"И ние едно време отнасяхме по един зад врата" или защо търпим агресията

Дарина Рангелова влиза силно, по понеделнишки, чак от другия край на света, с няколко сравнения за това как се приема агресията в училищата в България и в Канада. Ама не че в Канада няма агресия – има! Но има и адекватно отношение, мерки и превенция. А тук какво има? Има търпимост, затваряне на очи и гледане на шамарите като на нещо съвършено естествено, защото “и ние едно време отнасяхме по един зад врата, пък ето – станахме хора”.

***************************************

Образованието в България ми е болна тема и следя, доколкото мога, какво става и най-вече – „реформите“. Попаднах на едно предаване, в което темата беше превенция на агресията в училищата. Гости бяха родител, психолог и експерт по нещо. Докато обсъждаха какво трябва да се направи, за да спре това избиване в училищата, ми направиха впечатление две неща.

Едното е, че се говореше само за санкции и второто, че никой не дефинира какво точно включва агресията в училище, та малко така… останах с впечатление, че е според ситуацията.

И второ – никой не спомена тормоза между учениците. Щом няма удар, значи всичко е наред. А пък за тормоз от учител към ученик никога, ама никога не съм чула да се говори.

А има такъв тормоз. От Теди знам, че учителите също обиждат ученици.

Това, което установих в този момент е, че агресията в България и в Канада се възприемат по коренно различен начин.

Това лято, докато бях в София, водех децата в един парк и там засичах групи деца от различни занимални. Наблюдавах ги. Децата бяха между 7-12 години (по моя преценка) и си се държаха съвсем нормално. Не видях да правят глупости или да се държат лошо.

Учителките или пазителките (честно, не вярвам да са педагози) обаче се държаха отвратително. Винаги бяха едни крясъци от рода на “На вас кой ви каза да ходите там бе!” (децата бяха мръднали 10 м встрани, за да са на сянка); “Сега ще се обадя на майка ти и повече няма да идваш тук. Какво ще те правят тогава?”; “Айде, тръгвайте, че ми писна от вас”.

Децата обаче изобщо не се впечатлиха от тези реплики. Значи са свикнали. И щом за едно 10-годишно дете е нормално да се отнасят така с него, какво да очакваме когато стане на 20 години? Да бъде мил и любезен млад човек?

Споделих видяното и чутото с няколкото родители в парка, с които се познавам. Нито един не го прие като нещо нередно. Напротив, започнаха да обясняват как децата били толкова невъзпитани, че учителите нямали избор – ако трябва, да ги бият.

За стотен път чух и как училището не възпитава. А и едно време на тях самите им се било случвало да отнесат по един зад врата, пък виж – станали хора. Аз лично имам съмнения за последното. А децата… щом са невъзпитани, учителите ще ги възпитат.

Последно, училището възпитава или не?

Моите спомени от училище и спомените на Теди от неговото училище можем да обобщим така:

“Аз (учителят) съм шефът, а вие нямате думата, защото сте деца”.

Значи, излиза, че да се държиш с едно дете неуважително, заплашително, унизително и агресивно (и четирите форми ги видях в парка от пазител към дете) не е никакъв тормоз. Вероятно е възпитание.

Опитах се да си представя същото в Канада или пък да споделя в парка с някоя майка, че един плесник зад врата е с възпитателна цел. Не можах да си го представя. Ето, затова казвам, че агресията на двете места се възприемат по различен начин.

Прагът на търпимост към агресия в България е много, ама много висок.

Което не значи, че в Канада няма агресия и тормоз. Има. Погледнах статистиката и видях такива ужасяващи проценти, че ми стана лошо. Но като се загледах, в статистиката влизаха неща, които в България изобщо не се броят (като плесник зад врата или псувня).

Канада има закон срещу тормоза в училищата, с точни дефиниции. Ще спомена накратко какво е описано в него.

Вербален тормоз – обиди, подигравки, заплахи

Социален тормоз – изолация от група, разпространение на клюки, публично излагане

Физически тормоз – бутане, ритане, плюене, неприлични жестове

Кибертормоз – всичко гореописано в онлайн среда

На база на този закон всяко училище е длъжно да има Кодекс на поведение, който е публикуван на сайта на училището. В този Кодекс ясно е описано какво е неприемливо поведение, кое се наказва с отстраняване от училище и кое – с изключване.

Ето и някои от нещата, за които отстраняват (от 1 до 20 дни, имат си скала кое провинение колко дни отстраняване заслужава) – заплаха за побой, псуване на учител, притежание на алкохол или чупене на вещи в училище под влияние на алкохол.

Изключване от училище следва при притежание на оръжие, физическо насилие, довело до травма, нуждаеща се от лечение, даване на алкохол на малолетен.

Толкова за санкциите.

В този Кодекс е описано и какво се очаква от учителите. Едно от тях е “да помагат на учениците да работят в пълния си потенциал и да развият уменията си за самооценка”.

Предлага се и помощ на жертвите на тормоз, както и на тези, упражняващи тормоз. На децата, упражняващи тормоз (например моят син във втори клас) се гледа на тях като на деца, които страдат и на които трябва да им се помогне.

В случая тормоза, упражняващ сина ми, е бутане и удряне. Заради това той посещава упражнения за изразяване и овладяване на емоциите в училище.

За сравнение, поведението на сина ми в България беше същото. Виждах, че е по-агресивен и много пъти съм питала в детската градина за поведението му. Отговорът винаги беше, че е в рамките на нормалното. Е, в Канада поведението му беше определено като неприемливо.

Погледнах някои български училища, които също имат Етичен кодекс, със съвсем резонни неща в него. Само че всички знаем, че не се спазват.

Погледнах и новата стратегия на МОН, в която има нелоши неща, като обучение за действие в случай на инцидент, психолози, и почти нищо за превенция.

Онтарио също изготвя нова стратегия заради увеличаващите се случаи на тормоз. С тази разлика, че се набляга на начините да се помогне на децата и причините, довели до поведението им, а не на санкциите.

Това, което е най-важно тук, е позитивната училищна среда.

Децата от началния курс излизат на всеки 40 минути да тичат и поиграят навън или в салона (в стаите и коридорите тичането е забранено). Тоест, хората са наясно, че едно 8 годишно дете не може и не бива да стои цял ден на едно място.

Ученето е под форма на игра и всяко дете има право да се усамоти, ако се почувства изнервено. И, да – учителите разговарят с тях и ги възпитават.

И въпреки че канадските деца в началния курс нямат учебници, домашни и не са заковани на чинове, в новата стратегия се застъпва извеждането на учебния процес колкото се може повече извън класните стаи.

Учителите са длъжни да докладват на директора всеки случай на агресия или тормоз. Това включва и псувни. Навсякъде в училищата висят плакати Report bullying с обяснения към кого и как да се обърнат децата, ако станат жертва или свидетели на тормоз.

Както вече казах, основното в стратегията е Позитивна Училищна Среда. Питах Теди каква е училищната среда в България.

А той ми отговори: “Ужасно негативна! Направо отвратителна!”