Когато майчинството не е сбъдната мечта

Неведнъж в Майко Мила! сме давали гласност на противоречиви теми. Това, за което искаме да говорим с вас днес, е една много дълбоко премълчавана истина – съществуването на жени, които съжаляват, че са станали майки.

Възможно е първата ви реакция да е шок и изненада, но препоръчваме да продължите да четете – оказва се, че не една и две майки са изпитвали моменти на съжаление Доказали сме се като трибуна за всякакви чувства, мисли, трудности и преживявания на всички майки. Днес с този текст го правим отново – и ви молим да не съдите.

„Всеки има тайни и, когато бях дете, бях станала експерт в научаването им чрез внимателно подслушване. Скрита зад някой скрин, зад фотьойла или уж заспала наблизо, измислях всякакви стратегически начини да остана наблизо до възрастните, за да чуя тайните им.

Чудите се коя е най-голямата тайна, която жените си споделяха над чаша чай и тънка цигара?

Ако са знаели колко е тежко майчинството, е нямало да станат майки изобщо.“

Тази простичка истина разкрива Дивлин Яса в публикацията си The women who regret becoming mothers (Жените, които съжаляват, че са станали майки).

Една след друга майки разказват своите истории на разбити надежди, хронично физическо изтощение и натрупваща се умора, и загубеният живот, който никога няма да си върнат.

Реакциите на читателите към историите са противоречиви – от съпричастност и разбиране до персонализирано отвращение към майките. Когато се сблъскаме с нещо, категорично различно от високите обществени стандарти и също толкова високите ни очаквания, първоначалната реакция е силно емоционална, за да неутрализира шока.

Със сигурност нещо не им е наред на тези майки, шокирано коментират хората, изумени как може някой да поставя под въпрос сиянието и красотата на майчинството.

Неминуемо тези майки са категоризирани като жени с душевен проблем, с някакво ментално разстройство – просто хората не могат да си обяснят по друг начин защо един нормален човек не би бил щастлив с майчинството и би намерил нещо лошо в него.

Очевидно проблемът е в майката, явно страда от следродилна депресия, която по някаква причина продължава вече 9-та година, смятат хората.

Съдим майките и ги класифициаме като негодни, ненормални, лоши, неспособни, а не системата, която ги е докарала дотам да съжаляват, че са станали майки.

Истината, обаче, е малко по-различна. Тези жени не са луди, ненормални, лоши, неспособни и негодни. Те са идеален пример за жертва на измамата колко чудесно е майчинството и каква сбъдната мечта е за всяка жена. Не в тях е проблемът, а в начина, по който третираме майките.

Представете си от раждането си да ви наемат на дадена длъжност.

Дават ви играчки, които пасват на длъжностната характеристика:

♠ малки кукли, за които да се грижите, на които да решите косата, да преобличате и къпете

♠ миниатюрни кухнички и с пластмасови чашки, чинийки и прибори, с които да сервирате храна на куклите си и да си играете на чаено парти

♠ мънички лопатки и метлички, с които да помагате на мама, докато чисти и да замитате вашата миниатюрна кухничка със сресани куклички.

Учебниците в училище ви показват истории и илюстрации на майки с дечица, които се усмихват блажено, сияят от радост и любов, излъчват грижовност, гушнали чистите си, спретнати дечица, освен когато става дума за лошата мащеха, която винаги е зъл герой, който понякога дори се опитва да убие децата.

В гимназията, в часовете по биология, ви учат „да се пазите“ от бременност, т.е., че жените са отговорни за бременността си.

Рекламите по телевизията показват жени, които не са взели хапче след секс и се е наложило да правят аборт.

Чувате израза „жена във фертилна възраст“ и други подобни изрази в контекста на това, че имате определен прозорец от време в живота си, за да го осмислите чрез майчинство, иначе животът ви ще остане празен и неосмислен.

Очевидно от раждането ни се учим, че майчинството е това, което изпълва със смисъл и цел живота на една жена.

Посланието е ясно – жените са насочвани и подтиквани да станат родители още от раждането си и то по начин, по който мъжете не са.

Мъжете, дори и като бебета, не са затрупвани с играчки, които ги поставят в ролята на баща и не им се напомня, че имат кратък период от време, в който да станат родители (само за кратък пример ви напомняме скандализираните реакции, когато Елена Йончева стана майка на „рекордната възраст от 52 години“, за разлика от неутралните, понякога и похвални отзиви за 73-годишния Мик Джагър, който стана баща за осми път).

Да станат бащи за малките момчета и порастващи мъже е представено като важно житейско събитие, което трябва да постигнат, но никога със същата тежест, с която това се насажда на жените.

Подготвяни още от ранна детска възраст да забременеят и да станат майки, днешните жени се сбъскват със суровата истина: обществото ги подготвя да искат майчинството и да бъдат майки, но не желае да им помага да бъдат такива.

Така майчинството, в този му вид, е черешката на торта, направена от дискриминация и премълчаване.

Дискриминацията спрямо бременните жени е толкова широко разпространена, че някои хора я приемат за даденост, за нещо нормално и част от условията на трудовия пазар.

Никой не си дава сметка как намаленото работно време, незаконните опити за съкращение на бременната или подтикването ѝ към доброволно напускане са грубо нарушение не само на трудовото законодателство, но и на човешките ѝ права.

Не една и две компании гледат към служителките в „отпуск“ по майчинство като първа цел за съкращения. Ако някоя майка успее да се завърне от майчинство на работния пазар, тя трябва да съумее да плаща разходите по увеличеното си семейство, в повечето случаи – със същата заплата.

Да не говорим, че кариерата и професионалното ѝ развитие се считат за второстепенен приоритет, след това да си гледа детето, тъй като нейното „основно занятие вече е да е майка“.

А всъщност истинската част от майчинството е жената да поеме основно отглеждането на дете и домашната работа. За тази работа не ѝ се плаща, тя не получава уважение, нито бонуси за извънреден труд или по-високи постижения.

Изобщо не са зачетени и фактори, като постоянен физически труд, психологически крах и финансовите трудности, с които майката трябва да се справя у дома, защото от нея се очаква (от близките ѝ или от обществото, или от съседите, или от всички заедно или друг) тя да поддържа дома в подходящ вид и условия на живот за други хора, чиито живот е по-важен от нейния (в това число и детето или децата).

Не само от жените се очаква да го правят – от тях се очаква да обичат този период от живота си. Това е отгоре на факта, че често жените не са подкрепяни, не им е помагано и се чувстват изолирани, ако не се вписват съвсем в обичайната идеална картинка на майката, която в подходящ вид може да присъства на родителска среща в 17:30 часа, да има изрядно подреден и чист уютен дом, да сервира готвена храна за вечеря поне 5 пъти седмично, да поздравява учтиво, децата ѝ да не се тръшкат и да са спретнати, и ученолюбиви, и т.н.

Кой човек не би се почувствал изолиран заради наложени му образ и роля, които не зачитат същността им, а околните го преценяват по това, което прави за другите хора?

Реакцията към жените, които са разочаровани и съжаляват, че са станали майки, веднага прерастват в грижа и безпокойство за децата им, което още веднъж потвърждава неправилния подход да не обръщаме адекватно внимание на причината, караща една жена да напусне работата си.

Това напомня ужасно много за отдавна отречената теория от 50-те години на миналия век за майката-хладилник. Тази отхвърлена теория твърди, че аутизмът се дължи на „действителна липса на майчинска топлина„ и чрез сравнението как „от самото начало децата са изложени на родителска студенина, вманиаченост и механично внимание, насочено само към материалните нужди… Те са оставяни в хладилници, които никога не се размразяват“, се налага изразът „майка-хладилник“ (refrigerator mother), който става популярен през следващите десетилетия.

За съжаление, дълго време никой не отбелязва факта, че и „студените“ родители имат нормално развиващи се деца и много хора все още злоупотребяват с този израз.

А ето и същината на проблема.

Когато една майка ви каже, че съжалява, че е станала майка, тя не ви казва, че съжалява за децата си и че не ги харесва.

Това, което тази майка всъщност ви казва, е, че съжалява и че не харесва работата и длъжността „майчинство“.

Нима не знаете какво е да обичате колегите си, но да не харесвате работата си? Същото е и с майчинството, но разликата е, че на майката не ѝ е разрешено да напусне или да се премести в друг отдел.

Всеки, който изпада в изумление и шок от това, че някоя майка съжалява и е разочарована от майчинството, не слуша какво всъщност казва тя.

Въпросът е какво изисква обществото от жените, които стават майки, а не защо майките не смогват винаги да отговарят на невъзможните стадарти и изисквания на обществото.