Да имаш дете е адски скъпо. Навсякъде!

И отново Дарина Рангелова е в Майко Мила!, по наболелия за всички родители проблем – влизането на децата в ясла, колко струва това и защо смятаме, че само тук е зле, а навсякъде другаде – добре. Днес Дарина ще разбие няколко мита за Канада, където много хора смятат, че е много лесно и организирано да отглеждаш малки деца. Ами, не, не е. И е скъпо. МНОГО СКЪПО.

****************************

Много буйствах и се възмущавах на системата за прием в детските ясли и градини в София. И сега ме яд на идиотския лотариен принцип и тъпите критерии, но като ми дойде до главата отново, този път – в Канада, нека ви разкажа как стоят нещата тук.

Както знаете, харесвам образованието в Канада – предучилищните занимания започват от четвъртата година на детето и образованието продължава до 12 клас. И е безплатно.

Какво обаче правят родителите до тази заветна 4-годишна възраст?

Уточнявам, че говоря за Онтарио, в останалите провинции е различно, а Квебек си е направо друга губерния, която все повече ми харесва.

Не мога да повярвам, че една от най-социалните държави в света (в частност Онтарио) има сериозен проблем с отглеждането на децата до 4 годишна възраст.

Да започнем отначало.

Платеното майчинство е 1 година. Плаща се 55% от месечната заплата. Не е много, но е нещо. Наскоро приеха закон майката да реши дали да е 12 или 18 месеца по майчинство, с уловката, че ако избере 18 месеца, ще получава 33% от заплатата си. Което не е особено мотивиращо.

Въпреки това, правителството по този начин се надява доста майки да останат по-дълго време вкъщи и по този начин да се облекчи ОГРОМНАТА липса на места в яслите. Условно ще ги наричам „ясли“, като имам предвид заведения за деца от 15 месеца до 4 години.

„Яслите“ за тази възрастова група са точно три вида и всичките са частни.

Licensed home child care. Една майка е решила да гледа още няколко деца, но има критерии, на които трябва да отговаря домът, има периодични проверки и т.н.

Licensed child care centre. Също трябва да отговаря на определени условия, с квалифициран персонал, обикновено са в бизнес сгради и децата са разделени по възраст.

Unlicensed child care. На нищо не трябва да отговаря, освен децата да не са повече от 5 броя, и да са под 6-годишна възраст. Пускам обява и събирам още три деца, освен моите две. Нито са законни, нито са незаконни. Съответно са и по-евтини от нелицензираните. Притеснителното е, че отвреме-навреме се случват разни инциденти в такива центрове, но то не е изключено и в другите да стане нещо.

И трите вида си решават от каква възраст ще приемат деца, какво ще е работното време и колко ще струва. Тяхна си работа.

Проблемите са два. Няма места в лицензираните. Аз бях чувала за проблема, но не си давах много зор, защото съм решила да си гледам бебето до 2-годишна възраст. Сега е на 15 месеца и реших да проуча въпроса. В нашия град има точно две лицензирани места.

Записах се в листа на чакащите, като изобщо не ми дават гаранция кога ще се освободи място. Вероятно когато някое дете стане на 4 години и са минали всички чакащи преди мен. В Торонто, като се роди дете, хората направо се записват за чакащи.

Ако тук дъщеря ми някога се вреди, ще плащам по $40 на ден. Около $800 на месец, което е супер – за сравнение, в Торонто ще струва около $2000.

За да добиете представа, това е колкото наема ви или месечната вноска за ипотека. В момента в Торонто цената за “ясла” е най-висока в цяла Канада. Не искате да имате две деца в тази възраст!

По тази причина процъфтяват нелицензираните ясли, в които, аз лично, не бих си пуснала детето, освен ако не съм много притисната от обстоятелствата. А много хора са.

Има и тенденция млади семейства да излизат от Торонто и да заживяват в околните градове, пътувайки дълго за и от работа, защото не могат да си позволят да плащат за „ясла“, ако имат две деца. За три изобщо не става дума!

Има и опция за субсидиране (държавно) на работещи родители с ниски доходи, като им се поема част или цялата такса за лицензирана „ясла“. Обаче условието за прага на доходите е толкова нисък, че едно семейство от „средната класа“ не отговаря на критериите и се оправя както може.

Сега стартира някаква програма, която предвижда за 5 години да се открият няколко хиляди места. Проблемът е сериозен и се чудех защо е така.

Може би държавата смята, че като си решил да имаш дете, си преценил, че можеш да го отгледаш. Да, ама не. Както навсякъде по света, най-бедните имат най-много деца.

Наблюденията ми от нашия град са, че в семействата с по пет деца майката не работи. Логично – по-евтино е. И вероятно взима социални помощи.

Поне е сигурно, че тук няма да те оставят да умреш от глад. Има детски надбавки, има разни фондации, които дават храни и дрехи, и какво ли не за децата, включително памперси, но това не е мотивация за образованите хора да имат повече деца, а поддръжка на маргиналните общности да не си уморят децата от глад.

Да добавя, че тук училището свършва в 15 часа. Демек, след като 4-годишното е тръгнало на училище, плащаш някой да го гледа, ако си на работа (има програми към училищата) и така докъм 12-годишна възраст.

Тоест, да речем, че Тина се вреди за „ясла“ и аз започна работа. Тони обаче свършва училище в 15 часа, трябва да плащам и за него да го гледат след училище.

Поне за Теди, най-големия, не трябва да плащам да го гледат, не и в този смисъл. Но трябва да го возя на тренировки, защото още не може да кара сам. Негативът на малкия град е, че нямаме градски транспорт.

И както и в България, така и тук единият родител се превръща в развеждач на децата по някви места.

И кога се предполага да работя? Понеже мъжът ми може да прибира децата инцидентно, тоест няма как да направим график, това е основно мой ангажимент, се замислих как се оправя сам родител с две деца, да речем. Не искам да знам, наистина.

Изводът ми за 17 години и три деца е, че е все по-трудно и по-скъпо да имаш дете.

Навсякъде по света.