Как да кръстим бебето - втората най-тежка задача след раждането

Стефка Дошкова ни прати този кратък разказ на тема „Как исках да кръстя детето си Петър, но се наложи да е Петко“. Темата за имената на бебета е грандиозна – всички го знаем. Децата ни хем трябва да носят най-хубавите имена, хем ни се иска да не се съобразяваме с никого, когато ги избираме, хем понякога обаче се налага да ги кръстим на някой възрастен роднина, а най-хубаво става, когато НЕ искаме да ги кръстим на възрастен роднина и се надяваме, че въпросният няма да се обиди смертелно и доживот. Има и случаи, в които ни се щé някакво пó така… нестандартно име, за да се отличава. Въобще, след физическото раждане на бебето, измислянето и удържането на желанието за име е втората най-тегава работа за вършене от страна на майката. Ето как са се развили нещата с авторката ни, а вие ни разкажете за вашите битки за името на детето!

*********************

Нали знаете как понякога си казваме „НИКОГА НЯМА….“ и после идва Съдбата.

Та и аз така – НИКОГА нямаше да си кръстя детето Петко! Виках си – егати тъпото име, сума ти поговорки с него (Сърдит Петко, празна му торбата; Барабар Петко с мъжете; Петима Петко не чакат; Пет колиби (Петко либи) цяло село и др.) и разни познати навяващи лоши поличби с това име.

Ама, ей на, първородният ми и единствен син е роден Петко.

Ето и как стана.

40 дни преди термин (на 13-ти октомври) ми изтичат водите и положението върви към раждане. Започна едно 18-часово раждане изцяло на системи, като почти до последно се хилех и разказвах вицове на останалите 6 родилки, дошли след мен и родили преди мен.

Но ето, че и моята усмивка помръкна и започнаха молби „само го изкарай това от мен!!“.

Та, роди се ТО – 50 см/3,5 кг, момче, в 10:45, на 14-ти октомври 2003 г.

Дойде следобед сестрата да ме пита как ще се казва бебето. Както вече споменах, имаше още 6 бебета, три от тях българчета – Цветомир, Диан и Йоана.

А ние нямахме подготвено мъжко име (не че знаехме какво ще е бебето, ама единият дядо Темелко, пък другият Димо… ).

Бяхме решили, ако е момче, да си помислим за Петър.

Казах аз на сестрата – „Петър!“, а след това уведомих родата и приятелите.

Обаче към 6 часа вечерта пристига една мъжка дружина под терасата на родилното в състав: бащата, дядо, вуйчо, кръстник, още един кръстник и приятел.

Всичките вече поляли обилно щастливото събитие. Носят цветя и храна за родилката и поставят ултиматум: Бебето ще се казва ПЕТКО – дошло си е с името (на 14 октомври е Петковден)!

Аз почвам да ги убеждавам, че ако е Петър, ще си има и рожден, и имен ден в различни дни. Те обаче НЕ!

И почват да пеят песента за Капитан Петко войвода – под балконите и прозорците на родилното. В промеждутъците ми казаха:

„ТУК ЩЕ ПЕЕМ, ДОКАТО НЕ ГО КРЪСТИШ ПЕТКО!“

След половин час склоних. Ще имаме Петко.
След това останалите момичета в родилното, които лежаха на системи, заринати под торби с пясък, ми казваха и викат:

„Ти ли си на Петко майка му?! Чухме песните, ама не можем да станем.“

Та така вече 14 години си имам един хубав родéн Петко.