Каквото изтекло - изтекло. Как да опазим останалото?

Сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия и още изводи от #НАПЛийкс в текст на Боян Юруков специално за “Майко Мила!”

Боян Юруков е старши програмист и технически ръководител в германска компания за финансови услуги. Отговаря за интегрирането на системите за търговия на някои от най-големите банки, корпорации и фондове в света.

Има един лаф – “Документ – това звучи гордо!” Препратка е към свеждането на същността на индивида до номера и подпечатани листа хартия. До преди 100 години това отношение към човека се е смятало за нецивилизовано, но с конфликтите, индустрията и глобалното село, което създадохме, всичко се променя – въвеждат се паспорти, данъчни номера, визи и прочие.

Днес всеки от нас е просто серия от числа – ЕГН, номер на лична карта, банковата сметка и съдържанието ѝ, кредите и сроковете им, имотите и колите, покупките в мола, списъкът с приятели във Facebook и историята на търсене в Google.

Повечето от тези данни са тривиални, но други определено не бихте искали да стават публични. Е, миналата седмица разбрахме, че доста от тях вече са – независимо какво искаме. Архивът от източената база данни на НАП съдържа ЕГН-а, номера на лични карти, облагаеми доходи, имоти в България и чужбина, коли, заеми и плащанията по тях, договори и плащания от фирми и друга информация за милиони българи. За мнозинството от нас има само няколко записа от данъчните декларации, но други се споменават стотици пъти.

От променливите и противоречиви изказвания на НАП и Горанов и от самото съдържание на архива може да предположим, че е хакната база данни, в която различни служители са копирали цели таблици от други институции и са си правили справки.

Ако системите на администрацията бяха наистина свързани, ограничавани и наблюдавани – както следва да бъде в едно електронно управление – това нямаше да е нужно и щеше да има ясен контрол кой до какви данни и кога има достъп. В случая обаче са се пренасяли ей така записи – заедно с въпросните лични карти и плащания по заеми – и са ги зарязвали така. Това също означава, че информацията е разпокъсана, отчасти стара, отчасти навярно неточна. Трудно е да се провери и осмисли такъв масив, но повярвайте ми – въпрос на време е.

Тук отново доста хора биха махнали с ръка, подавайки ухо на успокоенията, идващи от ефира, че било малък теч и всъщност не е проблем, защото някои неща така или иначе били в нета отдавна.

Течът въобще не е малък, но е вярно, че сме много лежерни с данните си. Онова приложение за състаряване на снимки е пресен пример – освен, че собствениците имат пълни права над образа ви, те имат всичките ви контакти и в голяма степен какво сте правили в социалните мрежи.

За някои навярно изтичането на тази им история би било дори по-страшно от публикуването на ЕГН и доход. Да знае някой обаче, че сте коментирали нездравословно много по групите на мамите в София, не позволява да вземе заем от ваше име. С данните на НАП има шанс.

“Лични данни – това звучи гордо!” – можем да кажем днес. Вече няма нужда друг да има личната ви карта, за да вземе заем – достатъчно е да знае какво пише в нея. Такива истории има от десетина години, макар да чуваме само за онези, които са хванати. Разбира се, това е престъпление и то не ново, но течът на НАП го прави толкова по-лесно и то срещу стотици хиляди в страната. Банки, мобилни оператори и други компании разчитат на същите лични данни, за да дават информация по телефона и да правят промени по сметки и договори – например да пратят нова банкова карта на сменен адрес.

Улеснени са и по-тривиалните заплахи като телефонните измами, изнудванията и обирите. Знаейки кой колко доходи има и къде живее е безценна информация в такива случаи.

Ако се следват закона и вътрешните правила на институции и компании, този теч на данни не би следвало да навреди на почти никого. Ако наистина се следваха обаче, теч въобще нямаше да има – а ей го на.

Затова е важно да сме бдителни. Банки, мобилни оператори и други трябва да затегнат контрола над идентификацията на клиентите си и да не разчитат само на няколко откъслечни числа. Това навярно ще създаде неудобство за някои, но ще спести главоболия и загуби.

В личен план може да направим малко, тъй като ЕГН не може да се смени, а данните за доходи и заеми са вече в публичното пространство. За жалост няма досега няма търсачка, която еднозначно да покаже, че е изтекъл номерът на личната ви карта (може би тази на Бивол). Съмнявам се, че и обещаната от НАП ще дава такава информация.

Все пак, ако се притеснявате, не е лоша идея да я смените. Също така, включете известяване със SMS за промени навсякъде, където е възможно – банкови сметки, имотен и търговски регистър. Говорете и отново с роднини – особено по-възрастните – да не вярват на телефонни обаждания и тем подобни с искания за пари, докато не се свържат с вас лично.

Този теч не е първият, няма да е и последният в България. Не се ограничава до тази агенция или само до публичната администрация. Нито е голям в световен мащаб, нито е най-обширния.

Обстоятелствата около него обаче показват колко плачевно е състоянието на информационната ни инфраструктура.

Горанов започна вече да подлага клатещия си стол с извинението, че това бил едва ли не вроден дефект на електронното управление.

В действителност, една от причината да се случи е именно работата на парче и блокирането на нужните мерки за електронно управление от редица министри, включително Горанов. Прекият ефект от политиката му е, че сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия.

Да, за по-малко неща се кланяме на гишета, но отново има струпани папки с лични досиета на граждани по коридорите на държавни институции и селски кметства. Вече не са на хартия, а дигитални, но сигурността им е същата.

Това не е електронно управление, а екселска бюрократщина – същият манталитет като папките в коридора, но след изхарчени няколко милиарда евро.

Още: