Въпросът дали и докога детето да вярва в Дядо Коледа е много щекотлив и наистина зависи от личния избор на родителите (и детето), стига съучениците му да не решат да го изненадат.
Всяко семейство е различно, но това, което ни обединява, вероятно е желанието да запазим тънката граница между преждевременното порастване и помъдряване, и порастването, придружено от прекалено развинтено въображение до по-късни години.
Много 8 и 9-годишни още вярват в Дядо Коледа, но на 10 години, според някои, детето вече е достатъчно голямо, за да е трудно да продължаваме тази утопия.
Наистина ли е така?
На 10-годишна възраст децата са почти тийнейджъри и започват да се занимават и да мислят за неща като извънкласните занимания и уроци, слушането на безумна музика, която е непонятна за родителите им, на децибели, които причиняват главоболие.
Те не би трябвало да вярват в белобрад дебел старец и неговите магически елфи, които пропътуват за една нощ целия свят от Северния полюс и разнасят подаръци от комин на комин всяка година.
Наистина е трудно да си представим как едно дете научава какво е Космос и с каква скорост светлината достига до Земята и все още да вярва, че за една нощ е възможно един човек да обиколи цялото земно кълбо.
Докато са малки, децата вярват безусловно в това, което възрастните им казват. На 10-годишна възраст обаче тези деца би трябвало да развиват любопитството си и да го обличат с факти и знания.
Способността да си задаваш въпроса „защо“ и „как“ е ключова за училище и живота. Тези въпроси създават големите мислители, откриватели и изобретатели, и спомагат за развиването на индивидуалността у всяко дете и бъдещ възрастен човек.
Да запазиш детското, не детинското
Да вярваш в Дядо Коледа на по-голяма възраст не е толкова признак на желание детето да запази своята невинност и детски вярвания, а по-скоро нежелание (или неспособност) да осмисля и опознава рационално заобикалящия го свят по логически и любознателен начин.
На всеки родител понякога му се иска да спре времето или поне да го забави. Да не вярваш в Дядо Коледа донякъде означава да приемеш, че детето е пораснало, което наистина понякога е трудно за една майка. Но и да поддържаш мита за Дядо Коледа дълго време намеква за потребността на родителя да забави порастването на детето.
Има, обаче, други начини, чрез които да запазим тези мили спомени и усещания от детството, вместо да продължаваме с утопичното вярване във фоклорна приказка, измислена за невръстни дечица. В крайна сметка, искаме дете, а не детинско поведение, нали?
Ако детето ви е на 10 години и все още вярва в Дядо Коледа, има всякакви начини да му кажете истината.
Ето една практична идея: можете да го направите и чрез „писмо от Дядо Коледа“ до детето, в което белобрадият старец се сбогува с него, защото вече е пораснало, а други малки дечица (например малкото му едногодишно братче) имат още нужда от подаръците на Дядо Коледа и елфите му.
Какъвто и подход да изберем за разкриване на тайната, добре е да насърчаваме логическото мислене на детето и любознателността му към света.
Когато то осъзнае фактите и започне да възприема света наоколо по рационален, а не магически начин, ще разбере, че вълшебството на Коледата не идва от Северния полюс, а е в сърцето и в семейната обстановка по празниците. И, разбира се – в подаръците!
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Когато шестицата от матура не е равна на… шестица от матура, или как СУ привилегирова едни ученици за сметка на други
Този текст поставя проблем, с който се сблъскват някои родители, когато децата им трябва да продължат образованието си след 12. …
Живея с най-енергичните деца на света и вече нямам сили
Да си майка на четири деца, всяко от които с реактивен двигател, закачен за задния номер, не си е работа. Грешка! …
Има ли как да не крещим по децата
Много е трудно да отговорим подобаващо, когато децата избухват и “не слушат”. На теория всички сме много спокойни и можем …