Как да НЕ говорим с пълното си дете

Да, вероятно думата „затлъстяло“ или „наднормено“ няма да ви хареса, но точно това е думата, която ще описва физическата форма на детето в здравния му картон, ако индексът телесна мазнина е над допустимото за възрастта и пола му (от тези таблици можете да си направите справка в коя графа попада детето ви; имайте предвид, че теглото на всички деца в една и съща възраст все пак не може да бъде „заковано“ с пирон в определена стойност, така че отклонение от 1-2 килограма надолу или нагоре не са кой знае какъв проблем – говорим за значително висок индекс на телесната маса, който отчетливо говори за затлъстяване).

През ноември стана ясно, че България е на пето място в Европа по детско затлъстяване от изследвани общо 32 държави – това показват данни на Световната здравна организация (СЗО), представени от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

За да добиете още по-ясна представа за мащабите, ето и прогнозата, изказана на глас по време на 10-та Международна конференция по детско затлъстяване и хранене и цитирана от изданието Journal of Obesity & Weight Loss Therapy –

над 230 000 българчета в училищна възраст се очаква да бъдат с наднормено тегло или затлъстяване до 2025 година!

Че проблемът е голям, е ясно на всички, но също толкова голям проблем е и общуването между родители и деца по този твърде деликатен въпрос.

За медицинските служители, също както и за родителите, обсъждането на тази тема може да се окаже трудно, докато се опитват да запазят спокойствие между вината какво яде детето, колко и дали спортува и стресът, който понася и детето, и родителите му заради проблемите с теглото, пише NYTimes в обширна статия по проблема, който се оказва един от здравните бичове на съвременните деца.

Наскоро ние, от Майко Мила!, станахме неволни свидетели на разговор в съблекалня между майка и подрастващата ú дъщеря, протекъл по начин, който смятаме, че отразява точно това затруднение и незнание как да се подходи към проблема (накратко, майката нахока дъщеря си, че избраната от нея дреха няма как да ú стане, след като на вечеря е яла толкова много).

„Вината и обвинението няма да провокират промяна, а само ще накарат хората да се чувстват зле и няма ги подтикнат към по-здравословен начин на живот.“

Твърдението не е наше, а на проф. Д-р Стивън Понт от Медицинският университет на Тексас, който е един от водещите автори на изследване, наречено „Стигмата, която изпитват децата и подрастващите с надномерно тегло“.

В научния труд се дава съвет към педиатрите да изпозлват неутрални думи, като „тегло“ и „индекс на телесна мазнина“ вместо много по-обидните и затормозяващите термини „затлъстял“ и „дебел“.

Авторите съветват още да използваме език и речник, които поставят личността на детето преди състоянието му – например „дете с наднормено тегло“ вместо „дебело дете“.

Авторите съветва педиатрите да преразгледат процедурите и отношението си, така че те да не са базирани на предразсъдъци към децата с наднормено тегло, а дори да отидат по-далеч и да бъдат инициатори на премахването на стигмата към тези деца в обществото. За съжаление, оказва се много разпространено децата да са обект на дразнене, подигравки и откпровен тормоз заради теглото си, а всички знаем колко непродуктивно е това.

Теглото е сред най-честите причини децата да са агресивни към друго дете. В допълнение към изрично документирания ефект на тормоза върху менталното и здравословно състояние на детето, съществува и повишен риск то да предпочете да води още по-уседнал начин на живот и по този начин да увеличи теглото си допълнително.

Изследване, правено с участието на 1800 души в продължение на 15 години показва дългосрочните щети от тормоза върху децата заради теглото им. Данните разкриват, че две трети от подрастващите са били обиждани или тормозени заради теглото си през над 90% от времето, прекарвано в компанията на техни връстници (от които е идвала и агресията). Уви, има данни и как този тормоз идва и от страна на членове на семейството. Ето затова е важно педиатрите и личният лекар да бъдат по-умерени и толерантни в отношението си – те може да се окажат единствените хора, които оказват подкрепа и разбиране на тези деца и предотратяват повече щети у детето.

