Има ли проблем с епизиотомията?

Преди време публикувахме текста на акушерка Илона Нешкова, в който тя ни разказа за процедурата „епизиотомия“. Провокирани от него, проведохме и анкета на страницата на Майко Мила във фейсбук, в която в рамките на една седмица гласуваха над 3400 жени. Въпросът беше дали по време на естественото им раждане им е била направена епизиотомия. Резултатите от тази анкета днес коментира отново Илона Нешкова от акушерски кабинет „Зебра“.

Беше добро стечение на обстоятелствата това, че преди да започна да пиша анализа на анкетата за епизиотомията, трябваше да презентирам на акушерска конференция в Испания. Каквито и съмнения да съм имала преди това събитие, след няколко дни активно общуване и работа с колеги от цял свят, нямам никакво колебание, че трябва да говоря активно по темата, колкото и да е дразнещо за част от публиката.

Какви са резултатите?

Правим уговорката, че тази анкета няма как да е представителна, тъй като участвалите в нея са специфичен таргет от едва 3400 жени, от които, става ясно в коментарите на самите жени, малка част са раждали извън България. Резултатите показват, че въпреки липсата на уточняващи въпроси в анкетата, мнозинството от гласувалите жени са имали преживяването на раждането на детето си в българска болница, като 65% от тях са получили епизиотомия. Това означава, че от родилите вагинално 3400 жени, около 2210 са имали епизиотомия, а някои може би повече от една. Това са 2210 или повече целенасочени хирургически разрези, които са се наложили в последния етап на раждането, за да бъде извършена профилактика на разкъсването, облекчение на процеса, бързи реанимационни дейности за бебето или без обяснение за индикациите, които я налагат.

65% е огромен процент за тази интервенция, независимо, че подобен тип анкета ни пречи да разберем дали става въпрос за първораждащи или вече раждали жени, дали жената е получила адекватна информация за ползите и рисковете от тази интервенция, дали са й дадени други алтернативи, преди да се съгласи да й се приложи епизиотомия, дали е получила епизиотомия само веднъж или при всичките си раждания и т.н. От нашето малко и без големи претенции проучване обаче разбираме, че твърде често жените научават от личен опит какво е епизиотомия – постфактум, без дискусия с обгрижващите лица и с различна степен на възстановяване след нея. Опитът ми като акушерка може само да потвърди това заключение.

Това, за което не бях достатъчно подготвена обаче, бяха коментарите под анкетата.

„Не ми направиха, а трябваше…”, „Да ме бяха резнали по-рано…”, С второто да, за щастие…”, „О, да, и се радвам, че така стана…”, „Сама си я поисках даже…”, „Според мен, за първо раждане е дори поредно е по-добре да се направи…”, „Радвам се, че я направиха…”, “Не, а трябваше…:” … Това са кратки цитати от обсъжданията под анкетата. Признавам си, не бях достатъчно подготвена, макар да зная колко често жените у нас не са достатъчно подготвени с информация за предстоящото им раждане. Коментарите на жените разкриват огромната нужда да споделяме с тях заключенията на съвременната медицина – а именно, че епизиотомията не е интервенция, която трябва да се прави по-рано от необходимото, да бъде изискана от самата жена, нито е причина за голямо щастие.

Какъв е проблемът с епизиотомията?

Дълги години епизиотомията е била част от рутинната грижа за жената по време на раждане. Толкова дълги години, че сега е много трудно и за професионалистите, и за пациентите, да свикнат с идеята, че различен подход може да е дори по-удачен и безопасен. Истината е, че няма никакви научни доказателства рутинното приложение на епизиотомия (а 65% изглежда като доста рутинно приложение) да спестява разкъсвания при жените. Напротив – избягването на рутинната епизоптомия води до 30% по-малко тежки разкъсвания на влагалището и перинеума. И още – рутинната епизиотомия не спестява кръвозагуба, не намалява случаите на новородени с нисък APGAR, нито намалява честотата на инфекциите. С други думи рутинното използване на епизиотомия не води до по-малък травматизъм при майките и бебетата.

От опита на колегите в страните с по-добри показатели на майчиното здравеопазване от нашите знаем, че лекарите и акушерките се стремят към използването на епизиотомия възможно най-рядко, след като са опитали редица други прийоми, които да спестят на жената интервенцията. Голяма част от тези прийоми са трудни за повсеместно приложение у нас. В България е трудно да се въведе рутинното използване на позиции за раждане, които използват гравитацията, за да се улесни ротацията и раждането на бебето по този начин. Рядко се използват топли компреси или масла за перинеум, които да повишат еластичността на кожата, за да минимизират нуждата от епизиотомия. Рутината на акушерската работа често увлича и надделява над добрите намерения да опитваме нови неща, с които да повишаваме качеството на грижите за раждащите жени в България.

Намаляването на процента на епизиотомиите в страната ще започне едва когато изясним процента на интервенцията. Тоест, все още очакваме единна база с данни за показателите, описващи качеството на родилната грижа у нас, които да отговарят на международните критерии за събиране на точна статистика, отговарят на действителността в цялата страна и могат да бъдат дискутирани както в научни изследвания, така и заедно с жените като регулатор на качеството на предоставената им услуга – раждане в 21 век съобразно най-добрите медицински практики.

Facebook коментари