Какво не трябва да прави една детегледачка

Преди няколко дни пуснахме анкета в страницата на Майко Мила! във Facebook анкета на хора, които проучват опита на родителите с услугите, предлагани от детегледачки. Под тази публикация читатели коментираха темата от собствен опит и един от тях – Мая Рангелова, след това ни изпрати кратък, но нагледен списък на нещата, които истинската детегледачка НЕ трябва да прави! Защото на всички е ясно, че детегледачката има доста задължения по децата, но и доста неща не ѝ влизат в работата и не следва да бърка в тях, понякога и буквално – като например в хладилника. Както и в гардероба или чекмеджетата! Излизането на по бира с мъжа ви също не е много желателно, а ако я видите да се въргаля в чаршафите ви с оправданието, че е видяла да скача бълха и я гони, да знаете, че нещо категорично не е наред! Авторката ни дебело и изрично подчерта, че описаното в следващите редове НЕ се е случвало в нейното семейство, а жената, на която поверява децата си, е прекрасна. Всичко написано е сбор от чуто, видяно и прочетено в други случаи, с други хора.

*********************

1. Една детегледачка не трябва да мрази децата. Те не са виновни, че тя не си е намерила друга работа, че се развежда/омъжва, че в момента хич не ѝ до техните хленчове и капризи, че ѝ се е сторило, че работата е лесна (колко му е да гледаш едно дете!), че работата не е доходна, а ако е доходна е много изнервяща, че е вече на възраст и т. н. Децата не са виновни!

2. Една детегледачка не трябва да се чувства в чуждия дом като у дома си. Не яде непоканена, не рови в хладилника, не взима храната на децата. Не ляга в чуждите чаршафи, не проверява как домакинята е сгънала прането и не разглежда чужди книги, компютри, пари.

3. Една детегледачка не е приятелка на майката. Детегледачката помни, че това е нейният работодател и колкото и неизбежно да е сближаването (ако и двете са нормални жени), не си позволява фамилиарничене и навлизане в личното пространство. Опазил Бог да си го позволи с таткото!

4. Една детегледачка не познава жаргона, диалектите на българския език и ненормативната лексика (за незавършилите филология – псувни и цинични изрази и думи). Ако чуе такива неща от детето, за което се грижи, обяснява, че тате се е объркал и е казал това без да иска.

5. Една детегледачка не си мисли, че това са нейните деца и може да ги бие, обижда и наказва. Не че и собствените трябва, ама…Максимумът, който може да си разреши, е строго смъмряне – тихо и насаме.

6. Една детегледачка не забравя, че най-компетентният човек по отношение на обгрижване и възпитание на децата е майката. Напомням, че говорим за нормални хора. Не дава непоискани съвети, не разказва как едно време баба ѝ е прала бебешките дрехи на реката и т. н.

7. Една детегледачка не е информационна емисия. Тя не разказва по детски площадки, магазини и пред входа за семейството, в което работи, не обсъжда с кого е видяла бащата и как майката смесва бели и цветни дрехи при пране.

8. Една детегледачка не мисли, че е перфектният педагог. Тя изпълнява изискванията на родителите, чете и се самообразова, за да бъде от полза на децата. Прилага прочетеното с разрешението на майката и не води децата на „фън-шуй“, например.

9. Една детегледачка не се мисли за центъра на детската вселена. Тя поддържа имиджа на родителите пред децата, напомня им, че това са хората, които ги обичат най-много и учи с тях „Мила моя мамо, колко те обичам“.

10. Една детегледачка забравя всичко горенаписано, ако животът и здравето на децата са застрашени от собствените им родители. Напуска и цял живот нощем гледа тавана и гълта хапчета или защитава децата по начин, който ѝ се стори най-удачен.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.