"Знаеш ли колко е хубаво в детската градина!" (каза майката, която не вярва в това)

“Всяка учебна година в държавната детска градина или ясла нови 25 деца в яслена група прекрачват прага за първи път. От тях около 12 деца имат нужда от по-плавен преход и плачат продължително при раздяла. Приблизително 5 деца ще са със сериозни затруднения с адаптацията и може и да се наложи да бъдат спрени от детското заведение до започване на следващата учебна година или до достигане на първа група от родители¬те си. Причина могат да бъдат и честите разболявания, към които децата стават по-предразположени заради високите нива на стрес. Положението не е много по-различно и при започващите в първа група. Някои от децата не успяват да се адаптират и социализират напълно дори и до последната си година в детската градина.“

Това е част от предговора на книгата Адаптацията в детската градина (изд. Сиела), чиято авторка Цветелина Зидарова казва, че процесът е труден не само за децата. От позицията на психолог в държавна детска градина, тя всеки ден се сблъсква и с тревогата на родителите, както и с мъчителните моменти, през които минават самите педагози. Целта на книгата ѝ е да даде яснота за всички елементи, които имат най-важно значение за по-лесното приспособяване на детето, за да избегнат и трите страни стреса, объркването, усещането за безсилие и взимането на неконструктивни решения. Книгата е на пазара и можете да се запознаете с полезните съвети в нея, а днес разговаряме с Цветелина Зидарова за работата и опита, които стоят зад създаването ѝ.

Цветелина Зидарова e завършила магистратура по „Семейно консултиране“. Основател е на Център за психологически обучения и консултации ***„Как да…?“*** и Адаптационна занималня „Фукльовци”. През последните 10 години помага активно на деца и родители, които срещат трудности в адаптацията в детската градина. Успоредно с това от 7 години работи и като психолог в държавна детска градина.

— Колко голям е проблемът с адаптацията в детската градина у нас, за да ви мотивира да напишете книга?

Зависи кого ще попитаме. В процеса на адаптация са включени основно три страни – родителите, децата и персоналът в детската градина. Всяка от тези страни има своето преживяване за страдание. Не мисля, че мога да сравня страданието и да придам важност на едното пред другото, но в практиката си срещам хора, които носят с години в себе си спомените от детската градина, страхът и травматичните преживявания. Плачът на децата и на родителите от двете страни на вратата, детето, което спира да се храни, да спи, което повръща от плач, според мен дават ясен отговор за това колко е важна тази тема.

— В книгата описвате и вашите лични спомени от годините в детската градина – затова ли решихте да се върнете там като психолог?

Върна ме най-вече в търсенето на отговор на въпроса „Защо трябва да съм тук?”. Защо е толкова страшно за едно дете да е в градината с децата и да предпочита да стои дори и само – вкъщи?“

Написването на книгата, според мен, е съвсем естествено и логично последствие от процеса ми на работа по тази тема. Когато си натрупал почти 11 години опит в изследването ѝ, срещнал си се с много семейства и случаи, откриваш много общи елементи в техните истории. Повтаряемостта на темите, въпросите и възможностите за подготовка ме наведе на идеята, че е хубаво да ги опиша в нещо като помагало, което родителите да могат да четат, когато имат нужда и да се срещаме на консултация след това, ако имат допълнителна нужда от подкрепа.

— Разкажете ни малко повече за проекта си за адаптационна занималня?

Проектът започна 2009 г., когато с моя съдружник основахме център „Как да…?“. Аз тогава работех като психолог в държавна детска градина и още трупах опит в работата с деца и семейства. Забелязах, че много от родителите, които ме търсят, имат нужда от подкрепа за детето си относно процеса на адаптация. Идваха в кабинета ми и плачеха от жал и безсилие, защото се чувстваха виновни, че причиняват страдание на детето си. Някои дори се отказваха и спираха децата си от градина. Имаше и случаи на напуснали работа родители, които стигаха до сериозни конфликти със съпрузите си на тази тема. Случаи, заплашващи цялостта на семейството им.

Там, където работех аз, нямаше практика родителите да остават, да успокояват децата си и като цяло в повечето градини е наистина трудно да се създаде този преход. Необходима е много яснота за ролята на всеки от участниците, за да не се злоупотребява и да утежнява процеса още повече.

