Какво ядеш, когато баща ти изкарва по-малко от 5 долара на ден

Ние сме това, което ядем. Но как всъщност хранителните ни навици отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от различни страни, използвайки в сценографията продуктите, с които обикновено се хранят.

Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 държави: САЩ, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. „Фокусирах се върху децата, защото хранителните навици започват от ранна възраст“, казва Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да съставят дневник с всичко, което са консумирали в рамките на една седмица, и после включва ястията в снимките. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да провокира родителите да се замислят за режима на своите.

Според него хората не подхождат с достатъчно внимание към това, с което се хранят, защото все по-често не ние сме тези, които приготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено не само готвенето като ценност, но и отглеждането и „улова“ на храната от хората.

Кауакани Яуалапити: „Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си“

Кауакани Яуалапити, 9 г., е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в национален парк Шингу, резерват в Амазонската низина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не говорят езика арауаки – така Кауакани е първото дете от 1940 г. насам, което e израснало с автентичния език на племето. От баща си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, особено за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на домакинството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, въпреки че никой в селото не притежава компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е много проста: риба, тапиока, плодове и ядки.
„Трябват ми пет минути, за да си уловя вечерята“, казва момичето. „Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата“. Червената боя на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я предпазват от зли духове.

Една от тенденциите, които книгата отразява, е, че децата от големите градове в западния свят се хранят по „зловещо подобни начини“, по думите на фотографа, въпреки че имат съвсем различни хобита и интереси.

И обратното – често най-качествените храни се консумират не от най-богатите, а от най-бедните. „В САЩ семействата с ниски доходи са най-големите потребители на нездравословна храна, защото е евтина. Но в Мумбай една пица струва 13 долара – непосилна сума за повечето хора. Така че много семейства там се хранят с достъпни и здравословни продукти като леща и карфиол.“, казва Сегал.

Анчал Сахани, която яде карфиол и колекционира опаковки от шоколад

Анчал Сахани, 10 г., живее в малка тенекиена барака на строителна площадка в предградие на Мумбай, Индия, с родителите си и своите брат и сестра. Баща ѝ изкарва по-малко от 5 долара на ден, които са достатъчни майка ѝ да приготвя бамя, карфиол с къри, леща… Анчал би искала да ходи на училище като други деца и да стане учителка, но е заета с домакинска работа и се грижи за малкия си брат. Когато има време, излиза извън строителната площадка, за да се наслаждава на аромата на жасмин и лотос и да наблюдава как децата от квартала играят крикет и бягат свободно.
**Докато се разхожда, събира опаковки от шоколад, които намира по пътя около магазина за хранителни стоки.**
**Анчал мечтае също майка ѝ да я обича по начина, по който обича братчето ѝ.**

Фотографът работи с около 60 деца, 52 от които са включени в книгата, документираща фотопътешествието му. „Започнах да снимам сина си и приятелите му от училище в задния си двор в Алтадена, Калифорния. После реших, че проектът ще има по-голям смисъл, ако се представи разнообразието от хранителни навици на повече места по света. Ако степента на затлъстяване в дадена страна е 25%, имах за цел да отразя това число в моята малка извадка.“

Ето още 7 от прекрасните снимки, включени в книгата на Сегал, представящи деца от всички места, които е посетил.

Мейса обича овесена каша и козе месо, но и хляб със спагети…