Как да накажем детето без да му проваляме бъдещето (и нашето)?

Преди време повишихме градуса на интернета с текста на Диана Гигова за тръшкащото се дете. Решихме, че е време да върнем интереса върху темата и да поговорим какво да правим, когато детето започне да се тръшка и има ли смисъл от „наказания“ в този момент.

Наскоро в един от майчините форуми майка сподели как, вместо да накаже провинилия се син, защото е направил някаква страшна беля, тя го е прегърнала. Реакциите не закъсняха – другите майки я осъдиха, че така тотално сбърквала детето, като го наказва чрез прегръдка.

Повечето добри родители изпитват понякога необходимост да покажат ясно на децата си, че правят пакости или се държат невъзпитано. От друга страна, някои родители смятат, че успешно се справят с възпитанието на децата без изобщо някога да са ги наказвали.

Всъщност много е вероятно отношението ни да зависи от това как са били гледани самите родители.

Поинтересувахме се какви са алтернативните форми на наказание, които няма да се върнат обратно като бумеранг към майчините ни глави някой ден, и да ни ударят с порастващо, невъзпитано и емоционално нестабилно дете, за което ние сме виновни.

Ако очаквате да прочетете колко ефективно е да наказваш детето да стои на колене върху ронена сурова царевица, затворете тази страница – живеем в 21 век, когато смятаме децата за човешки същества с разум и интелект.

Затова ето няколко по-уважителни примера как покажете на детето, че това, което прави, не е хубаво.

Но преди да пристъпите към тях, първо се успокойте. Добре е да сте спокойни преди да наложите каквото и да било наказание.

Поемете си няколко пъти въздух дълбоко, за да се преборите с естествената си първична реакция на гняв. Успокойте лицето и гласа си. След това опитайте едно от тези алтернативни наказания, които работят… понякога.

Съвместното наказание. Изолацията, присъща на самотното наказание, когато пращате детето в стаята му, може да е ужасно тежка за деца, които понасят самотата трудно. Затова вместо да го пращате самичко в стаята му, отидете с него и изкарайте наказанието заедно. Използвайте времето, за да обсъдите поведението му и в кое точно детето е сгрешило.

Опитайте се да разсеете детето. Колкото по-малко е детето, толкова по-невъзможно е да обсъдите с него поведението му или с приказки да го придумате да спре да се тръшка. Тогава то е в окото на бурята и няма майчина или бащина дума, която да го успокои и да го върне на земята.

Затова, ако усетите, че настъпва момент на тръшкане или приближава бурята на истерична сцена, се опитайте да разсеете детето преди да са го увлекли емоциите. То иска да се люлее на люлката, но точно в този момент едно момиченце се качва? Преди да е дошъл Страшният съд, припомнете му колко забавна и страхотна е пързалката (или каквото детето ви смята за също толкова забавно, колкото люлката).

Вие най-добре си познавате детето и знаете от колко могат да му се подпалят нервичките, съответно и вашите, затова предотвратете военния конфликт още преди да се е случил.

Направете нещо комично. Виждали сме майки, които в разгара на тръшкането на щерка им в магазина, застават лице в лице с нея и започват да правят комични физиономии и гласове, все едно имитират тръшкането ѝ по ужасно смехотворен начин. В 9 от 10 случая детето похълцва няколко секунди и истеричното крещене се превръща в смях.

Предложете алтернатива. Децата невинаги разбират света на възрастните, особено когато стане дума за пари и за купуване на неща. Най-честата ситуация е да видим тръшкащо се дете в магазин, което почти се влачи след майка си в ярост и сълзи, защото тя не иска да му купи камионче от филмчето „Коли 2“ за скромната сума от половината ѝ заплата.

Няма как да обясним на малкото хлапе концепцията за труд, заплащане и битови сметки. В тази ситуация можете да предложите на детето алтернатива – нека избере самичко дали да бъде купена зърнена закуска с играчка-изненада (например) или друга играчка на същата стойност, като закуската.

Ако не иска да чете книжка точно в този момент, дали иска да излезе да порита топка или да поиграе с конструктор например? Идеята е, че отнемайки желания обект, който е повод за тръшкането, да му предоставяте алтернатива, която да е удачна и за вас, и за него.

Този подход, между другото, е доказан от наши приятелки, които се кълнат, че така децата се научават по-лесно да взимат важни решения като по-големи и определено спестява тръшкания за играчки в детските хипермаркети.