Бебето киборг е нещо като бебето еднорог – всеки е чувал за него, но не го е виждал. Това ни казва днес Биляна Ангелова с надеждата ако има други майки на такива деца, да се покажат и да споделят рецепти за справяне със 72-часово бебешко безсъние.
Ето как започна всичко… Бременността ми протече леко, качих 8-9 кг, бях слаба бременна без никакви оплаквания, освен някоя и друга истерична криза. Нямах апетита на мечка стръвница и до 7-и месец не си личеше дори и корем.
Спях като заклан петел и бебето в корема ми не ме притесняваше по никакъв начин. Раждането ми беше лесно и дори леко отегчително. Приеха ме с изтекли води в 10 сутринта и до 16:00 не спрях да мрънкам, че няма да раждам днес и не разбирам защо трябва да стоя в болницата. През времето, докато бях там обаче, някак си разкритието ми стана 7 см без дори да разбера. И, ей така, докато си мрънкам и си чатя, родих в 17:10.
Родих нормално, лесно и без упойка моя първороден син!
В този момент трябваше да се досетя, че има нещо нередно, че много хубаво не е на хубаво.
Още след 2 часа държах в ръцете си най-безценния дар, моето ангелче, от което очаквах само да спи и да яде – както казват хората, че правят новородените.
Да, ама не! Бебето, за което още не знаех, че е от типа КИБОРГ, не спеше почти по цял ден. В болницата заспиваше вечер към 20:00 и в 00:00 се будеше, за да реве като див бизон до 06:00 сутринта!
Добре, казвах си аз, милото ми бебче, само да се приберем у дома и двамата ще се наспим. ХА-ХА. Една година и седем месеца по-късно това ми звучи като виц на Шкумбата.
Когато дойде моментът за изписване, вече бях слаба и без корем. И с боти на високи токчета. Спокойно дами, това беше последният път, в който ги сложих (някак си оптимистично настроена и в неведение за това, което ми предстои).
Прибрахме се с моето бебче, което сладко щеше да си спи в прекрасното си меко легълце… Но бебето не беше от тази планета, за да спи в това легълце… То не спеше рекордните 72 часа, разбивайки всичките ми представи за новородено.
Малко данни:
– Бебето киборг може да не спи до 3 дни без проблем;
– В нормален ритъм спи 20 минути на 24 часа – след минимум 4 часа носене;
– Иска да го държиш на ръце до припадък;
– Не просто да го люшкаш, но и да се движиш и да не сядаш нито за секунда – часове наред;
С мъжа ми го гледахме с ужас, докато то пищи, и се чудихме да звъним ли на бърза помощ, или да викаме екзорсист?! Какво става с това бебе?!
Еми, нищо… Просто бебето киборг няма нужда от сън и е винаги в перфектна форма за истеричен рев 24 часа в денонощието.
Още малко данни:
– Бебето киборг има най-кошмарните колики, за които нито едно лекарство не помага;
– На бебето киборг не му никнат зъби, никнат бивни – и отново няма измислен лек за облекчаването на болката при растежа им!
И така до днес… Когато нашето бебе вече е едно диво, палаво дете киборг на 1 година и 7 месеца, което все още се буди между 10 и 16 пъти на вечер.
Няма нито една нощ, в която да е спал непробудно до сутринта (и по-добре – не знам как бих реагирала, може би ще скоча да му правя изкуствено дишане!)
Прави истерични сцени и всеки път се прибираме от площадка, все едно го отвличам. Вече съм развила параноя, като видя ужасени хора около мен с телефон в ръка – все си мисля, че звънят да сигнализират за трафик на деца…
Ще се радвам и други майки на деца киборги или на пораснали вече такива да споделят има ли шанс да се превърнат в еднорози един ден? Или бебето киборг се пръвраща в дете киборг, тийн киборг и така нататък?!
You might also like
More from Животът с деца
Какво разбираме за непознато дете от профила на майка му
Публикуваме този материал с разрешение на фондация Offline Kids. Смятаме въпроса за онлайн присъствието на децата чрез майка им за …
Математиката: новият национален спорт в търсене на нормално образование
Автор: Андрей Любенов, баща на четвъртокласник Поредният сезон от математическия календар отново даде ясно да се види колко далеч е началното …
Да поговорим преди „клик“ да стане вик за помощ
Как родителите могат да минимизират рисковете от сърфирането в интернет. И как да разпознаят дете, което е в беда, и …
1 Comment
Имам сходен опит с вашия, но съм от типа хора, които се успокояват с “има и по-зле” и ще ви разкажа за второто дете на една приятелка на майка ми, което крещеше. ИСТЕРИЧНО и НАВСЯКЪДЕ. Жената редовно събираше тълпа от зрители, даващи съвети, цъкащи с език и просто невярващи на очите си, а детето си крещеше без причина от количката. Крещеше си по цял ден. Също така бягаше – слизаше от количката и за секунди изчезваше. Аз имам спомени как го търсим – малко по-голяма съм. Намирахме го и той пак почваше да крещи. И така, докато тази мила и клета жена не го прати на детска градина, убедена и също уверявана от всички, че след най-много половин час ще и се обадят да си взима чудовището. Обаче нищо такова не се случи – детето БИЛО НАЙ-ДОБРОТО ДЕТЕ в групата. Порастна и стана чудесен, спокоен и умен мъж, да е жив и здрав 🙂