Благотворителна кампания за начинаещи

Как се прави благотворителна кампания? Сложен въпрос, на който ще се опитаме да отговорим, за да насочим другите след нас, които искат да направят нещо за общността в града си.

Като начало, изберете си постижима цел. Ние, от Майко Мила, избрахме нещо, което ни изглеждаше възможно, защото нямаме физическия и психическия капацитет за повече. Не мислете, че не ни се иска да спасим всички бедстващи деца в държавата, да премахнем насилието срещу жените и да осигурим световен мир. Иска ни се, но си даваме ясна сметка, че едвам се оправяме със собствените си деца, като често справянето с тях никак не прилича на част от борбата за „световен мир“. Освен това, ако тръгнете да спасявате демокрацията в Южен Судан, няма да има кой да измие чиниите и да простре, а това може да създаде напрежение вкъщи.

Та, избрахме си нещо, с което можем да се справим.

След това помолихме за помощ вас. Обяснихме ви какво искаме да направим и вие всички плеснахте с ръце и възторжено се включихте в акцията по даряване. Без вас щяхме да чукаме от врата на врата, като представителки на древен християнски орден, и вместо „Здравейте, ще отделите ли минута да поговорим за нашия Спасител?“, щяхме да се примолваме за някоя и друга дрешка. Може би дори щяхме да наемем каручка, за да изглеждаме по-достоверно. Вместо това, вие ни заринахте с вашите пратки от цяла България и ние никога няма да можем да ви се отблагодарим, защото вие бяхте сърцето и тялото на тази кампания.

Няколко човека, които мислят по-разумно се заинтересуваха от кампанията ни (например мъжът на Елисавета) и започнаха да задават въпроси: „А пратките, които ще започнат да идват, къде ще ги съхранявате?“, „Кой ще ви помага, вие сте само две?“, „В какво ще ги подреждате дрехите на масите?“.

Ние изненадано възкликнахме: „Боже Господи!“ и побързахме да намерим място за склад – мазето в магазина на Brave Moustache. После отправихме призив за помощ и няколко великолепни жени се отзоваха. Накрая купихме кутии на промоция, като много се колебаехме дали да купим само розови, дали сини и розови или сини, розови и зелени, но по-добре да не се връщаме на този момент… беше тежко.

Разходите по купуването на кутиите и всичко останало поеха прекрасните социално отговорни хора от Korres България, та поне сега, като се мажем с кремове, не ни е неудобно, защото знаем, че парите ни отиват за добра кауза.

Намерихме си събитие, в което да се включим с кампанията си, защото не се мислехме за велики и не смятахме, че някой ще дойде специално заради нас някъде.

„София диша“ се оказа идеалното място и така естествено осигурихме много хора, които да се възползват от даренията, докато се разхождат и забавляват. Отговорихме на стотици мейли, написахме стотици пъти телефоните и адресите си, пуснахме двеста поста във Фейсбук и ви досаждахме до смърт.

Накрая получихме тонове дрехи.

Няма да ви лъжем – понякога логистиката ни съсипваше. Апартаментът на майката и бащата на Елисавета беше препълнен с пликове с дрехи, което затрудни горките хора до безобразие. В деня, в който тръгнаха на море с два броя от внуците си, се оказа, че вместо торбите с тоалетните си принадлежности, зехтина и един особено ценен кабел за телевизията, посредством който бащата на Елисавета искаше да проследи полуфиналите на Европейското по футбол, бяха взели две торби с дарения. И как няма, като само в коридора на клетите хора имаше 17 торби с бебешки дрехи.

В Еконт вече ни познават. След един месец постоянни пратки, Елисавета ежедневно боязливо пристъпваше в офиса на спедиторската фирма и с пребледняло лице питаше „Днес… има ли нещо за мен?“ и ако така се получеше, че няма 6 кашона и 4 чувала за мъкнене, с разтреперани крака се прибираше вкъщи.

Красимира на няколко пъти успяваше да натовари на количката си по 3 кашона и 11 плика, и, като опитен клошар, бутащ всичките си придобивки от 2006 до днес, ги докарваше до мястото за складиране.

Накрая дрехите започнаха да преливат от склада. Имаше планини от дрехи, които заедно с доброволките сортирахме – потни, прашни, изнервени и уморени. Докато сортирахме, непрекъснато си удряхме главите в една напречна греда. Нина се удари 2 пъти, Елисавета – около 11 (защото непрекъснато забравяше за съществуването на гредата), а Красимира, скъпи приятели, се удари само веднъж, но какво удряне беше това!!! Излезе ѝ цицина, получи мозъчно сътресение и болки в главата за около седмица! И всичко това в името на благотворителността!!

Та, голямо мъкнене, носене и подреждане падна. Помогнаха ни много хора. Най-вече прекрасните ни момичета, които стояха на крака часове наред, бяха усмихнати, неуморни и любезни. Обичаме ви, момичета. А вие, читатели, ако решите да организирате собствена кампания, имайте предвид, че е голямо бъхтане и ще са ви необходими сили и време.

Накрая беше важно някой да дойде на събитието и да вземе дрехи. Благодарим ви, че дойдохте. Благодарим ви, че се възползвахте от нашите дарения и ще облечете прекрасните си деца с тях. Благодарим ви, че ни обрахте до шушка на 7-ми август и че ще ни оберете още веднъж на 28-ми август, защото ако не дойдете да си вземете безплатни дрехи, ще ни се наложи да ги продадем и да заминем за Карибите да пием коктейли, което е изкушаваща мисъл. Затова, идвайте и взимайте.

Ще се радваме да продължим пътя си заедно с вас. Тази кампания е една стъпка към заветната ни цел – да създадем истинска родителска общност в България.

Надяваме се това да е само началото.

This slideshow requires JavaScript.

Post Views: 1 593