За майките, децата и говоренето в множествено число

Ако се чудите как в това динамично време, в този нов век да се присъедините мигом към модерните и съвременни майки и да покажете, че не сте някоя оклюмала идиотка, която по цял ден прави някакви супер смотани неща, единственото, което се изисква от вас, е да спрете да говорите за вас и вашето дете в първо лице, множествено число.

Или поне аз така разбрах от последните си години на общуване с хиляди майки. Модерната и съвременна жена всичко може да прости. Че сте обърнала две ракии от седем сутринта, че ходите без гащи до детската градина или че сте излели тенджера с горещи спагети върху главата на съседското дете, но, да не дава Господ, някоя изстрадала нещастница да каже „Ние с бебчо ядохме пюре“. Eeeeeee, не е за вярване какво се случва!

Веднага се надига някаква невъобразима врява като в кокошкарник и всички започват да крякат в един глас „Оффффф, стига сте говорили за вас и детето в множествено числоооо! Да не би и двамата да сте акалииии?!. И двамата ли ядохте пюре? Ах, о, колко смешно, колко сте смешна и тъпа, и смотана.“

Голям смях пада, голямо презрение, голяма веселба.

Към този хор от възмутени граждани се добавят и мъжете, които пък никой ни ги е питал, ни се интересува от мнението им, особено когато става въпрос за хора, които не могат цял живот да научат разликата между рокля и пола и да разделят бяло от цветно пране.

Даже в интернет наскоро се появи българският еквивалент на американския оригинал, който размахва табели по хавлия. Снимал се господинът на Ендекато на центъра и написал „Спри да говориш за себе си и детето си в множествено число“.

На всички тези хора искам да кажа няколко неща.

1.
В първите месеци от раждането на детето съществува една понякога прекрасна, понякога мъчителна симбиоза между детето и майката. Реално майката е лишена в голяма степен от разполагане със собствената си личност и съвсем несъзнателно се идентифицира като едно цяло с детето, с което прекарва 24 часа в денонощието.

За нея всяко действие е споделена грижа, а и както спомена много точно една дама в един диспут: „Когато детето яде и двете правим усилия.” Тази симбиоза има своето изражение в езика, и то е на емоционално и първично ниво, а не на интелектуално. Дали говорим „ние спахме“ или „аз спах“ няма отношение към интелектуалния капацитет на говорещата, а към състоянието, в което се намира в момента.

2.
Детето е било част от тялото на майката. Детето цялото е тъкан на майката, нейната кръв и кости. Заради децата на много майки им изпопадват половината зъби и половината коса, защото неусетно са си дали почти целия калций, докато отглеждат бъдещето на света в тялото си. Има жени, на които им се налага да лежат по 8 месеца за задържане. Има жени, които са на лекарства през цялата бременност, такива, които не могат да легнат от болки и киселини.

И накрая отделянето на детето може и да се случва физически, но психически майката преживява неща, които няма как да се обяснят на цял куп хипстъри. Но ето, че светът е пълен с умници, които не само имат обяснение, но и безброй велики смешки по въпроса. Ха-ха. Много сте смешни.

3.
За общество, в което говоренето на „Вие“ е остър, непреодолим проблем, говоренето на „ние“ не е никакъв. И ако има нещо, което бих казала на всички в тази държава, е: „Спрете да говорите на „ти“!” Бих го казала и на онова момче, което се прави на смешно по хавлия.

Спрете да ми говорите на „ти“ по магазини, делови срещи, в градския транспорт, в мейли, в чата, по телефона и ВЪОБЩЕ, КЪДЕТО МЕ СРЕЩНЕТЕ С ДЕТЕ ИЛИ БЕЗ ДЕТЕ. Говоренето на „Вие“ показва, че сте възпитани в рамките на европейската цивилизация и че уважавате личното ми пространство в езиков план. И за да спестя на всички усилията да ме питат „А може ли да си говорим на „ти“?“: не, не може. Не искам. Не ви искам в личното си пространство, няма как да ви искам на първа или втора среща.

Искам да спрете да се смеете на това как една майка говори за себе си и детето си, заради което не е спала от една година, и да помислите вие как говорите на другите. Защото майките поне имат обяснение, вие – не.

Post Views: 10,061