Когато една жена не иска да има деца

Не разбирам, но уважавам решението. Всеки знае себе си, и по-добре с осмислен избор, отколкото с нещастни хора.

Не знам какво толкова има за неразбиране в това решение? Не може единствената цел на една съвременна жена да е да се множи. Има далеч по-интересни и вълнуващи неща.

Браво на Мария за куража да си каже всичко както си е! „Ти си егоист“ е най-потресаващия коментар, който съм чувал от хора с деца към такива, които не искат да имат деца – и съм го чувал много пъти! Къде е логиката? Да не би като имат деца хората изведнъж автоматично да се превръщат в най-големите алтруисти на света? Моят опит показва точно противното! Познавам много двойки, които нямат и не искат деца, и те са в пъти по-щедри и ангажирани с проблемите на другите около тях, отколкото двойки с деца. И нещо друго – никога, ама _никога_ не съм ставал свидетел на развод или раздяла при двойки без деца (пак казвам, познавам _много_ такива), но при такива с деца – с лопата да ги ринеш. Да не говорим, че много жени търпят домашно насилие с години само заради детето или децата – но те не обичат мъжа си, а го мразят. Любовта към партньора е съвсем различна от любовта към децата. И какво се получава? Тези нападки са напълно необосновани! Аман от средновековни традиции и очаквания. Оставете хората да си живеят живота – и без това населението на планетата се увеличава експоненциално!

И преди да ме апострофират – имам две деца и ги обичам повече от всичко, освен жена ми. 🙂

Не мисля,че трябва да определяш живота си с това дали имаш деца.Живота ти може да е пълен и пълноценен и без деца,всеки си има приоритети.За едни това да имаш 2-3 деца е на първо място и живота им е празен без тях,други могат да се чувстват пълноценни пътувайки,работейки и тн.
Това са някакви стари разбирания,които още не са отминали напълно,живота си е твой и не трябва да се съобразяваш с ничие мнение.

Напълно разбирам и уважавам този начин на мислене. Никой не ТРЯБВА да прави нещо на всяка цена и заради някакви обществени норми. Аз например, от малка съм си се представяла с две деца – непременно момичета, исках и да съм „млада“ майка (по моите рабирания да ги родя рано, преди 30). И всичко стана точно както си го представях и исках, до момента, в който не разбрах, че таткото има връзка с чистачката на кабинета му. И ето ме сега, на 30, самотна майка с две деца – не е това, което съм си представяла, извън „идеалните“ обществени рамки е, но пак е хубаво.
Децата, партньорът, работата не те определят като личност, важното е да си щастлив според своята представа за щастие.

При мен се случи така: Много ни беше добре без деца със съпруга ми, но забременях непланирано (на 39 г) и сега се чудя как сме живели без дете…Спомням си, че преди детето беше хубаво, но и двамата сме единодушни, че сега е по-хубаво! Всяка двойка сама може да реши иска или не деца, но не мисля, че е лесно да се прецени обективно кое е по-доброто ПРЕДИ да имаш дете…нито пък съм чувал някой родител някога да е казал в последствие, че съжалява, дори да не го е планирал и въпреки трудностите на родителството. Сигурно има обаче и изключения и по-необичайни ситуации, така че: двойката си решава, а никой друг не бива да се меси, освен с ненатрапчиво споделяне на личен опит. 🙂

Приятно съм изненадана да видя толкова толерантни и интелигентни коментари по тази деликатна тема. Още повече в ‘родителски’ сайт!