Като млада жена, от вас се очаква да бъдете... каквато си искате!

Тези от вас, които имат телевизор, сигурно са попадали на рекламата на дамски превръзки, звучаща така: „Като млада жена, от мен се очаква да съм нежна…“ (кой го очаква и защо, и очаква ли се да влизам с ангелски крила в офиса?)

По света обаче, за щастие, има и други реклами по темата, чийто лозунг е НЯМА КРЪВ, КОЯТО ДА НИ СПРЕ, и които изглеждат така:

Снимка: YouTube:Bodyfоrm

Един продукт, две коренно различни послания. Но не рекламата е темата ни – днес ще си говорим за това, че пред момичетата има безкрайни възможности – професионални, финансови, спортни, околосветски, галактически.

И все пак, въпреки че момичетата отдавна имат възможност и право да бъдат амбициозни и да мислят за своето независимо професионално и лично бъдеще, те все още са съветвани (а и от тях се и „очаква“) да бъдат по-тихи, скромни и учтиви, казва за wysokieobcasy.pl психологът Барбара Йозефик, според която тези две противоречиви идеологии не само съжителстват във вездесъщите очаквания към момичетата, но се и пресичат. А това води до все по-травмирани млади и зрели жени.

Ето какви са нейните наблюдения по темата за двойните стандарти и очаквания към жените.

****************

Живеем във време на женска революция. И много момичета участват в нея разпалено: 18-годишната Ема Гонзалес се превърна в лице на „Never Again“ – движението против политиката за свободно купуване на оръжие в САЩ.

Женската революция нахлу и в бизнеса: през 2017 г., на Международния ден на жената, бе изправена бронзова статуя на момиче срещу иконичния разярен бик на „Уолстрийт“ пред Нюйоркската фондова борса, носеща послание към финансовия свят:

„Назначавайте повече жени на лидерски позиции и ги възнаграждавайте равноправно“.

Намираме се в епицентъра на голяма трансформация – жените имат възможност да доминират навсякъде. В същото време обаче някои от старите, вече познати полови стереотипи, не само не са изчезнали, ами и се появяват много по-рано в живота на жената.

Един от примерите за това е загрижеността за външния вид, която преди няколко десетилетия засягаше само малък процент млади жени. Сега външният вид е супер важен за момичетата още от детската градина.

Медиите ни бомбардират с продукти за отслабване, нереалистични изображения на красиви женски тела – и още едно поколение деца расте с куклите Барби.

Дъщерите слушат оплакванията на майките си: „Не мога да се побера в дънките си!“, „Трябва да отслабна!“, „Изглеждам стара и отвратителна!“ и неволно придобиват същата сурова самокритика.

Посланието на обсебена от външния си вид майка към дъщеря ѝ е следното: Тялото е основен аспект на идентичността на жената. Жените винаги са били възприемани чрез тяхната физика, но в днешната потребителска култура тялото се е превърнало в същност – съдят за нас според начина, по който изглеждаме.

Добре изглеждащият човек е възпреман като човек, който може да се контролира и следователно – като по-интелигентен, амбициозен и трудолюбив. По този начин добре оформеното тяло се превръща в необходимост по пътя към успеха. А предишните стремежи – да работиш със страст с хората, чийто талант цениш и уважаваш, да развиваш социални и емоционални умения, вече са загубили значението си.

Най-важният приоритет на хората днес е да имат живот, който „изглежда добре“.

Именно стремежът към добре изглеждащия живот е основната движеща сила на огромния натиск, който родителите оказват върху децата – допълнителни частни уроци и възпитание в постоянна конкуренция с връстниците. Никакво време за игра или почивка. Това води до изтощение, апатия или депресия при децата. И до съвременния мит за успеха.

