Докога е редно да вярваме в Дядо Коледа?

Въпросът дали и докога детето да вярва в Дядо Коледа е много щекотлив и наистина зависи от личния избор на родителите (и детето), стига съучениците му да не решат да го изненадат.

Всяко семейство е различно, но това, което ни обединява, вероятно е желанието да запазим тънката граница между преждевременното порастване и помъдряване, и порастването, придружено от прекалено развинтено въображение до по-късни години.

Много 8 и 9-годишни още вярват в Дядо Коледа, но на 10 години, според някои, детето вече е достатъчно голямо, за да е трудно да продължаваме тази утопия.

Наистина ли е така?

На 10-годишна възраст децата са почти тийнейджъри и започват да се занимават и да мислят за неща като извънкласните занимания и уроци, слушането на безумна музика, която е непонятна за родителите им, на децибели, които причиняват главоболие.

Те не би трябвало да вярват в белобрад дебел старец и неговите магически елфи, които пропътуват за една нощ целия свят от Северния полюс и разнасят подаръци от комин на комин всяка година.

Наистина е трудно да си представим как едно дете научава какво е Космос и с каква скорост светлината достига до Земята и все още да вярва, че за една нощ е възможно един човек да обиколи цялото земно кълбо.

Докато са малки, децата вярват безусловно в това, което възрастните им казват. На 10-годишна възраст обаче тези деца би трябвало да развиват любопитството си и да го обличат с факти и знания.

Способността да си задаваш въпроса „защо“ и „как“ е ключова за училище и живота. Тези въпроси създават големите мислители, откриватели и изобретатели, и спомагат за развиването на индивидуалността у всяко дете и бъдещ възрастен човек.

Да запазиш детското, не детинското

Да вярваш в Дядо Коледа на по-голяма възраст не е толкова признак на желание детето да запази своята невинност и детски вярвания, а по-скоро нежелание (или неспособност) да осмисля и опознава рационално заобикалящия го свят по логически и любознателен начин.

На всеки родител понякога му се иска да спре времето или поне да го забави. Да не вярваш в Дядо Коледа донякъде означава да приемеш, че детето е пораснало, което наистина понякога е трудно за една майка. Но и да поддържаш мита за Дядо Коледа дълго време намеква за потребността на родителя да забави порастването на детето.

Има, обаче, други начини, чрез които да запазим тези мили спомени и усещания от детството, вместо да продължаваме с утопичното вярване във фоклорна приказка, измислена за невръстни дечица. В крайна сметка, искаме дете, а не детинско поведение, нали?

Ако детето ви е на 10 години и все още вярва в Дядо Коледа, има всякакви начини да му кажете истината.

Ето една практична идея: можете да го направите и чрез „писмо от Дядо Коледа“ до детето, в което белобрадият старец се сбогува с него, защото вече е пораснало, а други малки дечица (например малкото му едногодишно братче) имат още нужда от подаръците на Дядо Коледа и елфите му.

Какъвто и подход да изберем за разкриване на тайната, добре е да насърчаваме логическото мислене на детето и любознателността му към света.

Когато то осъзнае фактите и започне да възприема света наоколо по рационален, а не магически начин, ще разбере, че вълшебството на Коледата не идва от Северния полюс, а е в сърцето и в семейната обстановка по празниците. И, разбира се – в подаръците!

Facebook коментари