Какво се случва, когато съзнателно избереш да отидеш там, от където по-рано си искал да избягаш – родилното отделение на българска болница? Спират ли да ти се подиграват, когато добиеш някакво институционално признание? Променяш ли се, когато от обикновена жена, която забременява и ражда, се превърнеш в акушерка? Тези и други въпроси намират отговора си следващия текст на Илона Нешкова от акушерски кабинет „Зебра“ по повод Международния ден на акушерките.
Как станах акушерка?
Не стана отведнъж. Първо бях бременна, после родих, а след това се наложи бебето ми да стои месеци в болница. Може би там някъде, посред дългите, тъмни коридори на Майчин дом, след поредното затръшване на вратата под носа ми, без да видя бебето, след ежедневното смотолевено „сведение” за сина ми… Или когато с втората ми бременност се разхождах из Шейново с разпрана нощница до задника, понеже нямаше по-добри, но и беше забранено да си носиш своята. Или когато раждах и ми беше връчена кофичка, с която да си почистя тоалетната след клизмата – със силни контракции и 8 см разкритие. Там някъде, из дебрите на двете ми бременности и раждания, лежане в патология и срещи с други жени с големи или по-малки кореми, разбрах, че имаме проблем и спасението не ни дебне. Някъде там реших, че нещо трябва да се направи.
Защо акушерка?
Защото е заложено акушерките да са близо до жените. Лекарите лекуват, а акушерките полагат грижи и именно грижите липсват тук. Коя от нас не е била овиквана, на коя от нас не са се присмивали, на кого са се разминали униженията и снизходителното отношение. Какво по-обидно от това да попиташ някого в болницата кое защо се прави и какво по-скандално от това да не си наясно със значението на показателите в кръвните изследвания! И защо ти е да го научаваш точно сега, когато хората са претрупани от работа! Но и не смей да четеш в интернет, защото нищо не разбираш и само ще се объркаш, и още повече работа ще създадеш на специалистите! Нямаш полезен ход, когато си бременна!
А какво означава „грижи”?
„Грижа” означава да знаеш, че има място, където можеш да питаш, да говориш, да „притесняваш” и да ти бъде обяснено милион пъти и после още толкова кои точно отоци бяха притеснителни и как-се-казваше-оная-хомеопатия-за-предизвикване-на-раждането. Грижа означава да не ти е неудобно да питаш, да не ти е неудобно да се съблечеш, а ако ти е неудобно, да получиш алтернатива. Да не ти е трудно да споделяш личните си неща или поне да ти е малко по-лесно. Да не те е срам да си признаеш, че не си си правила цитонамазка досега или че си избрала да не последваш дадените ти съвети. Грижа означава да си спокойна, че всичко е наред и че можеш да разчиташ. И дори нещо да се обърка, ще получиш помощ навреме и ще бъдеш насочена към правилното място. Грижа означава да можеш да посетиш нечий кабинет с партньора си, независимо дали е мъж или жена, да заведеш децата си и да сте заедно в това. И накрая всички са доволни, дори акушерките! Win-win ситуация!
Трудно ли е?
Трудно е, защото няма много други. Пак ми се присмиват и компетентността ми е подложена под съмнение, но вече като акушерка. Въпреки това знам, че съм на прав път и знам, че жените имат нужда от това. Не се свеня да кажа, че предлагам акушерска грижа и знам, че това е по-добрият и ефикасен начин да се започне майчинството.
Колко е важно да бъдеш сериозен?
Акушерството е наука и затова е сериозно. Налага се да се чете и да се учи постоянно. И въпреки това, може би най-важното умение за акушерките е да запазят усещането си за това, че са в отбора на жените. Че са жени, че са минали по този път, че приятелките им минават през същото, че и дъщерите им ще го преживеят, а и техните дъщери след тях. Вярно е, че учим важни неща в университета, но никой не може да те научи да напъхаш чаша с горещ чай в ръката на подсмърчащата, изтерзана от хормоналната буря жена и да отложиш всичко останало за след това, или пък да се похилиш с бременна, която разказва нелепи случки от ежедневието си в новата роля на трудноподвижен човек. Плачем, смеем се, учим се взаимно, споделяме и се дивим еднакво на растящите кореми. Позволяваме си да сме чувствителни. Най-важната ни задача е да ги запазим в територията на нормалността и затова науката ни е важна. Но женската интуиция е това, което отличава акушерките и без което не можем.
Бъдещето…
… е на акушерките, разбира се! Толкова много сме се отдалечили от разбирането за бременността и раждането на първо място като нормални за женския организъм състояния, че се налага спешната ни интервенция. Досега не е измислен по-добър модел от този акушерките да се грижат жените, защото бременната жена, противно на всичко, което са ви казвали, е здрава жена. И ако все пак се появи проблем, тя да бъде спокойно насочвана към лекар специалист. Световната практика е на страната на акушерките – те са хората, които съпровождат жената през цялата й бременност и раждането. Ще ни трябват повече акушерки, така че – чакаме Ви! А междувременно, посрещайки бебетата на жените, за които се грижим, си пожелаваме поне няколко от тях да станат акушерки. Защо не?
Може би ще харесате
Още от Раждане
За бременността и раждането без розови очила
Когато в разговор се е стига до въпроса какво точно е да си родител, повечето от нас се опитват да …
„Не боли толкова“… И други неща, казани по време на раждане
Всички ние имаме различно поведение като родители. Идваме със своя си багаж, претенции, умения, запаси от търпение и любов, колкото …
„Това дете няма да е риби!“
Днес в Майко Мила е Ивана Димитрова, която ни разказва с много чувство за хумор историята за раждането на детето …
2 Коментари
Аз съм от тези,на които не им е викано, никой от многобройния екип не се е държал зле преди, по време или след раждането. Акушерката ми -Таня, беше върхът,такаче има и отлични примери за грижовни акушери. Е, раждах и в частна клиника…
И в частните клиники не знаят на кой свят се намират, да не споменавам какъв огромен процент предпочитат и натискат за секцио, защото е най-лесно – минава по определен начин, най-често по график и винаги за фиксирано време, а да водиш нормално раждане си е цяло изкуство. И двете си раждания минах без упойки и без избор на екип в нормална болница, въпреки че допълнителното здравно осигуряване от работата ми покриваше раждане в сувалка на Марс. От нито една акушерка нямам оплаквания, а младичките бяха много надъхани и още по-оправни и от старшите. Най-пресен спомен ми е как при последното раждане една младичка акушерка бръкна и с бързо движение, което изобщо не усетих, извади цялата плацента, без някой да ми скача по корема или да ме кара да напъвам (ах, какви истории съм чувала за тия плаценти)… Сигурно си зависи и от практиките и културата на самата болница, де. В споменатото Шейново са големи олигофренки, лежала съм там бременна, дори бебетата оставяха да се дерат по цяла нощ докато спре каквато и да било звукова прилика с плач на човешко дете, какво остава да се държат човешки с родилки. Мен, примерно, ме пратиха на две преки от болницата по нощница да си купувам кисело мляко и сол, да си направя айрян, защото имах адски ниско кръвно и въобще не се чувствах добре. Акушерките гледаха телевизия, аз бях 1 от 3-те в цялото отделение. Изводите оставям на вас.