През 1997 г. Президентът Клинтън поисква от федералните агенции да открият ресурс, чрез който „да се обогати интернет като средство за образование и научаване“.
В отговор агенциите обединяват сили и създават работна група с името Федерални Ресурси за Отлично Образование (на английски Federal Resources for Educational Excellence – FREE). Името очевидно не е избрано случайно. Работната група събира хиляди образователни съкровища и ги публикува на уебсайта на Министерството на образованието и науката на САЩ.
Работната група FREE също така дава и грантове за откриване на начини за по-добра съвместна работа между учителите и федералните агенции.
Благодарение на един от тези грантове, се създава уебсайтът H.I.P. Pocket Change на организацията United States Mint, който чрез 7 животни, любопитни за историята на щатските монети, дава интересни и полезни знания за парите на децата в САЩ. На сайта има истории, игри и друго интересно съдържание, което вдъхва живот на монетите. Те разказват историята на изключителните личности, изобразени на всяка монета. Забележителното е на този простичък, но гениален сайт, е че децата откриват скритата история на всяка монета и това възпитава интерес и познание за цял живот. Горещо препоръчваме да разгледате сайта и ако детето ви учи или знае английски, да го запознаете с това истинско съкровище.
Колкото и да търсихме, не открихме такъв сайт на български език. За което настина съжаляваме, но можете да използвайте идеята, като разкажете на детето си историята на всяка българска монета или банкнота. Ние вече пробвахме тази идея с 9-годишно дете, което има най-много спестени двулевки в касичката си и е научило кой е изобразен на банкнотата и каква е историята му.
В книгата Kids and Money: Giving Them the Savvy to Succeed Financially на Джейн A. Пърл има наистина практически съвети как да научим децата да боравят с пари и как да превърнем ежедневни дейности в образователна инициатива. Тя съветва да използваме ходенето до банката, магазина или банкомата, като повод да говорим с децата за ценностите и как използваме парите си. Когато децата са много малки, можем да вплетем темата с парите във въображаемите игри на детето, например да играем на въображаем магазин или ресторант.
Ето още практически съвети съобразно възрастта на детето:
Когато детето е на 2 – 3 години
На тази възраст, ако предложите на едно дете да избере между 10 ст., 1 лв. и монета от 2 лв., най-вероятно то ще избере монетата от 2 лева заради размера ѝ. Макар да са още твърде малки да разбират концепцията за за парите, 2- и 3-годишните могат да започнат да научават името на всяка монета или банкнота. Прост начин да го направите е например играта „Да намерим паричката“. Поставете различни монети и банкноти из къщата и напишете на лист стойността им. Накарайте детето да посочи номинала на всяка намерена банкнота или монета, похвалете го или му дайте награда за усърдието. ВАЖНО е да не забравяте, че децата на тази възраст може да се опитат да сложат в устата си всичко, което намерят, така че не го изпускайте от поглед, докато играете.
Изключително прост и лесен начин да научите детето си на базисни търговски понятия е да играете на въображаем магазин. Създайте въображаем магазин в хола си, където срещу пари-играчки се продават определени стоки. Най-простото, което можете да използвате за асортимент за продажба са например зърнената закуска на детето, плодове, гъбата или играчките му за къпане, салфетки и др. артикули от ежедневието. Заедно с детето нарисувайте или сътворете игри-парички и продавайте, докато се изчерпат стоките в магазина ви.
Когато детето е на 4 – 5 години
На тази възраст повечето деца не могат да четат, затова направете списък за пазаруване с рисунки или изрежете от някой каталог и залепете снимки на продуктите. Може да използвате и каталог с намаления от съответния магазин. Преди да отидете на пазар с детето, дайте му този списък със задачата да следи за тези продукти и да отбелязва, когато сте ги сложили в пазарската количка. Това е страхотен начин да накарате детето да се чувства полезно, да запълни времето си в магазина и същевременно да научи нещо полезно. Ако сте използвали картинка от каталог с намаления, това е чудесен повод постепенно детето да научи и числата.
На децата в предучилищна възраст може би ще им е интересно да играят на въображаем ресторант у дома, затова пробвайте да използвате всеки етап като средство за научаване на нови умения. Това е чудесен начин детето да се научи по забавен начин как се подрежда масата за вечеря, как да се държи възпитано на масата и с какви прибори да се храни и какъв етикет да спазва. След вечерята детето заплаща с въображаеми пари, връща ресто, ако се наложи, а ако иска и оставя бакшиш. Може да ви се струва твърде детайлно, но това е начин да подготвите детето чрез игра за нещо обичайно в живота му като възрастен.
