Новината за детето, починало от токов удар след стъпване върху шахта в София, разбираемо ужаси всички. Всеки можеше да е на мястото на това момче и никой не иска да е на мястото на родителите му сега.
Може би на доста хора им минава през ума, че се случват такива неща, и то е факт. Случват се. Въпросът е защо се случват и как да направим така, че да не се случват – поне някои от тях.
Можем като начало да престанем да наричаме случилото се “нелеп инцидент”. Защото човек остава с впечатлението, че това е нещо, което чат-пат се случва в природата и просто е въпрос на късмет да уцелиш баш шахтата с оголен кабел върху нея.
Истината е, че позволявайки си безхаберие и небрежност, разтягайки темата за това кой отговаря за шахтата, кой може да я отваря и затваря, да слага и маха кабели, ние се лишаваме от възможността да дефинираме случая като нелеп инцидент. Шахтата е създадена от човека и е редно да бъде контролирана и управлявана от него, така че да бъдат предотвратявани подобни инциденти – за разлика от мълнията и земетресението например.
Между другото, из стотиците коментари по случая вече се появиха и истории, че случилото се не е за първи път – ставало е и преди, но са пострадали единствено нечии домашни любимци. Само че докато е с куче, не е чак толкова ужасяващо и някак си обществото не държи да знае чия е шахтата, по която тече ток и убива кучета.
Виж, когато смъртният случай е с дете, вече изведнъж говорим за нелеп инцидент. Всъщност нелеп инцидент е да ти влезе оса в гърлото, докато си заспал с отворена уста на поляната. Случилото се тук е смъртоносен инцидент, настъпил заради престъпна небрежност, на място, което би трябвало да е обозначено чия собственост и отговорност е. Но типично по български то НЕ Е обозначено, нито някога ще научим кой отговаря за него, просто защото тук едновременно всички и никой отговарят за такива неща – в зависимост от ползата и задължението.
И както вече всички подозираме, ще се окаже, че шахтата едва ли не сме си я изкопали ние, гражданите, и само който не е поискал, той не си е включил в нея будка с понички и сешоар и не си е скрил вътре кон и буркани с лютеница, и въобще явно всеки може да иде с един търнокоп, да я открехне и да си я усвои както пожелае.
Ама кабелът тръгвал след електромера, пък водел към будка в болницата, ама не била тая, а една друга, ама тя не била отговорност на общината, а на държавата, демек – на филанкишията. Ама детето било с мокра обувка и ако било със суха – нямало да протече ток, сигурно много други хора били стъпили преди това, ама със сухи обувки.
Страхотно облекчение за тези от нас, които имат обувки и стъпват с тях по шахти. Стана ни много по-добре от тая новина.
Иначе колкото и заповеди да се разменят сега за случилото се, те нямат никакво значение. Вместо това общината да научи всяка шахта в тоя град чия отговорност е и кабелите вътре какви са – за палачинки ли, за светофар ли, на общината ли са, на държавата ли, частна собственост ли, или просто незнайни кабели в една самозародила се от нищото шахта, по която ние не трябва да стъпваме с мокри обувки, защото, хей, и децата знаят, че върху шахтите има оголени кабели, по които тече ток, и е просто въпрос на време да се случи такъв НЕЛЕП ИНЦИДЕНТ.
You might also like
More from От нас зависи
Оле Мале има нужда от вашата помощ, за да продължи да се развива
Оле Мале е социалната кауза на Майко Мила. Това може би го знаят повечето от вас. Вероятно по-малка част обаче …
Да подкрепим интензивното отделение в Педиатрията в София с оборудване
В Майко Мила вярваме, че качественото здравеопазване не е привилегия, а право на всички граждани. Затова мислим, че всяка малка …
Подай ръка и направи един страйк за благотворителност
За трета година подред всички боулинг зали от веригата MegaXtreme Bowling (собственост на Фантастико Груп) отварят вратите си за доброто …