Педиатър, участвал в изследването, споделя, че най-лошото нещо, което можете да направите, е да отидете в кабинета на лекаря с 11-годишното си дете и да кажете пред всички, че то е дебело. Много ясно, че детето ще започне да плаче. Той споделя и случай от практиката му, в който майка се обърнала към детето си с думите:

„Нали не искаш да си като чичо си, който е еди какъв си, трябвало да му направят операция и почти не умрял.“

Детето, разбира се, било ужасéно.

Катрин Бауер, епидемиолог и асистент в Университета по обществено здраве на Мичиган, говори и за „ширещото се вярване, че хората не знаят, че са с наднормено тегло, и като ги уведомим, те изведнъж по магически начин ще се почувстват мотивирани да си променят навиците“.

Всъщност стигмата заради теглото прави точно обратното – критикуването и вменяването на вина само кара хората да се чувстват зле към себе си, не изпитват никаква мотивация и са неспособни да внесат промяна в живота си.

Всички ние, в това число и децата ни, живеем в култура, която е изключително критична към наднорменото тегло и в същото време непрекъснато предлага възможности и реклами за глезене и подхранване на лакомията. Важно е да се фокусираме върху самоувереността, а не върху негативното в хората, казва проф. Понт.

Това означава родителите на дете с наднормено тегло и здравните работници да виждат първо детето, а не просто числото на кантара:

„Трябва да осъзнаем и приемем, че детето е много повече от килограмите си. Оценявайте и хвалете постиженията му, така че, когато се сблъскат с предизвикателства, те да не накърнят самочувствието на детето.“

Прегледът при личния лекар би трябвало да включва и разговор за здравословно хранене и физически упражнения, но „фокусът трябва да е върху здравословното поведение, а не върху това, че детето трябва да е слабо, за да може да обуе определени панталони“.

Абсолютно смислено и полезно е да говорите за хранителните навици, менюто на семейството и какво яде детето в училище и вкъщи, колко телевизия гледа и дали и какво спортува. Ясно е, че прекомерното гледане на телевизия или яденето на твърде много джънк са проблеми, дори и да сте слаб.

Най-ефективният начин родителят да помогне на детето си да си създаде здравословни навици за цялото семейство, без значение от размера или формата им, е като прави промените на малки части, например въвежда по един зеленчук в семейното меню, не държи захарни напитки вкъщи и върви до училище, вместо да шофира.

Предвид предстоящите празници, ако имате малко дете и темата с теглото във вашето семейство е чувствителна, опитайте се никой да не го глези излишно.

Когато стане дума за теглото или хранителните му навици, професорът смята, че „празничната маса не е подходящото място за подобна дискусия.“

Да се говори на тази тема от всички присъстващи и да се обсъжда теглото на детето на масата е обществено порицание, негативно е и не помага. От стрес хората с проблеми с теглото ще ядат още повече.

Всички експерти признават, че най-важното послание към децата е, че колкото и да са важни промените в храненето, също толкова важно е и да се забавляват и радват на специалните дни и специалните лакомства и ястия.

„На празник се наслаждавайте – промените се правят през делниците“, казва проф. Понт.

„Храната е нашият начин да се свържем и общуваме с хората, особено около празници като Деня на благодарността в САЩ, това е нашият начин да се съберем с близки и да покажем благодарност. Нека празнуваме Ден на благодарността без критика и просто да ни е приятно“, допълва той, а ние, от Майко Мила!, добавяме и нашия апел:

Ако вашето дете има проблем с наднорменото тегло и на Бъдни вечер посегне към второ парче питка или трета сарма, не го попарвайте с думите – „Погледни се колко си дебел/а, няма да ядеш повече!“ или нещо от този род.

Така само ще го огорчите и обидите, ефектът ще е обратен на този, който очаквате и, честно казано, няма да е много странно, ако след няколко години същото това дете развие и някакво хранително разстройство. Затова – радвайте се на празниците, наслаждавайте се на вкусната храна в приятна компания и след Нова година започнете с промените в навиците.

А и, както всички знаем, не се дебелее между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа.

Весели и вкусни празници!

Post Views: 439