждащи жени или техните близки, се повдигат отделни въпроси, не бива да скриваме главите си в пясъка, под предлог, че очакваме резултат от проверка…или влязло в сила съдебно решение.
Каквото и да установят тези проверки или решения, те ще отразяват само причината за една поредна човешка трагедия, но няма да ни дадат отговори на въпросите:
Защо в България специалността „Акушерство и гинекология“ е втората „най-съдена“ специалност по граждански дела за медицински грешки (данните са публикувани в изследването „Медицинският деликт“, издадено през януари 2018г)?
Защо една трета от тези дела са провокирани от сериозни пропуски в комуникацията между лекар и пациент?
Защо онлайн проучване, проведено сред близо 4000 раждали жени (r броят на отговорилите непрекъснато нараства), показва, че спрямо всяка втора раждаща жена е прилаган методът Кристелер?
За да не бъда атакувана, че правя заключения, изискващи медицинско образование, ще добавя: в базата данни Cochrane се посочва, че няма доказателства за ползите и станичните ефекти от прилагането на този метод.
В съдебно решение от миналата година по дело за смърт на новородено, пет вещи лица са дефинирали прийома Кристелер като „остарял и отречен“.
Защо съществува напрежение между раждащите жени и персонала в лечебните заведения, а оплаквания от грубо отношение, незачитане на информирания избор на жената и извършването на ненужни манипулации и дейности са много чести?
Всички ли жени лъжат? Или са прекалено взискателни и разглезени?
Отговорът на тези въпроси няма да се появи като коментар във Фейсбук, разговор в сутрешен блок или в съдебно заседание. Моят коментар може би ще бъде посрещнат с негодувание от лекарите-специалисти и акушерките, но целта ми не е да обвинявам или да раздавам он лайн правосъдие.
Просто бих искала да съобщя някои факти:
В България вече поредна година няма действащ стандарт по „Акушерство и гинекология“.
Не са приети критерии, чрез които да се измерва качеството на родилната помощ в България. Поради тази причина не се води статистика, включително за обикновени неща, като брой епизиотомии, брой на раждания с приложен форцепс, брой на регистрирани сериозни нежелани събития в акушерството и други.
Не се правят анализи на причините за настъпване на сериозни нежелани събития в лечебни заведения, поради което не разполагаме с почти никакви данни, които да помогнат за подобряване на пациентската безопасност.
Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди. С един и същ успех някой може да твърди, че родилната помощ в България е отлична или трагична. “Without data, you’re just another person with an opinion.”
Предвид обстоятелството, че майчината грижа е приоритет в нашето здравеопазване, създаването на гаранции, че се практикува медицина, базирана на доказателства, е крайно наложително.
В дискусията за повишаване на качеството на родилните грижи и създаването на конкретни стандарти, програми за повишаване на качеството и контрол на риска, е необходимо да участват всички: професионалисти, политици, активисти, пациенти.
Това е крайно наложително, ако не желаем след няколко месеца отново едните да (се) обвиняват, а другите да (се) оправдават!
You might also like
More from Бременна съм!
5 въпроса и отговора за водното раждане
Що е то водно раждане и има ли почва у нас? Съжаляваме, не успяхме да се удържим да не използваме …
Как да се грижите за гърдите по време на бременност
За бъдещата майка е от изключително значение да знае как се променя тялото ѝ по време на бременността и какво …
6 години след първото дете и вече съм забравила какво е да си бременна
Втората бременност може да е планирана и желана и пак да ни изненада с това колко неща се променят и …
1 Comment
Случвало ми се е два пъти да платя на екипи, които да водят раждането ми. Два пъти да използват вакуум екстракция.
Два пъти да прилагат метода Кристелер върху ми. Единият път обаче не получих хуманно и професионално отношение, а се опитаха да ме убият! Чувствах, че ме убиват и сега разбирам колко късмет съм имала. Съжалявам, че се случва подобно безумие 21 век. Съжалявам за Ренета.