Забравили сме, че той е свързан с тясна група хора. Че не всички ще се превърнем в поп звезди, легендарни спортисти или изпълнителни директори на гигантски корпорации, каращи скъпи автомобили и отпочиващи в Барбадос. Повечето хора достигат средно ниво и няма нищо лошо в това. Но за много от нас „златната среда“ не е достатъчна. Повечето хора искат да се открояват, да бъдат видими и разпознати.

Родителският натиск децата да тръгнат по подобен път към успеха засяга и децата от двата пола, но момичетата и момчетата се справят по различен начин с него.

Момчетата следват стратегията „все някак ще го избутам“.

Момичетата възприемат очакванията към тях по-сериозно, с много усилия и жертви. Те са по-уязвими към критиките и по-засегнати от неуспехите.

Моята практика показва, че 13-годишните момичета са супер загрижени за бъдещата си работа и материалните перспективи. Но въпросът дали тяхната професия ще им даде удовлетворението и възможността да развият интересите си, има много малко или никакво значение за тях.

Много от моите млади пациентки, особено тези, които посещават взискателни училища, са напълно изтощени. Те учат до 1 през нощта и стават в 5 сутринта, за да преминат през част от материала отново, преди да отидат на уроци. Страдат от депресия, безсъние, хранителни разстройства, главоболия, болки в стомаха – типични психосоматични симптоми, които често прикриват стрес и страх от провал.

Това важи главно за съвременните либерални кръгове – образовани семейства със сравнително висок социален статус. Момичетата в тази среда се отглеждат по същия начин като момчетата. Насърчават ги да пътуват по целия свят, да разширяват интересите си и да придобиват разнообразни умения, за да имат по-голям шанс за избор на кариера. Все още обаче има и консервативна намеса, която подготвя момичета от най-ранна възраст да станат съпричастни съпруги и майки, и изцяло да посветят живота си на семейството.

Тези две противоречащи си идеологии не само съжителстват в днешния свят, ами се и пресичат.

Момичетата са затрупани както с традиционни, така и с модерни очаквания – да бъдат амбициозни и да мислят за бъдещето, но в същото време да бъдат тихи, скромни и да се опитат да не се открояват.

Да вземем например обичайната реакция на учителите по отношение на момче, което тича в класната стая: „Момчетата са си момчета“ или „Ех, какъв непокорен характер“.

На момичетата по-рядко ще им се размине с такива опрощаващи квалификации. От тях се очаква да се контролират. Да бъдат по-чувствителни и по-послушни.

И за моя огромна изненада – по време на терапиите, които провеждам, виждам, че самочувствието на много от тийнейджърките все още зависи от статуса „обвързана“.

Да имаш гадже увеличава популярността ти и влиянието ти в гимназията. И обратното: ако нямаш, това драстично намалява самочувствието ти. Дори когато става дума за външен вид, „имиджът на тялото“ ти зависи от мнението на гаджето ти.

Снимка: Pexels

И така, как можем да помогнем на младите момичета да се възползват пълноценно от свободата си?

Нека започнем с внимателно разглеждане на всички предразсъдъци и стереотипи, които ни ограничават, защото, независимо дали искаме или не, ние предаваме поведенческите си модели на по-младите поколения.

Жените искат много от себе си и още повече от дъщерите си, но не толкова от синовете си. Това може би е исторически обусловено: мъжете може да хукнат на война и да изчезнат, докато в тази ситуация от жените внезапно се изисква да се изправят в решителна позиция и да се грижат за себе си и за семействата си.

Ако ние, порасналите жени, се опитаме да намалим очакванията към себе си или да престанем да се чувстваме задължени да изпълним очакванията на другите, може би момичетата ще получат повече пространство, в което да оценят свободата си, да открият собствените си амбиции и най-накрая да започнат да се наслаждават на живота си.

Някои от тях искат да пътуват и да изследват света.

Ддруги да търсят надежден партньор, с когото да споделят отговорностите си.

Трети – да станат носители на Нобелова награда.

Нека не очакваме нищо друго от тях, освен да следват собствените си мечти.

Post Views: 521