Новината за детето, починало от токов удар след стъпване върху шахта в София, разбираемо ужаси всички. Всеки можеше да е на мястото на това момче и никой не иска да е на мястото на родителите му сега.
Може би на доста хора им минава през ума, че се случват такива неща, и то е факт. Случват се. Въпросът е защо се случват и как да направим така, че да не се случват – поне някои от тях.
Можем като начало да престанем да наричаме случилото се „нелеп инцидент“. Защото човек остава с впечатлението, че това е нещо, което чат-пат се случва в природата и просто е въпрос на късмет да уцелиш баш шахтата с оголен кабел върху нея.
Истината е, че позволявайки си безхаберие и небрежност, разтягайки темата за това кой отговаря за шахтата, кой може да я отваря и затваря, да слага и маха кабели, ние се лишаваме от възможността да дефинираме случая като нелеп инцидент. Шахтата е създадена от човека и е редно да бъде контролирана и управлявана от него, така че да бъдат предотвратявани подобни инциденти – за разлика от мълнията и земетресението например.
Между другото, из стотиците коментари по случая вече се появиха и истории, че случилото се не е за първи път – ставало е и преди, но са пострадали единствено нечии домашни любимци. Само че докато е с куче, не е чак толкова ужасяващо и някак си обществото не държи да знае чия е шахтата, по която тече ток и убива кучета.
Виж, когато смъртният случай е с дете, вече изведнъж говорим за нелеп инцидент. Всъщност нелеп инцидент е да ти влезе оса в гърлото, докато си заспал с отворена уста на поляната. Случилото се тук е смъртоносен инцидент, настъпил заради престъпна небрежност, на място, което би трябвало да е обозначено чия собственост и отговорност е. Но типично по български то НЕ Е обозначено, нито някога ще научим кой отговаря за него, просто защото тук едновременно всички и никой отговарят за такива неща – в зависимост от ползата и задължението.
И както вече всички подозираме, ще се окаже, че шахтата едва ли не сме си я изкопали ние, гражданите, и само който не е поискал, той не си е включил в нея будка с понички и сешоар и не си е скрил вътре кон и буркани с лютеница, и въобще явно всеки може да иде с един търнокоп, да я открехне и да си я усвои както пожелае.
Ама кабелът тръгвал след електромера, пък водел към будка в болницата, ама не била тая, а една друга, ама тя не била отговорност на общината, а на държавата, демек – на филанкишията. Ама детето било с мокра обувка и ако било със суха – нямало да протече ток, сигурно много други хора били стъпили преди това, ама със сухи обувки.
Страхотно облекчение за тези от нас, които имат обувки и стъпват с тях по шахти. Стана ни много по-добре от тая новина.
Иначе колкото и заповеди да се разменят сега за случилото се, те нямат никакво значение. Вместо това общината да научи всяка шахта в тоя град чия отговорност е и кабелите вътре какви са – за палачинки ли, за светофар ли, на общината ли са, на държавата ли, частна собственост ли, или просто незнайни кабели в една самозародила се от нищото шахта, по която ние не трябва да стъпваме с мокри обувки, защото, хей, и децата знаят, че върху шахтите има оголени кабели, по които тече ток, и е просто въпрос на време да се случи такъв НЕЛЕП ИНЦИДЕНТ.
Може би ще харесате
Още от От нас зависи
Детски книги и учебници на украински: къде има такива и как да помогнем да станат повече
В тези ненормални времена единственото, което можем да направим, е да се опитаме да върнем по някакъв начин нормалността на …
БЧК организира кампания за набиране на материални дарения за Украйна
От днес, 27 февруари, Българският Червен кръст (БЧК) открива кампания за набиране на материални дарения в подкрепа на пострадалите от …
11 въпроса към здравеопазването, което допуска връзването на деца, настанени сами в болница
В последните дни ни разтресе поредният случай с насилие над деца. Защото връзването им в креватчетата, докато са болни и …