Защо протестиращите са страшни

„Je suis ‪#‎кресливажена, понякога протестиращ, принципно тиха и културна, но винаги принципна и непоколебима.“ Така се описва Любомира Попова, която ни изпрати този текст с убедителното послание, че каузата на майките на деца с увреждания е обща. Ето защо

Защо протестиращите са страшни?

Защото това е последна мярка на реакция на недоволството. И щом се е стигнало дотам, значи нищо друго не е сработило и положението се влошава. Защото, макар безлична на пръв поглед, тази тълпа се състои от истински хора от плът и кръв, стоящи там с лицето, името и безопасността си.

Защото протестиращите разкриват показно, шумно и болезнено, че народът не е процент бюлетини, а хора със съдби и тези съдби са преплетени в рамките на обществото.

Защото протестът не може да бъде заметен под килима на медийната слепота.

За 30 години се нагледахме на протести, част от които бяха потушени с пари, програми и откровени обиди към цели прослойки. Този протест обаче не спира и е предшестван от десетилетия борба със системата и ходене по мъките чрез „правилните“ начини за изразяване на граждански позиции. И не спира.

Не им бяха запушени устите с едни милиони, които да се прелеят от пусто в празно; не им бяха запушени устите с половинчати мерки; не им бяха запушени устите с тотален игнор; не им бяха запушени устите с обиди към тях и децата им; не им бяха запушени устите и с поредния опит за унижение… Може би наистина са кресливи.

Те са кресливи, защото ние мълчим. Не само днес, ние мълчим ежедневно. И това ни убива. Понякога буквално.

Знаете ли защо това ни засяга?

Знаеш ли защо това те засяга?

Защото това е отношение към всички нас и към теб на всяко ниво, по всяко време, от всеки към всеки.

– Ходил ли си на лекар с болки, за да ти се изсмее той, че всеки го боли? Какво направи? Затрая ли си, излизайки свито без диагноза, но с рецепта в ръка?

– Водил ли си детето си на лекар с температура 39,9, залитащо отпуснато и вяло, за да ти се накара, че си изпуснал работното време на педиатъра? Какво направи? Стисна ли зъби, за да не го претупат заради устатата му майка? И тръгна ли си пак с неясна диагноза и рецепта за антибиотик в ръка?

– Имаш ли болна майка/баща/роднина, която с години е подхвърляна по болници и специалисти с погнуса и отвращение, вместо лечение? Докато умре в мъки сама, на тъмно в болничното легло, защото не е лекувана адекватно? Какво направи? Даде 20 лева на санитаря да й сменя подлогата, затваряйки си очите, че е груб и унижава? Искаш ли утре твоето дете да плати 20 лева за теб, оставяйки те сам с груби непознати в безпомощно състояние?

– Имаш ли възрастни родители, изнемогващи с пенсия, която не стига дори за лекарствата? Какво направи? Помагаш им финансово? Браво, утре е твой ред.

– Ходил ли си да подаваш документи в държавна институция? Срещна ли там зли лелки, които надменно те препращат от гише на гише? Какво направи? Стисна ли си послушно хартийките в ръка, докато обикаляш чинно, където те пратят по няколко пъти?

– Мислил ли си си някога за здравето и безопасността на близките си и какво би правил, ако нещо (тук споменавам задължителното „недай-си-боже“) им се случи и се превърнат в „зеленчук“? Свива ли ти се стомаха? Какво направи? Започна ли да пресичаш на зелено, намали ли скоростта, започна ли да живееш по-здравословно?

– Имал ли си работодател, който да не те „пусне“ да си тръгнеш навреме, защото „имаш да си довършиш“ и защото „не, това не е извънреден труд“? Какво направи? Цитира ли му Кодекс на труда? Настоя ли да се признае за извънреден труд? Мъцна ли нещо изобщо? Остана ли? Послушно ли остана или с възражения?

– Чу ли за работодателите, които са готови да „докарат“ 20 000 човека и да ги насъскат срещу майки? Какво направи? Отдъхна си, че контрапротестът няма да се състои? Или те е яд, че зрелището не се състоя? Няма значение, утре твоето дете ще бъде подкарвано в услуга на бизнеса.

– Имаш ли дете в детска градина, което е наричано мързеливо, защото още не може да се обува; което е заплашвано, че мама няма да го вземе, за да е послушно и което е наказвано показно пред групата с думите „няма да те обичаме повече“. „Чупил“ ли си си краката от бързане, за да стигнеш до яслата поне час и половина преди края на работното време, защото иначе лелите те гледат лошо, а безпомощното ти дете е останало само и „му се връща“ заради теб? Какво направи? Започна да бързаш още повече?

– Имаш ли дете училище, което е обиждано от съученици под одобрителния поглед на преподавателите, които са единствените отговорни възрастни в ситуацията? Какво направи? Смени училището? Записа го на бокс? Каза му да си трае,за да не стане по-лошо?

– Чу ли, че протестиращите са платени? Какво си помисли? Че са? Че не са? Вярваш ли, че един и същи човек може едновременно да взима пари и да е принципен и то с години? Виждал ли си изобщо платен протестиращ и неговата тотална неспособност да обясни какво изобщо прави тук?

– Чу ли, че протестите са подкрепени от БСП? И? Наистина ли вярваш, че има нормална държава, в която при недоволство към властта, опозицията няма да реагира? Е, ние не сме нормална държава, та затова и реакциите на опозицията ни са такива. И какво общо има това с недоволството на самия протестиращ?

– Гледаш ли новини? Шокиращи ли са? Чу ли за последните убити „жестоко“ деца и изнасилени „брутално“ жени? Какво направи? Поговори ли с децата си (нашето бъдеще) за неприкосновеността на тялото, личната свобода и обществената отговорност? Зает си? Браво. Сипи си още една ракия.

– Имаш ли дете? Невинно ли е? Докога?

Снимка Desislava Dimitrova