Какво е предменструално дисфорично разстройство и защо може да съсипе живота ни

Говорили сме многократно колко е важно да слушаме телата си и да не се оставяме просто по течението, когато усещаме, че нещо с нас не е наред. Все още много жени се притесняват да говорят например за месечния си цикъл и за всичко случващо се около него. Тежкият предменструален синдром е просто „женска истерия“, болезнените крампи са „лигавщина“ или още по-лошо – „Баба ти само крампи е имала“…

Истината обаче е, че някои състояния – и физически, и емоционални, в които жените изпадат всеки месец преди началото на менструацията, могат да говорят за по-сериозен проблем, какъвто е предменструалното дисфорично разстройство.

Авторката на този текст Хедър Джоунс споделя своята история със заболяването и дава ценни съвети как да го разпознаем и какво да предприемем.

Преди да стана майка на две деца, никога не съм имала предменструален синдром. Нито дори крампи. Може и да съм била леко самодоволна от този факт. И после, години след раждането на второто ми дете, се оказах в бездна от отчаяние.

Цяк живот живея с депресия и първоначално го отдадох на това. Но беше различно. Беше много по-тежко. И беше страшно. Чувствах се в абсолютна безизходица, дори ми минаваха мисли за самоубийство. Не можех да спра да плача. Разгневявах се от минимални неща. Тази тежка и крайна емоционалност траеше само няколко дни и после отново бях аз. Първоначално не забелязах, че премина, когато започна цикълът ми.

Още няколко месеца изпадах в емоционални крайности за няколко дни, след това ми идваше и после пак се чувствах добре. Всеки път ставах тотално неадекватна, вземах генерални и зле премислени решения за живота си и се чувствах абсолютно различен човек.

Един месец почти се разведох със съпруга ми. В друг пък прекратих от нищото много важни приятелства, включително с човек, с когото съм била приятелка почти 30 години. Често по време на тези епизоди се питах дали изобщо ми се живее. Бях ужасена. И макар че страдам от депресия от години, тези епизоди са първият миг в живота ми, в който чувствам, че нямам контрол над действията си.

И след това направих връзката с цикъла ми. Забелязах, че всичко предшества идването му и потърсих в Гугъл някакво обяснение. Когато попаднах на описанието на предменструалното дисфорично разстройство (ПДР), беше все едно виждам извадка от собствения си живот. Накрая имах обяснение за ежемесечните ми сривове.

Предменструалното дисфорично разстройство е подобно на предменструалния синдром и засяга около 5% от жените в детеродна възраст. Симптомите започват една-две седмици преди началото на цикъла. Може да се появява и да изчезва, но обикновено го има всеки месец.

Каква е разликата между предменструалното дисфорично разстройство и предменструалния синдром?

“Много си приличат, но предменструалното дисфорично разстройство протича по-тежко”, казва д-р Мери Т. Джейкъбс. “Около 20% от жените имат промяна в настроението, крампи, натрапчиво желание за храни, безразличие към различни занимания или нервно напрежение преди настъпването на месечния им цикъл, а между 3 и 8% имат и предменструално дисфорично разстройство.”

И двете състояния могат да имат физически и психически симптоми, но ПДР обикновено се проявява по-тежко психически. Предменструалното дисфорично разстройство се класифицира като психично заболяване за разлика от предменструалния синдром. По тази причина ПДР може да е много сериозно, а 15% от жените с такова разстройство правят опит за самоубийство.

Какви са симптомите?

Според Медицинския факултет на Харвард, за да се диагностицира ПДР е необходимо наличието на 5 или повече от следните симптоми (поне един от тях трябва да е свързан с настронието), забелязани в повечето менструални цикли за една година:

Депресия
Тревожност или напрежение
Внезапни промени на настроението
Раздразнителност
Загуба на желание за всякакви всекидневни занимания
Трудна концентрация
Липса на енергия
Силно желание за определени храни и промяна в апетита
Безсъние или сънливост
Физически симптоми като напрежение в гърдите или подуване

Въпроси, с които лекар може да установи състоянието:

– Симптомите ви пречат ли на различните аспекти в живота ви – работа, училище, отношения с хората?

– Симптомите дължат ли се на циклично влошаване на друго състояние?

– Можете ли да ги проследите поне за два менструални цикъла назад във времето?

Кой е рисков?

“За всяка жена във фертилна възраст има риск от развитие на предменструално дисфорично разстройство”, казва д-р Камила Клер, асоцииран професор по акушерство и гинекология в Нюйоркския медицински колеж. Д-р Джейкъбсън подчертава, че жените с медицинска история на тревожност или депресия имат по-голяма вероятност да развият ПДР. Тя споменава и изследване, според което може да има генетична предразположеност за ПДР.

Състоянието може да се наблюдава във всяка една възраст след редовното започване на менструален цикъл, но много жени казват, че симптомите се влошават с приближаването на менопаузата. Аз лично бях в средата на 30-те си години, когато забелязах симптомите.

Външни фактори като стрес, прекарана травма или дори смяната на сезоните, може да увеличи риска от развитие на предменструално дисфорично разстройство.

Как се лекува?

“Лечението на разстройството може да наподобява лечение за депресия”, казва д-р Клер. “За предменструалния синдром терапията е по-скоро поддържаща – диета, упражнения, хранителни добавки като калций. Противозачатъчните хапчета може и да подобрят физическите симптоми, но може и да не свършат работа за промяната в настроението.”

При жените с по-тежки симптоми вследствие на ПДР може да бъдат предписани определени антидепресанти.

Когато моят лекар ми предписа комбинация от два медикамента за лечение на “обикновената” ми депресия, забелязах облекчаване на симптомите на ПДР. Лечението за всяка жена трябва да бъде обсъдено задължително с лекуващия ѝ лекар.

Предменструалното дисфорично разстройство е сериозно и може да бъде плашещо. Освен това е доста объркващо – много жени подценяват случващото се с тях и не търсят помощ. Д-р Джейкъбсън насърчава жените, лекарите и обществото като цяло да вземат този вид състояние сериозно.

“Обикновено говорим за предменструалното дисфорично разстройство и предменструалния синдром с ужасни думи – “емоционална”, “драматична”, “кисела”, “истерична”, “налудничава”. А всъщност жените, които страдат от това, минават през изключително тежко състояние само заради промяна в хормоните, причиняваща отговор на централната нервна система, който не може да се контролира. И от медицинска, и от човешка гледна точка трябва по-ясно да посочим сериозността на това състояние и да образоваме жените как да го разпознаят, за да получат необходимата помощ.“

Дори само да знаете защо се чувствате така и че това ще мине, може да ви помогне. Лечението намали моите епизоди, но когато все пак се усетя, че започвам да потъвам в тези крайни емоции и да мисля нерационално, си напомням, че всичко това се случва заради състоянието, което имам – говори то, не аз, и така избягвам да правя неща, които няма как да поправя после.

Това, че имах възможност да обясня на съпруга си какво точно ми е, намали конфликтите помежду ни. Знам, че трябва да съм внимателна какво чувствам и как го изразявам, а той знае, че трябва да ми даде малко пространство, подкрепа и да има търпение. В такива моменти също може да се наложи и да поеме малко повече от обичайните за него родителски задължения.

Ако имате такива симптоми или историята ми ви звучи познато, запишете си час за доктор. Той може да отхвърли други възможни причини, да ви помогне да проследите симптомите спрямо менструацията ви и да ви изпише лечение, което да проработи.

Facebook коментари