Поради тази причина решихме да създадем пространство, където да се отработват трудностите около раздялата в една защитена среда, където с помощта на психолози да се подкрепят и детето, и родителите. Този проект стана доста успешен, даде ни наистина много опит и знания да трудностите, пред които се изправя семейството и самото дете и създадохме метод за преодоляването им.

Когато натрупахме достатъчно опит, логичното продължение беше да се опитаме да адаптираме това знание в държавната детска градина. Така започнах работа като психолог и опознах средата и възможностите да се приложат тези техники вече на територията на градината.

— Кои фактори оказват най-голямо значение за приспособяването на детето към детската градина, кои от тя липсват в градините и възможно ли е системата да се промени и да ги осигури?

Няколко са основните фактори. Както казах, участниците са трима. Всеки от тях е нужно да направи своите “ настройки“, за да се получи „коридор“. Важно е семейството да се е подготвило за промяната. Важно е и средата в детската градина да е по-гъвкава и толерантна, за да може детето да не се „разкъсва“ и да трябва да се пренастройва постоянно. Най-трудно е различието. Както за всеки от нас – всяка смяна на среда, на работа, на партньор изисква пренаствойка.

Дали системата може да се промени? Отговорът за мен е неясен. Мога да кажа, че се случва много бавно, защото са вплетени много вярвания, ценности, опит който се пренася като знание, което обаче не винаги отговаря на настоящите потребности. Има много поле за промяна и много нужда. Има градини, в които нещата се случват по-добре, при други нещата са както от преди 30 години поне.

— Какви модели на поведение и отношение към детето трябва да следват родителите, когато се сблъскат с по-трудната му адаптация към новото място? Какви грешки им помагате да избегнат, чрез книгата си?

Подготовката при децата се случва чрез преживяване, чрез опит. Не става само да му говорим колко е хубаво в градината. Нужно е да се осъзнае, че това е промяна за цялото семейство, която има своите етапи още след раждането на детето, а не само за тръгването му на градина.

Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно. Пък се изисква от него да е самостоятелно от раз. Не може да се получи без болка. Всяко ненавременно нещо и всяка рязка промяна провокира страх и травма.

— Какво тогава трябва да направим като родители вкъщи, преди да дойде време за детска градина? Кои са успешните модели, чрез които да научим детето на самостоятелност?

Да си представим средата в детската градина, да си дадем ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място. Да не си казваме „Те в градината ще го научат, аз не мога”; “То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло…”; “Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само…“ Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко. Така новата среда няма да е стресираща толкова, ако си подготвен. Както ние самите, когато сменяме работа.

— Казахте, че проблемите при приспособяването на детето към градината често са причина майки да напускат работа или да не започват работа, за да останат вкъщи с детето. Какви са капаните в този избор, който все повече родители смятат за абсолютно правилен?

Ако майката е взела решение да не започва работа и това решение е лично, не би трябвало да има проблем. Когато обаче семейството има нужда от доходи, които не могат да бъдат осигурени, защото детето се страхува да ходи на градина, това дава усещането за жертва, за липса на избор. Така се ражда неудовлетворение, напрежение, спорове между партньорите.

Работата не е само възможност за доход. Тя е социализация, реализация, усещане за важност, ценност, полезност, идентичност. Когато не можеш, а не, че не искаш – се получава усещане за капан. Много могат да бъдат последствията от това и за развитието на детето, но те вече варират в зависимост от конкретното семейство.

— Можете ли са финал да споделите история за успешен процес на адаптация на дете в детската градина, към който сте допринесла като специалист и ще разберем повече за него от книгата ви?

Много са историите. Имахме дете в градината, което не можеше да се успокои. Плачеше силно при раздяла, след това плачът спираше, но детето не общуваше с деца. Затваряше се в себе си и правеше едни и същи стереотипни движения. Дори в колегите се прокрадваха съмнения за психическото здраве на детето. Оказа се, че връзката с майката е болезнено силна и детето не можеше да функционира буквално без нея. След няколко срещи с майката и бащата, те промениха много неща в дома си и отношенията с детето. Още след един месец състоянието му се подобри и започна да общува и да участва в ежедневните ритуали.

По темата: