Защо родителите трябва да имат приятели без деца

Вероятно това е някакъв странен природен феномен, но така се получава наистина – когато станеш родител, някак си естествено започваш да гравитираш около други родители и се заобикаляш с други клети майчици и татковци, с които да споделяш кой какво е ял, акал и изгукал.

Не че не ни пука за приятелите ни, които нямат деца, просто между родители съществува една особена форма на съпричастност и разбиране, която е някак си различна от тази, която имаме с бездетните ни приятели.

Подозираме, че причината се корени в това, че има дни, в които най-интересната тема за разговор между родителите е, че второто дете най-накрая е успяло да ака в гърне, което е една изключително интригуваща и интелектуална тема, безспорно…

Въпреки че да си родител понякога е изключително безславна и бездарна работа, все пак успяваме някак си да задържим наоколо бездетните си приятели, за което сме им невероятно благодарни.

Ако, обаче, по някаква (о, каква ли може да е?!) причина сте изоставили дружките си без деца откакто сте станала майка, ние, от Майко Мила!, сме тук, да ви обясним каква капитална грешка сте направили и защо моментално трябва да си ги върнете! За целта ще се подпрем и на един материал по темата от сайта Babble.com.

И така, да се обърнем към тези от приятелите ни, които още не са се размножили:

На приятелите ни без деца искаме да благодарим, за това че ни помагат, когато имаме нужда от почивка, за това, че ни напомнят, че животът не е само памперси и тиквени пюрета, за това, че успокояват детето, което се е прибрало разстроено от училище, докато ние готвим вечеря. И моля ви, не си помисляйте дори и за миг, че ако някой ден имате деца, ще ви харесваме по-малко!

Програмата им не се върти около графика на децата

Ако не сте гледали филма „Мисия невъзможна“, да знаете, че в него се разказва за две семейства, които се опитват да се видят на вечеря съобразно графика на децата си. Необходима е Божия намеса, за да се намери удобното време между училище, детска градина, уроците по плуване, футбол, таекуон-до, вечерния час за къпане и лягане. Бездетните приятели са страхотни в това отношение, защото се съобразяват само със себе си и своята собствена програма, което значи, че е абсолютно практически възможно да се видите наживо!

Те идват вместо вие да отидете

Приятелите без деца определено не чакат с нетърпение дечурлигата ви да обърнат с главата наопаки подредения им, чист дом, и да извадят всяко чекмедже и кутия, които намерят някъде из къщата им.

Не, определено не чакат подобно посещение с нетърпение. Кой нормален човек с ума си би искал бебешко повръщано на белия си бутиков диван или някое прохождащо детенце да си прасне челото в ръба на стъклената холна масичка и да оплиска с кръв пухкавия бежов килим?

Поне нашите бездетни приятели са такива, де, затова и са готови с радост да дойдат у вас или някъде навън, само и само да не им ходим в къщата с децата. За вас пък това е облекчение – че не се налага да товарите деца в кола, заедно с храна, памперси и резервни дрехи, като за експедиция до Непал. Всички знаем от опит, че докато едното дете си закопчае колана в колата, другото се е оповръщало, така че излизането с деца невинаги е лесно, лежерно и безгрижно занятие. Бонусна точка е и това, че когато ви идват на гости, не се налага да бързате, за да не си лягат късно децата, понеже така и така сте си у дома – всеки може да заспи където му падне.

Могат да останат до по-късно

Приятелите ви с деца са страхотна компания за вечеря, но проблемът е, че обикновено вечерята трябва да започне около 5 следобяд и да свърши най-късно в 7 вечерта. Това е така, защото в 7:05 всички налични деца вече са изпаднали в истеричния период преди лягане, закъснели са за къпане с около 3 хиляди години и ще си легнат с около 5 милиона години по-късно, а вие ще искате да се пропиете.

Хубавото на бездетните гости за вечеря е, че просто слагате децата да спят и вече спокойно можете да водите смислен разговор с възрастни, диалог с глаголи и съгласни звуци, без някое невръстно гласче да ви прекъсва или ръчичка да ви дърпа за панталона, или да се опитва да ви изяде пантофа, или докато преглъщате вечерята, някой да се наака. А пък гостите ви не се налага да тичат към вкъщи в точен час, защото с бавачката са се разбрали така – те нямат деца, помните ли!

Къщата ви не изглежда като документален филм от войната, след като си тръгнат

Много обичаме да ни идват на гости приятелите ни с деца. МНО-ГО. Всички родители обичат, признайте си. Това сближава децата, отменя нас от ролята ни на непрестанно забавление за детето, споделяме си с другата майка или татко, посмеем се, поплачем, похейтим… Единственият недостатък е, че къщата изглежда като пометена от ураган, след като си тръгнат гостите и челядта им.

Науката още не е открила защо когато на гости ви идват приятели с малки деца, всяко дете трябва да скочи от всичко, което е по-високо от килим, трябва да се използва всичката посуда, която имате у дома, и да се надъвчат всички сладки неща, които имате складирани в шкафа за почерпка.

И уж приятелите ни казват, че ще ни помогнат да разчистим, измием и подредим, но накрая едва събират с пръсти счупената чаша и свещник и напускат опустошения ни, разхвърлян и омазан със сладко дом. Не че са невъзпитани и безчуствени хора, които се скатават, за да не помогнат… просто в обичайния случай не знаят кое къде държим и как си подреждаме нещата или са твърде заети да обличат, мият и оправят децата, за да помогнат с домашния хаос, сътворен от същите.

А когато ни идват на гости бездетните ни приятели, не само никой не хвърля разопакован и надъвкан кроасан на леглото, а даже ни помагат с разчистването на масата и миенето на чиниите! Даже познаваме бездетна приятелка, която измила всички чинии, докато майката кърмела бебето! В света на майките това е равностоен жест на подаряването на шоколад и бутилка вино, а в идеалния в е комбинация с тези двете.

Имате и други общи неща, освен децата

Лесно се сближавате с другите родители, защото имате едно общо нещо: децата. Случва се, обаче, впоследствие да осъзнаете, че освен децата, нямате никакви други допирни точки. Ако сте окей с това винаги да обсъждате една и съща тема, отново и отново, всеки път, тогава няма проблем. Но ако искате да вкарате в разговора и нещо друго, някоя различна тема или въпрос, тогава този тип приятелство не ви стига.

Бездетните ви приятели са лечението, от което имате нужда. С тях сте имали много повече общо и интересни допирни точки, а не само децата, и те ви връщат обратно към това, което сте извън и независимо от това да сте родител. Уроците по испански, танците в събота вечер, пътуването до Барселона и ходенето на палатка все още съществуват и бездетните ви приятели ви го напомнят и ви подтикват да не забравяте кои сте.

На тях може да се разчита повече

Не че на приятелите ни с деца не може да се разчита, просто от опит знаем, че всякакви непредвидени ситуации може да променят плановете и обещанията. Може и преди два месеца да сме планирали пътуване до Копривщица или да излезнем в събота вечер на бар, но точно днес детето хваща стомашен вирус и прекарваме следващото денонощие на пода в банята до него.

Или напът към планирания обяд навън бебето получава диария и омазва столчето за кола. Случват се такива неща и това е част от всекидневието на родителя, никой не го прави нарочно и няма как да планира всички възможни сценарии.

На приятелите ни без деца можем да разчитаме една идея повече, просто защото те отговарят само за себе си.

Ето заради всичко това ние си ги обичаме толкова много! Да си знаете!

Post Views: 3,527