Килата, майка!

Сега ще кажете „Е, хайде, хайде, всички напълняваме по време на бременност“ и ще сте прави… в известен смисъл. Колко да сте качили? 10? 20? 30??

Аз качих общо 140 килограма за три бременности и оживях.

Когато забременях първия път бях 55 килограма при ръст 171 сантиметра. Кръшна и слаба като водеща на сутрешен блок. Не бях чувала за целулит или стрии и животът ми беше песен.

В първите седмици галех плоския си корем и си казвах „ах, къде си, издайна подутинка, която ще ме въведе в чудния свят на майчинството“. Ако тогава бях заподозряла какво ще ми се случи, щях да си облека най-предизвикателната рокля и да се разхождам с дни по Витошка като за последно.

Трети месец – плюс 17 килограма. Коремът ми беше като в седмия месец, но се разхубавих неимоверно. Кожата ми стана порцеланова, пръсках феромони като с душ, ходех с прилепнали блузи и си виках „това, бременността, е голям кеф“. Всички мъже с готовност ми отстъпваха място в градския транспорт, арабите в Мимас ми подаряваха дюнери и ми смигаха. Бях метафоричният образ на майка Земя.

Шести месец – 35 килограма плюс. Походката ми се промени и вече приличах на агресивен есесовец с пръсти-кебапчета, който пуфти на всеки десет метра. Коремът ми вече беше с големина, която предполагаше, че детето вътре е в трети клас, но просто го мързи да излезе. Тогава за пръв път се запитах защо хората казват „глътнала топката“, като аз бях глътнала семейство закръглени китайци. На този етап хората вече не ме гледаха с умиление, а съчувствено и в лека паника да не би да родя в рейса в тази минута.

Осми месец – 50 килограма плюс. Имах едно единствено долнище на анцуг, с което излизах. Когато ни поканиха на сватба месец преди да родя, изпаднах в такава депресия, че плаках два дни преди сватбата без прекъсване и накрая отидох със същия този анцуг. Един от съучениците ми не ме позна и след като с ужас разбра коя съм, се хвърли да ме прегръща, за да не видя изкривеното му от страх и потрес лице. На масата цяла вечер седях до една приятелка, която всеки път като ме погледнеше, започваше да се смее неудържимо, докато аз хлипах и приквичавах.

Девети месец – 56 килограма плюс. Носът ми е огромен и червен. Ходя с яке размер XXXXXXXXL и нахлупена зимна шапка. Изглеждам потресаващо. Никой не ми отстъпва място. На опашките мъжете щом ме погледнат, си прибират децата и се обръщат на другата страна. Не бях събирала краката си от месеци. Денят, в който станах от стола в едно кафене и той… остана заклещен на задника ми, беше денят, в който унижението ме победи.

Последните дни не можех да се обръщам в леглото и мъжът ми ме обръщаше, като подпираше гръб на гардероба и с две ръце и много воля ме оттласкваше, докато аз плачех безпомощна.

4 дни преди раждане. Седя вкъщи и гледам Гала. На гости е диетоложка, която спокойно обяснява на аудиторията, че жена, качила над 20 килграма по време на бременност, никога няма да може да ги свали. Обаждам се на майка ми ревяща, а тя ме успокоява да не слушам тази глупачка и че ще си отслабна съвсем спокойно. Години по-късно ми призна, че като ме е гледала, ѝ ставало лошо и си мислела, че никога няма да се оправя. Бях огромна, носех 44 номер обувки и нямах минута без болки и тежест.

После… отслабнах. Една година след раждането тялото ми изглеждаше като това на леко спихнат кит. Но леко. После станах много спихнат кит. Накрая станах отново 55 килограма, стегната и красива.

С второто дете качих 57 килограма.

С третото само 28.

Всичко минава … сега, дванадесет години по-късно, съм 68 и никога няма да бъда 55, но ако стана 62 ще е супер.

Съвет от изстрадал спихнат кит: След като родите и наистина сте напълнели много, намерете си диетолог и треньор. Не оставайте сама, защото е тежко, гадно и потискащо. С хранителен режим и човек, който да ви го следи, нещата са по-леки, по-мотивирана сте и като цяло е по-лесно, доколкото може да бъде.

Post Views: 5 671