Кандидатстването за градина като търкане на билетчета

Наша читателка, вдъхновена и окрилена от системата за кандидатстване в детските градини в София, ни изпрати този чудесен текст, с който иска да сподели още едно от очарователните предимства да си родител – трепета, с който следиш дали детето ти е прието в ясла. Незаменимо е, препоръчваме го на всеки, който иска да пробва има ли късмет в хазартни игри.

Здравейте,

Аз съм Х и съм пристрастена към кандидатстването за детска градина.

Вече трета учебна година почти всекидневно влизам в системата на ИСОДЗ, броя чакащите, сравнявам точки, отгатвам хипотетични свободни места, чертая възможни маршрути до желани или не чак толкова желани детски заведения, храня някакви надежди там.

Поне до вчера, когато осъзнах, че опитите ми да вкарам детето си в държавна детска градина в центъра на София, където имаме съмнителния късмет да живеем, с едни стандартни 12 точки, по нищо не се различават от жалките надежди на много наши сънародници, че ще спечелят нещо с търкане на талончета. И точно както те се пристрастяват да харчат левчетата си за някоя лотария, така и аз съм се пристрастила да пропилявам времето си в тази безумна система, която не благоволи да приеме хлапето в ясла, и сега ни глобява с една точка за това, че не го е приела.

Това са три учебни години, в които детето ни ходи в най-евтината възможна частна детска градина в квартала.

„Доволни сме. ОК е. Не сме хора с твърде високи доходи. Изисквания ни за държавните градини също не биха били високи. Не бихме си позволили каквито и да било претенции. Където ни приемат – там. Ако се окаже наистина ужасно, ще го спрем. Не сме в позицията да избираме.“

Тези няколко фрази повтарям всеки ден.
Впрочем, в града има 11 частни детски градини, лицензирани да дават заветната допълнителна точка за ясла, но те, естествено, са ни далеч над възможностите. Месечната такса в нашата частна детска градина е над половината от заплатата ми, а деца чакат на опашка и за нея. Шегувам се, че ако мъжът ми не изкарваше достатъчно, нямаше да можем да си позволим и аз да работя, но незнайно защо ми става криво от тази шега.

Докато още кандидатствахме за ясли, опитахме и с другия набор. Синът ни е роден през януари и съвсем логично би било да влезе в групата с децата от края на предишната година. Правилата, обаче гласят, че ако има дори и едно чакащо дете от набор 2015, независимо колко са свободните места в групата, дете от друг набор няма право да кандидатства за тях. И така ние нямахме право да кандидатстваме за едно от двете свободни места, защото за другото имаше чакащо дете. Правилата са си правила.

Някъде в този яростен калабалък от мисли, характерен за вечно губещите комарджии, някакви общественици крякат от телевизора „Направи го сега“ и „Направи го за България“ и на мен ми се ще действително още сега да ги прасна с тиган по главите. От това нищо няма да спечеля, но поне някого ще го заболи.

Появяват се и роднините и приятелите, убедени, че аз не изпълнявам правилно задачите по кандидатстването, иначе детето отдавна да са го приели. Оправдавам се с реституцията – повечето градини и ясли в квартала ги затвориха, когато върнаха имотите на собствениците им. Нищо против, така трябва. Защо не отвориха нови ясли и градини обаче, не знам. Оправдавам се с късмета – за едно място кандидатстват куп деца с еднакъв брой точки. Нас явно никога не ни изтеглят в жребия. Каша от гняв и оправдания.

В последния месец с мъжа ми си въобразихме, че най-накрая имаме някакъв шанс. Великото божество ИСОДЗ на два пъти обеща да прехвърли незаетите места за деца със СОП и хронични заболявания към т.нар. „общ прием“. Намерих детска градина в квартала (на 30 минути път пеша, колкото частната), където за петте новопоявили се места щяха да се състезават седем деца. Никога, ама никога до сега не сме били по-близо до заветния прием. Първо обявиха, че такова класиране ще се проведе на 30 септември. Вместо това, без да го обявяват, проведоха обикновено класиране на 28, без да прехвърлят места, и обявиха ново класиране с прехвърляне за 5 октомври. Обявлението за 30ти и прехвърлянето на места изчезна от сайта на ИСОДЗ. Май трябваше да направя скрийншот?

5 октомври е рожденият ден на мъжа ми. На сутринта открихме системата временно заключена. Обявлението за класиране с прехвърляне на места беше заменено от обявление за обикновено класиране. „Очевидно проверяват някакви неща след класирането“, заоправдавах се гузно, сякаш беше моя вината, че навръх рождения ден все още нямахме информация. Наистина трябваше да направя скрийншот. Или и двата пъти съм халюцинирала? Пристрастените комарджии, често виждат знаци и обещания, дето ги няма…

Като един истински закачен към хазарта и отчаян човек, прекарах празника да проверявам през 30 минути дали са отблокирали вече системата, макар да ми беше ясно, че и този път не са ни приели… Мъжът ми каза, че оттук нататък той щял да се занимава с кандидатстването, защото някой трябвало да „счупи каръка“. Аз естествено се обидих и се сдърпахме по повода, докато закопчавахме коланите на малкия. В този най-изнервен момент от деня забравихме тортата върху покрива на колата и тръгнахме. Докато ни махаха да отбием, осъзнах колко съм жалка. Колко е безсмислено, колко прилича на търкането на талончета цялата тая работа. Тортата оцеля. А вечерта приятелка ми разказа как се срамувала от 15-те си точки по социален критерий. Все едно тя е виновна, че в квартала децата са толкова много повече от местата.

И тъй, аз ще се опитам да се откажа от зависимостта си, но имам няколко въпроса и до общината, а защо не и до кандидатите за кмет и общински съветници:

Защо е необходимо да глобявате неприетите в ясла с една точка?
Кога ще откриете повече детски градини и в кварталите, където няма място да се строят нови сгради за тях? Наистина ли тази община, изсипала милиони в безумни ремонти из центъра, не може да си позволи закупуването на няколко партерни апартамента за целта? Или просто не е привлекателно, понеже няма да има рязане на ленти?
Какво да правят родителите, които буквално не могат да си позволят да работят? Със сигурност има хора с по-ниски доходи от нашите, които също кандидатстват години наред точно като нас, без шанс.
Имало ли ги е тези обявления за класиране на сайта на ИСОДЗ? Халюцинирам ли?
Има ли достъпна за всички статистика колко деца кандидатстват за колко места по квартал? От нея би трябвало да стане ясно, че в някои квартали влизането в градина е доста по-трудно.
Трябва ли хората с точки по специални критерии да се срамуват и да се чувстват виновни за това, че общината не е осигурила достатъчно места?
Ние ли сме виновни, че не сме се преместили в друг квартал, или на по-добре платена работа?

Ето някакви въпроси. Има ли някакви отговори обаче… не е ясно.

Facebook коментари