Какво ти показва Google, когато баща ти е Стилиян Петров

По време на звездната си кариера Стилиян Петров изиграва повече от 500 клубни мача, два пъти извежда с капитанската лента „Астън Вила“ на митичния стадион Уембли, печели 10 трофея със „Селтик“ и е рекордьор по мачове за националния отбор на България (106).

„Но въпреки впечатляващата му кариера, Петров е наясно, че днес футболът не е първото нещо, за което хората мислят, когато чуят името му“, пише Стюарт Джеймс за „Гардиън”.

През уикенда изданието посвети голям материал на българския халф по повод плейофа за влизане във Висшата лига между бившия му тим „Астън Вила“ и „Дарби каунти“. Преди 11 години Петров отбеляза невероятен гол срещу същия съперник – с удар от центъра.

„Ние знаем колко важни са социалните мрежи и интернет. Искаме децата да помнят как сме играли, какво сме постигнали, да гледат отново головете, които сме вкарали“, споделя бившият капитан на националите пред Гардиън.

„Но виждам децата ми да гледат и клиповете, в които говоря за левкемията. Всеки път, когато напишат името ми в Google, първо излизат информации с „оцелял от рак”. Където и да отидем, където и да излезем, хората ме питат как съм със здравето. По-малкият ми син, Кристиян, каза преди няколко месеца: „Защо всички за питат това? Сега си добре.” Децата не разбират, но това ще продължи да се случва.”

Ето и останалата част от текста на The Guardian за българския футболист:

Петров беше капитан на Астън Вила, когато през март 2012 г. му бе поставена диагнозата остра левкемия. Трябва да е ясно обаче, че той няма проблем с обществения интерес към здравето му. Твърде добър и позитивен човек е и осъзнава, че връзката му с болестта може да е движещата сила при повишаването на осведомеността за нея. Той на практика прави повече, чрез фондацията, помагаща на хора, болни от левкемия, която създаде преди 6 години.

Въпреки че е в ремисия пет месеца, след като е диагностициран, пътуването на Стилиян към пълноценен и нормален живот отнема близо пет години. Той преминава през интензивна химиотерапия в продължение на 12 месеца и за година и половина двете му деца трябва да живеят с баба си и дядо си.

„Моите момчета ме видяха в състояние, в което никой не трябва да вижда своите родители“, казва Петров. „А децата имат спомени“.

Дори и сега, когато Петров изглежда, звучи и се чувства добре, има нещо, което хората лесно пренебрегват. „Те си мислят: „Той го превъзмогна“. Но това не се случва ей така. Болестта винаги ще бъде в съзнанието ми в някакви моменти. Тя няма как да изчезне, заради фондацията, в която работим с много хора със същия проблем. И всеки ден има история, която те стъписва“.

Стилиян добавя, че не позволява мисълта за болестта да влияе на отношенията със семейството му.

„Мисля положително и вървя напред. Бях диагностициран преди седем години и ми даваха малък шанс да оцелея. А седем години по-късно все още съм тук. Много щастлив и пълен с енергия. Все още играя футбол с приятели, с децата си и очаквам с нетърпение да се върна в играта на пълно работно време.“

Страстта на Петров към футбола е забележителна. Той навършва 40 години през юли, но все още играе футбол два пъти седмично. Преди няколко години той игра с няколко аматьорски отбора и говори с голямо вълнение за тези мачове, но иска много повече от футбола. „Бих искал да бъда мениджър“, казва той.

Тази идея е в главата на Петров от дълго време. В края на 2015 г. той разговаря със съпругата си Паулина и изготвя план за действие. В момента завършва треньорски курсове и очаква лиценз от УЕФА, с който ще може да води професионални отбори. Вече е кандидатствал за няколко позиции и добавя още една интересна история за ситуацията, в която се намира:

„Наскоро бях на голямо благотворително събитие и споменах, че се опитвам да се върна във футбола. Някой каза: „Мислите ли, че не биха ви назначили, заради историята ви с рака?“

Оказа се, че не бях мислил за това и попитах защо това трябва да е бариера. И ми отговориха: „За да ви предпазят от напрежението и въобще всичко в тази работа?“

Това, което аз мисля обаче е, че всички биха били доволни да имат около себе си някой с толкова силна психика.“, казва Стилиян.

С такава силна нагласа той се връща към предсезонните тренировки с „Астън Вила“ през 2016 г. Преди да научи за болестта, той тежи към 85 кг, а когато взема решение да се върне в играта – 139. За година и половина сваля 50 кг. и е готов за лятната подготовка. Не пропуска нито една тренировка и играе в няколко приятелски срещи. Чувства се добре. Много добре. Но така и не получава предложение за нов договор.

„Това е много болезнена тема за мен“, казва Стилиян. Исках да покажа на хората, че ракът е отминал, връщайки се на мястото, на което принадлежа. Спомням си, че разговарях с момчетата да носим при първия ми мач фланелки с надпис „Надежда за всички“…

Петров обаче е толкова топъл и общителен човек, че няма как да таи недоволство в себе си. Все още се чувства дълбоко привързан към Вила, описвайки се като „голям фен“ на отбора, и е близо до много от играчите, включително до големия талант Джак Грийлиш, за когото винаги говори със суперлативи.

„Осъзнавам, че това е нова глава в живота ми“, завършва Стилиян. „Не очаквам хората да ми дадат треньорска позиция заради името ми. Искам хората да ми дадат работа заради това, което бих искал да правя, и заради начина, по който искам да го постигна. И дори ако трябва да го докажа на по-ниско ниво, в по-слаб отбор, ще отида и ще го направя.“