Когато "писател и бърсач на дупета" говори за живопис

Досега не бяхме чували за Бунми Ладитан, която описва себе си като „писател и бърсач на дупета“, автор на книгата „Признанията на един домашен провал“, но вече е в полезрението ни и просто няма как да не споделим с вас ултра хипер забавното ѝ описание на известната картина „Родината“ на Уилям Адолф Бугеро, което има над 90 хиляди харесвания.

И има защо!

„Погледнете лицето на тази майка. Знаете, че онова къдравото хлапе най-отгоре иска от нея шоколадово мляко, въпреки че тя тъкмо е седнала, а баща му е в кухнята. Сега хлапето иска любезно, но след пет секунди ще реве на пода и ще пищи така, все едно Чейс от „Пес патрул“ е умрял.

Малкото момиченце от лявата ѝ страна, което я гледа с обожание, иска да знае кога ще ходят на аква парк. Майката е споменала, че може да отидат преди два дни, но се е надявала, че момиченцето ще забрави.

Уви, не, то помни като слон и ако скоро не отидат, ще израсне неспособна да се доверява и ще я привличат обвързани мъже.

Детето, което се катери към скута ѝ, иска да се гушкат, обаче е 6 вечерта и вече толкова много са я гушкали и пипали днес, че ѝ иде да си излее отгоре бутилка лют чили сос.

„Искаш ли да гушнеш някое плюшено животинче?“, пита тя. „Те затова са направени.“ Все пак го гушка, защото се чувства виновна и не иска да започне да казва на учителката в яслата „мамо“.

На тригодишното долу вляво, което ни е обърнало дупе, му се ака. Тати е свободен, но то предпочита мама да му бърше дупето. Ако тя не го вдигне сега, то ще остави топъл Сникърс в краката ѝ.

Момиченцето вляво е най-голямата. Тя е пренебрегната и вече планира мемоарите си, озаглавени „Да се отгледаш сама: сърдечно писмо до майка ми, пачаврата“.

Двете деца, които са се прегърнали до лявата ръка на майката, се опитват да съберат смелост да кажат на мама, че „без да искат“ са изсипали 2-килограмова опаковка брашно на пода и кучето си прави снежни ангели в него.

Двете благословии долу си играят кротко засега, но само 6 секунди ги делят от избухването на караница. Едното ще получи насинено око и непознати в магазина ще си мислят, че майката го е направила.

И докато физиономията на тази майка все едно казва: „Защо не пих противозачатъчни?“, а тя е толкова изтощена, че дори не осъзнава, че едната ѝ гърда се показва, все пак някак си успява да държи златен лавров венец на главата си like a boss. Браво, майче. Браво.“