Когато детето е на 6 – 8 години
Когато започнете да давате на детето някакви джобни, то трябва да има къде да ги държи. Освен портмонето си, направете на детето спестовна касичка – дали у дома или в някоя банка (имайте предвид, че ако откриете сметка на името на детето, вие няма да можете да разполагате със средствата в нея, освен с изрично съдебно решение, а детето ви ще има достъп до спестяванията си след навършване на пълнолетие; алтернативно можете да откриете спестовна сметка на детето на ваше име). Насърчавайте детето редовно да заделя някаква сума от джобните си. Докато растат средствата, използвате случая да обясните на детето какво значи лихва и какво означава на практика думата възвръщаемост. Попитайте във вашата банка какви са условията за откриване на спестовен влог за дете и търсете на пазара условия без такси и без минимален капитал.
Това е чудесна възраст да научите детето на еволюцията на парите и българската валута. Ако превърнете тези разкази в интересна история на образа върху всяка монета или банкнота, детето ще запомни тези факти по-лесно ще разпознава парите.
Когато детето е на 9 – 12 години
Това е чудесна възраст да научите детето си да сравнява цени и да търси най-изгодната оферта. Най-простия начин е да седнете пред компютъра с него и да сравнявате цените на един и същи продукт в различни магазини или сайтове. Използвайте момента да говорите и за „качество“ на продукта – веднъж купете примерно салфетки от неразпознаваема, най-обикновена марка. Следващият път купете по-скъпи маркови салфетки. Говорете с детето за разликата в цената и продукта и дали по-високата цена се оправдава заради марката или заради характеристиките на продукта.
Ако разпродавате нещо свое в някой онлайн магазин за безплатни обяви, помогнете на детето да отговаря за тази онлайн продажба – нека проучи подобни стоки, да види подобни цени и обяви, да напише собствена обява и да следи за интерес от купувачи. Това е възможност и да се научи на идеята за намаление и как се вземат финансови решения.
Когато детето е на 13 – 15 години
Ранните тийнейджърски години на детето не са чак толкова ранен етап, за да го научите на малко по-сложни финансови познания, например какво значи акции и как се търгува с тях. Може да ви се струва нерелевантно, но имайте предвид, че повечето чуждестранни компании предлагат на служителите си възможност да закупят акции от компанията на изгодна цена, като по този начин служителят притежава малка част от фирмата и познаването как работи този механизъм ще е полезно умение за вашето дете, бъдещ служител някой ден. Можете да го направите като семейна игра – всеки член на семейството може да си избере компания, от която иска да купи акции, например Дисни или Marvel. Прочетете заедно условията за купуване и търгуване с акции на компанията и заедно гледайте финансови новини, обсъждайте цената на акцията и как се променя. Ето изпитан прост метод – ако детето ви е фен на Xbox, нека всяка година купува по една акция от Microsoft, обсъдете с консултант от банката си какви са възможностите за печалба и търгуване с тези акции, докато се трупат.
Ежедневните джобни пари могат много неусетно да изчезнат в лавката, книжарницата или някоя будка, затова е полезно да помогнете на детето да си създаде бюджет на база „искам ИЛИ трябва ми“. Това е като да обясните на детето какво е картофки с кетчуп примерно. Обяснете му, че от картофите имаме нужда, трябват ни, за да се храним, а кетчупа ги прави по-вкусни, но не е задължителен или необходим. За да помогнете на детето да разбере на практика какво значи бюджетиране, можете да обясните семейния бюджет на детето накратко като илюстрирате кое е „искаме“ и кое „ни трябва“.
Когато детето е на възраст 16 и нагоре
Сега е подходящ момент да научите детето да ползва дебитна карта или карта-ваучер, в която вие сте задали някакъв бюджет за безкасово плащане. Отново можете да се консултирате с банката си за такива продукти. Това е чудесен начин детето да се научи да борави с ограничени средства и да се разплаща сигурно без пари в брой.
Ако не сте го направили по-рано, сега е подходящо да научите детето да дарява редовно част от средствата си за благотворителна кауза. Даряването не е просто финансов урок, а урок по социална отговорност. Нека детето ви само избере каузата или организацията, на която да дари или дарява, според собствените си интереси. За да решите коя кауза или организация си заслужава трудно заработения от вас лев, заедно с детето проучете подробности, историята на каузата или организацията, с какво се занимават и как се разходват дарените средства, как се контролира и т.н.
Надяваме се с тази дълга, но практическа публикация да сме ви полезни и да опитате поне един от предложените методи да възпитате финансова отговорност в детето си. Предложените по-горе възрасти са индикативни, разбира се, всяко дете е различно. Споделете в коментар и своя опит с научаването на детето как да борави с пари.
Може би ще харесате
Още от Полезно и важно
Рак на гърдата: истини и митове
Може и да сте го пропуснали в безкрайния поток новини за цената на тока и газа, изборите, преговорите за ново …
За гръбначните изкривявания при деца и ползите от изправителната гимнастика
Правилната стойка по време на стоене, ходене и работа не се дава на човек по рождение, а се придобива. Тя …
Спечели стипендия от Майко Мила и учи aMBA в The Business Institute
Чували ли сте латинската сентенция, че трябва да се учи не за училището, а за живота? Е, и да не …