За битката на живот и смърт

Ракът на гърдата. Не ти се чете за него. На никого не му се чете за рака на гърдата, а и за който и да е рак на този свят. Когато си на 25, на 35, на 45 и животът кипи с всички сили, някак си си сигурна, че ракът няма да е един от проблемите ти, едно от препятствията, през които преминаваш. Въобще не се замисляш.

Минаваш покрай рекламите на жени, сложили ръка пред липсващите си гърди, закачаш розова панделка на профилната си снимка, но всъщност това е едно от нещата, които правиш, без да влагаш сърце. Без да влагаш и капка страх.

Защото всяка една на 8 жени се разболява от този „лош късмет“ и ти, разбира се, си от останалите седем. Не може да не си. А и в момента имаш други проблеми – работа, детска градина, детето пак е болно от отит.

Но уви, щом се появи, ракът става Проблемът. Онова нещо, което идва внезапно и обръща целия ти живот. Изведнъж всички планове се сриват – почивката за ски след няколко месеца. Онова пътуване до Виена с децата. Важните проекти в работата, болките в гърба от седене зад бюрото.

Забравяш за повишението, което си чакала толкова дълго. Радостите от малките победи на децата избледняват и изстиват в студения ужас, че може би се е случило непоправимото и всичко, от което си се оплаквала до вчера, може да свърши, а на теб всъщност изобщо не ти се иска.

Майка ти рано или късно разбира – и си изплаква очите. Децата усещат, че нещо не е наред – мама е болна.

Изведнъж „тръгваш по лекари“. Тази празна фраза, зад която стоят толкова много врати, на които се чука, безброй пъти даване на кръв, изследвания, снимки, връзки, телефонни разговори, очакване, разходи, коридори, самота и гняв.

Абсолютно неразбиране какво се случва с теб, с тялото ти. С партньора ти и любовта ви. Страхът се намества между двама ви, а винаги си мислила, че го познаваш твърде добре. Понякога половинката ти, която досега е била непреклонна в чувствата си, не издържа на болката и те напуска. Понякога остава до края и си му благодарна, че го има.

Понякога той е единственото, което те крепи да продължиш, но при всички случаи, никой не излиза от тази битка без рани.

А раните могат да бъдат много дълбоки и никога да не зараснат дори и да оцелееш, защото шансът да оцелееш е огромен. Даже се считаш за „късметлийката“ сред онкологичните заболявания. Над 90 на сто от жените успяват да се преборят.

Но раните отнемат част от тялото ти, част от душата ти. Можеш да изгубиш гърдата си. Или двете. А заедно с тях и чувството, че си пълноценна жена. Една от онези „нормални“ жени, които си купуват сутиени и се оплакват, че бюстът им тежи. Че им пречи да скачат и да спортуват. Че все не могат да си намерят блуза, която да им стои добре, докато ти слушаш мълчаливо с наведена глава.

Но може и да не оживееш. Може да си изтеглила късата клечка и просто да си в онези девет процента, които след операции и месеци, дори години химиотерапия не успяват „да се справят“.

А истината е, че днес е по-лесно, отколкото някога е било.

Две от сестрите на дядо ми са починали от рак на гърдата в адски болки, защото са се срамували да покажат гърдите си на лекаря. Нямало е кой да им каже какво да направят, нито как да се спасят.

Сега съществува толкова много информация за това как да проверим сами дали нямаме проблем. Просто обхващаме с ръце гърдите си, които са си наши и са част от нас, както са наши лактите, очите и краката ни, и опипваме дали някъде не се е появила неестествена бучица.

Интернет е пълен със страхотни кампании, които ни обясняват как точно да извършим „прегледа“ съвсем сами пред огледалото. Но дори да не се справим, ги има докторите. Хората, които могат да ни прегледат професионално, да използват съвременна апаратура и да ни спасят от мъка и болка.

Хубавото е, че получаваме експертна помощ и от Европейския съюз, който финансира проект, наречен MaXIMA, на стойност почти един милион евро. Благодарение на него Техническият университет във Варна ще допринесе за развитието на редица технологични иновации, спомагащи ранното откриване на рак на гърдата и своевременното му лечение. Като част от проекта е създадена единствената по рода си база данни с 3D туморни модели на ракови образувания, както и софтуерно приложение, което използва тези модели, за да създаде симулационен образ с много по-добро диагностично качество. А това е прекрасна новина.

MaXIMA има потенциала да доведе до спасяването на редица животи – включително и на твоя собствен – чрез иновациите, които предлага в областта. С други думи – науката и институциите са се впрегнали да решат проблема с рака на гърдата и няма нищо лошо и ние да се опитваме да се предпазим.

Не във всички случаи, разбира се, но поне можем да се научим да се грижим за себе си така, както гледаме децата си.

И даже сме длъжни да го направим, защото едно дете може да има хрема и кашлица. Може да има дори висока температура, но те минават и децата порастват и отиват да живеят собствения си живот,
надявайки се, че ние сме достатъчно големи да се погрижим сами за себе си.

Ракът на гърдата е най-често срещаният рак при жените. В пъти по-често срещан, от който и да е друг рак. Благодарение на напредналата медицина, кампаниите за профилактика и постоянното обговаряне на проблема, все повече жени успяват да забележат проблема в начален стадий и да се справят с него.

Надявам се, че ти ще бъдеш онази жена, която ще доживее дълбока старост, без да си срещнала тази болест. Затова, погрижи се за себе си, преглеждай се сама у дома, а ако може, ходи веднъж годишно на преглед, за да имаш време за ски, за забавления и проблеми. Онези малки проблеми, които ни се виждат толкова големи, когато сме здрави.

Post Views: 2,334