За коронавируса и високите очаквания към индивида

Във връзка с кризата, предизвикана от коронавируса, се оказва, че съм заобиколена от специалисти, а реално държавата ни е съставена от такива като мен – хора с много ограничени интелектуални способности и куп лоши навици.
Та, ето обобщена картина на това, което разбрах от последните седмици четене на полезна информация. Хубаво е да сте наясно какво са разбрали още 3 милиона човека:

1. Трябва да си мия ръцете между пръстите много дълго
Това е сериозна работа. Аз не съм си мила досега ръцете между пръстите и се затруднявам истински да си спомням, че трябва да го правя. Мине денят и изведнъж се досещам, че така е трябвало, па аз ПАК съм си измила ръцете по обикновения начин. Започвам да обяснявам на децата да си мият ръцете между пръстите, те крещят, изпускат четките за зъби в тоалетната и ядат кал.

2. Трябва да ползвам дезинфекциращи течности
Аз не знам къде я оставих тая течност последно. В предходните 12 години едвам се научих да имам пет компонента, които да прикрепям към себе си – ключове, ключ от колата, портфейл, документите за колата и телефон. Това е абсолютният максимум на мозъчните ми функции. Казвам на децата да се дезинфекцират, те крещят и си губят дезинфектанта.

3. Трябва да съм подготвена за идваща криза с продукти и лекарства, но не прекалено
Отивам в магазина и започвам да се чудя кое точно не е прекалено. Четири пакета леща прекалено ли е? Защо само леща? Аз не мога толкова леща да изям, става ми лошо. Кибрит трябва ли да имам? Свещи?

4. Не трябва да излизам болна навън и по-добре да си стоя вкъщи
Това е много хубаво предложение, но много трудно ще го проумея. Българската жена не е свикнала така. Как така ще си стои вкъщи болна? А кой ще работи? Ма до съвсем скоро да се работи болна беше изискване и гордост. Сега е заплаха и срам. Как се свиква? Това е ужасна душевна тревога, защото седиш вкъщи и някъде там има едни неща, които НЯМА ДА СЕ СВЪРШАТ САМИ, МОЙТО МОМИЧЕ.

5. Не трябва да ходя на публични места с много хора и трябва да огранича контактите си
Е това не е проблем. Първо, никой не е умрял да си пие кафето с невротична многодетна майка, нито да се събира публично с нея по партита и конференции. Дори на рождения ми ден хората не искат да ми се обаждат, камо ли да се тълпят пред вратата ми. А и нека бъдем честни. Хората са много натоварващи. Няма да ми липсват пет-шест месеца. Освен това няма да стъпя на една родителска среща поне до септември.
Даже си мисля, че е най-добре да спра да правя проекти за училище за национални празници заедно с децата. Представете си колко жалко би било да предам някой вирус заедно с празничното картонено табло, посветено на Георги Раковски, което се изисква в трети клас. Ще избягвам много стриктно детски рождени дни и фирмени партита в името на общественото здраве.

6. Трябва да кихам и кашлям правилно и насаме
Тук ще кажете, че е въпрос на възпитание и аз искам да ви попитам, ако аз съм една селянка, една простачка, какво правя? Как неща, градени с хилядолетия, се превъзпитават за една седмица? Ми мен ме е страх от собственото ми възпитание повече от самия вирус. Ако забравя? Ако в тоя момент говоря по телефона със счетоводителката ми и кортизолът ми е на макс? Като нищо ще кихна и ще ме пребият някъде. И не го казвам подигравателно. То е възпитание. Е, майка ми днес ми вика на излизане “Няма ли да се срешиш?” Аз не съм на седем, ако ме разбирате. Викам ѝ “Не! Достатъчно бях сресана тия дни.” И към това същество обществото има очаквания.

Не знам…

Post Views: 14,536