Как да вкараме в правия път жената без деца

Понякога е ужасно трудно да си признаем като родители, че именно родителите са най-честата причина човек да забели очи от досада и раздразнение.

Проблемът идва от това, че тези от нас, които имат деца, сме живели живота си както преди децата, така и заедно с децата, докато хората без деца около нас нямат опит с второто.

Заради това всяка тема, която касае децата, излиза от устите ни с леко назидателен и снизходителен тон. Възможно е повечето от нас да не го осъзнаваме, но, повярвайте, това е факт и затова днес, от тази висока трибуна, ще поговорим за случаите, в които нашите братя и сестри по деца изтърсват (нарочно или не) някои от следните бисери:

„Сега може и да не искаш, но след време ще е друго“ (обикновено с допълнение от рода на „когато пораснеш/остарееш“ или „когато срещнеш подходящия човек“),

„Не отлагай твърде много! Времето лети!“, „Тик-так! Тик-так! Това е биологичният ти часовник!“, „Ако не го направиш, някой ден ще съжаляваш“, „Не знаеш какво е истинска любов, докато не родиш дете“, „

Уморена си? Хаха, нямаш дори идея какво значи „умора“, докато не ти се роди дете!“, „Ох, голяма късметлийка си, че нямаш деца!“, „Ох, иска ми се да можех и аз така…“ (да изляза, да спя, да се облека, да се гримирам, да ям, да…каквото и да е), „Нямаш дете и не можеш да разбереш!“…

Пропуснахме ли някой солиден аргумент в полза на раждането на деца?

И все пак, ако досега не сте знаела как да постъпите, когато се изправите лице в лице с жена, която не иска да има деца – ето няколко предложения, за да не се чувствате неподготвена.

Разчитам, че ще усетите иронията в долуописаните идеи.

КАКТО ЗНАЕТЕ, бездетните жени горят от желание за вниманието на околните, затова направете всичко възможно всички наоколо да чуят, когато ѝ задавате въпроса „А защо нямаш деца?“.

Ако зададете този въпрос тихо, само между вас двете, ще лишите всички случайни минувачи, колеги, далечни познати и загрижени приятели от възможността да се намесят с „изпитан“ съвет.

Жените без деца високо ценят директния подход и определено ще се издигнете в очите им, ако още в асансьора, на път към офиса, ги попитате редовен ли е менструалният им цикъл и дали са си изследвали яйцеклетките за годност.

Ако жената ви се стори лаконична и отказва да отговори на въпроса ви, не се отказвайте, а я окуражете – кажете ѝ, че сега не иска деца, но с напредването на годините ще си промени мнението.

Подкрепете тезата си с разказ за личната история на Мариела от втория етаж, която не искала деца, пък после изведнъж забременяла и това доказва, че си е променила решението благодарение на съдбовна намеса, а не защото е забравила да си изпие противозачатъчното хапче.

Все пак, не може да оставите решението ѝ да няма деца необосновано. От вас, като месия на родителското съсловие, като един пророк на продължението на човешкия вид, се очаква да я разпитате защо така е решила, да направите дисекция на избора ѝ, а най-много усилия в тази посока трябва да вложите, ако с въпросната жена допреди малко сте били само далечни познати, които са си кимвали при разминаване.

Много от бездетните жени не искат деца, защото не харесват децата, но вие веднага им обяснете, че това важи само за чуждите! Своите ще си ги обожават, както правят ВСИЧКИ майки. Освен това трябва да ѝ обясните, че с тези дрънканици, че не обича деца, звучи като някакъв студенокръвен безсърдечен психопат.

Възможно е тези жени вече да са се подхлъзнали по стръмния път на грешните избори и да са станали вегани-еколози, които се опитват да ви пробутат сектантските си популизми за пренаселената Земя и как човечеството убива природата.

В този случай има само един подходящ и правилен начин да ѝ отворите очите – със снизходителна, но строга усмивка сложете ръка на рамото ѝ, за да ѝ покажете, че трябва да бъде поставена на място, и ѝ обяснете, че нещо толкова сладинко, мъничко, и миличко – каквото е бебенцето, няма как да убие природата и да допринесе на екологичната катастрофа.

За Бога, тия жени изобщо виждали ли са бебе?!

Имайте предвид, че общуването с бездетна жена е като терапия – трябва редовно, особено по лични празници, да ѝ напомняте колко е важно да оползотвори яйцеклетките си и да реализира смисъла и целта на живота си като роди дете.

Най-лесно е да го включвате като част от пожеланията, например: „Честита нова година! Тази година да носиш дънки тесни, догодина над люлка да пееш приспивни бебешки песни!“, или „Честит рожден ден! Бъди здрава и щастлива и най-накрая да станеш майка любима!“.

Така тя ще се плесне по челото и ще ви е благодарна, че сте ѝ напомнили за какво е дошла на тоя свят. И напомнете за билогичния часовник. Тик-так. Тик-так.

Освен ниската пенсия, която повечето от нас няма да доживеят, най-най-тъжното нещо за една жена е да няма внуци, когато остарее. Целият ѝ живот е една патетична лъжа, абсолютно празен и безмислен, след като някой ден се пенсионира и като няма внуци, се лишава от най-добрата причина да става в 5 сутринта и да трака старите си кокали след прохождащо внуче.

Напомнете ѝ и една от най-основните причини да раждаме деца, а именно – за да има кой да ни гледа, когато остареем. Сега нея кой ще я гледа?! А? А? Кой?

Тя може и заблудено да отговори, че ще се гледа сама или с партньора си. Прекръстете се, за да ѝ покажете колко е заблудена. Уведомете я, че „явно още не е срещнала правилния човек“.

Така по-бързо двойката ще проумее, че решението да нямат дете не е доброволно и че не бива да губят времето си един с друг заради някакви безмислици като любов, уважение, доверие, привързаност, общи интереси и т.н.

Възможно е, все пак, тя да продължи да се дърпа, въпреки железните ви аргументи. Тогава най-сигурният начин да я накарате да реши веднага да забременява, е да ѝ дадете да държи бебе при всеки удобен случай.

Ако ви се е сторило, че само от възпитание ви пита как са децата ви, не е така – тя всъщност отчаяно се обръща към вас с молба за родителски съвет, затова прекарайте следващите няколко часа да ѝ разказвате с подробности за гестационните седмици, раждането и всекидневието на децата.

Не ѝ позволявайте да отклони темата към глупости като кариера, партньор или някакви важни за държавата теми.

Въпреки добронамерените ви и напълно оправдани, и правилни усилия, да я вкарате в правия път, за съжаление, винаги ще се намерят жени, които все още ще настояват, че не искат деца.

Тогава единственото, което можете да направите, е с лек фалцет да ѝ заявите, че обожавате децата си и не можете да разберете защо някой нормален човек не би искал да има деца, особено пък жена. И, при необходимост, се позовете на Библията!

Обаче ако след всичките ви самоотвержени опити да я вразумите все пак чуете от нея нещо такова (автор на изказването е актрисата Камерън Диаз, преди да има дете, сега как е – не се знае…): „Имам страхотен живот. До известна степен животът ми е такъв, защото нямам деца. Това е просто различен избор.“ или такова (автор на изказването е актрисата Мариса Томей) „Не разбирам защо жените трябва да имат деца, за да бъдат смятани за пълноценни човешки същества.„, тогава единственото, което можете и трябва да направите, е да оставите жената на мира, защото тялото и животът ѝ са си нейни.