Как пълноценно да общуваме с децата

Искаме да ви представим следващото попълнение в поредицата, в която представяме първия родителски форум, посветен на детската онлайн безопасност – Форум: Родителска среща – „От нас зависи“ – организиран от Теленор в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и Майко Мила!

За инициативата ви разказахме в текста „Що е то интернет и как да пуснем детето в него?“, а ако сте пропуснали да се присъедените към събитието или да видите видеоматериала от нашата среща, сега ще имате възможност и да прочетете важни и интересни неща в нашата рубрика ОТ НАС ЗАВИСИ.

Напомняме ви и за предишните текстове от поредицата, в която споделяме какво научихме на родителския форум – Децата вече влизат в интернет на 7 години, а на 9 имат Facebook профил – с който навлязохме в темата за дигиталната среда и как децата могат да съществуват безопасно в нея; Първо поколение дигитални родители: На какво да научим децата? – в който говорихме какво е да си дигитален родител, както и Киберпрестъпност: педофилите в интернет – където обсъдихме киберпрестъпността.

Днес е ред на Михаил Стефанов, с когото говорихме за пълноценното общуване с децата. Той е един от тия хора, за които се чудим откъде имат време и енергия да се занимават с всички суперинтересни неща, с които жонглират.

Създател е на проекта Мини Машини, а житейската му мисия е да превръща младите хора в същински минимашини, като ги учи да мислят, да говорят, да общуват и да променят света около себе си. Завършил е Връзки с обществеността, занимава се за кратко с журналистика, а скоро след това се преориентира към комуникационния сектор на различни компании и неправителствени организации, и го прави вече 12 години. Баща на две филмови звезди на 3 и на 7 – кралица на драмата и екшън героиня; Фронтмен на рок банда; директор на тийн фестивала The Bridge; тренира бразилско джиу-джитсу и какво ли още не прави този човек.

Михаил Стефанов нагледно обрисува трите позиции на общуването с деца и показа, че не е необходимо да ни наставлява как да ги отглеждаме, за да ни въведе в добрите комуникационни практики.

„Комуникацията с деца понякога ни обърква. Като родител ме кара понякога да се чувствам неудовлетворен от позицията, която заемам.“, споделя той и казва, че има три позиции, от които можем да говорим с децата си.

Първата, в която често попадаме, и от която често общуваме с децата си, е позицията отгоре надолу.

В ролята си на родители е необходимо понякога да заемаме тази позиция. Не сме господари на децата си, не ги притежаваме, но за да съумяваме да ги насочваме към това да станат най-добрата версия на себе си, понякога трябва да говорим с тях от тази гледна точка.

„Аз лично не вярвам в тезата, че това са „моите деца“. В смисъла на „ще ги правя каквото си искам“. Да, те са ми дадени на мен, аз имам доста редакторска работа, но те не се раждат на бял лист хартия. Аз не съм писател, а редактор на това, което се случва.“, казва Михаил.

Позицията на човек, който обучава, който задава правила и дисциплинира, я има, макар и за всичко това невинаги да е необходимо перспективата да е отгоре надолу. Тази позиция в никакъв случай не трябва да омаловажава детето, да го поставя в рамката на неразбиращия, недостатъчно добрия и неразумния събеседник. По-скоро целта е като родители да се поставим в ролята на учителя, на водача, който може да окаже посока, и да не допуска нещо да се случи, като сложи граници, ако е необходимо.

„Сама по себе си тази позиция не е лоша. Проблемът идва, когато започнем изцяло да съществуваме в нея. Тогава имаме нарушен баланс в комуникацията.“, казва Михаил Стефанов и допълва, че в този случай детето се чувства малко и незначително и няма как да порасне, дори когато стане голям човек. Постоянната доминираща позиция води до конфликт и рискове. Единият риск е от потискане, а другият – от бунт.

„Да си в позицията на по-малкия комуникационно, на онзи, който нищо не разбира винаги, е много тежко. Или се смачкваш, или се бунтуваш. И двете положения са вредни както за комуникацията, така и за здравето.“, отбелязва Михаил, като напомня, че наставническата позиция на родителя е необходима, но не бива да съществуваме в нея непрекъснато.

Втората позиция, в която тече комуникацията с децата, е позиция на равенството.

„Аз изповядвам и много харесвам тази позиция по няколко причини. Искрено вярвам, че децата ми в нищо не са по-маловажни от мен по отношение на своята лична човешка същност. Да, случило се е да се родят след мен, да имат малко по-малко житейски опит, но истината е, че ние с тях като човеци сме равни.“, споделя той и пояснява, че ако говорим на детето с уважение, то придобива усещане за собствената си ценност. „Ние сме тези, които ще научат децата си, общувайки с тях като с равни, на това как да позволяват на останалия свят да ги третира. И това се изгражда не толкова от думите, с които боравим, а от комуникационното ниво, което заемаме спрямо тях.“

На това ниво е и играта, допълва Михаил. Тя е онзи момент, в който общуваме с децата си като с равни. Голяма част от учителската, водаческата, редакторската роля може да се случва на това ниво. Може да се случва и в доминантната позиция, но колкото повече растат децата, толкова повече битки ще има.

Нивото на равенството и играта е позиция, в която е хубаво да прекарваме много време с децата си, но има и риск. Ако комуникационно живеем само в тази позиция, има риск да „ни се качат на главата“. Както и в първата позиция, е хубаво да не сме изцяло в тази.

Третата позиция е отдолу нагоре.

Нея като родители много трудно заемаме. Това е позицията на слушане и учене от детето. Да обърнем цялото си внимание към детето, без да се занимаваме с каквато и да е периферна дейност, и съсредоточено да го слушаме, е един от най-големите комплименти и едно от най-ценните неща, които можем да направим за децата си по отношение на комуникацията, казва Михаил.

Пълноценното общуване е двустранен процес.

Като родители е необходимо да намерим правилния баланс между трите нива и позиции на комуникация с децата. Михаил Стефанов допълва, че си заслужава понякога да отделяме време да слушаме децата си, защото те от време на време се превръщат в малки учители на нас самите и завърши, споделяйки че децата житейски опит едва ли ще ни предадат, но неочаквани гледни точки, вдъхновяващи послания и усещането, че добре сме се справили като родители, може да получим именно от тях.

Post Views: 526