Защо една предана съпруга уби мъжа, когото обича?

Разтърсваща история на The Guardian за една жена, която убива мъжа си с чук и е осъдена на доживотен затвор. Осем години след убийството безпрецедентно обжалване може да разкрие истината за брак, пълен с емоционално насилие.

Една дъждовна съботна сутрин през август 2010 г. Сали Чалън напуска дома си в Клейгейт, Съри. Тя е купила имота година по-рано – като първа стъпка след края на 31-годишния си брак. В онова утро тя се връща в дома, който е делила със съпруга си Ричард.

Малцина знаят, че 56-годишната Сали и 61-годишният Ричард са имали намерение да се съберат. Щели да разчистят семейната къща и да я обявят за продан. Домът на Чалън е оценен на 1 милион британски лири, с които двамата планирали да отидат на дълга почивка в Австралия, едно приключение в късен етап от живота им, преди да решат къде да заживеят след това.

Но първо, Ричард иска бекон и яйца за закуска, затова Сали отива до магазина.

Когато се връща, тя е обзета от съмнение, като че ли Ричард е гледал да се отърве от присъствието ѝ. Бърза проверка на телефона му потвърждава, че той е звънял на номер, за който Сали знае, че принадлежи на Сюзън Уилс – жена, с която Ричард се запознава в сайта Dinner Dates. Предишната нощ Сали проверила сайта в Google. Сега тя иска от Ричард обяснение за обаждането. Той отвръща: „Не ме разпитвай.“

Сали поднася закуската на Ричард и, докато той се храни, взема чук и го удря по главата над 20 пъти. В случай че все още диша, натъпква в устата му кухненска кърпа, преди да го увие в някакви стари завеси. Написва „Обичам те, Сали“ на малко листче, което поставя върху тялото на Ричард. След това измива съдовете и се връща в дома, който дели със сина им Дейвид.

На следващата сутрин Сали закарва 23-годишния Дейвид на работа и отива в „Бийчи Хед“. Паркира колата, обажда се на братовчедка си, за да признае за убийството, и се запътва към ръба на скалата. На екипа за предотвратяване на самоубийства отнема часове да я върнат оттам.

Десет месеца по-късно Сали стои на подсъдимата скамейка в съда в Гилфърд и по нищо не прилича на някогашната добре поддържана жена. Косата ѝ е разчорлена. Загубила е преден зъб. Пръстите ѝ са никотиново жълти. Почти не говори.

Докато предявява обвинението в убийство, прокуратурата обрисува една обсебваща – или обсебена – съпруга.

В показанията си Сюзън Уилс обяснява обаждането, което е накарало Сали да загуби самоконтрол:

Уилс и Ричард имали уговорка да се видят на нейната лодка в деня след убийството, но Ричард се обадил, за да отмени срещата заради лошото време; след малко тя също го потърсила с предложение да се видят на обяд в неделя. Според Уилс, връзката ѝ с Ричард била „платонична“, а той самият – „чудесен мъж“ с „приятно чувство за хумор“.
Съдът чува, че Сали е обсебваща. Тя проверява електронната поща на Ричард, хаква съобщенията му, брои Виаграта.

Попитана защо го е убила, тя обяснява: „Не знам. Просто не смятах, че той иска да бъде с мен.“

В края на 7-дневния процес Сали е призната за виновна. Докато произнася присъдата – доживотен затвор, – съдия Кристофър Кричлоу казва на Сали, че тя е била „проядена от ревност“ заради „приятелствата“ на Ричард с други жени. „Ти си жена, убила мъжа, когото обича“, казва той. „И ще трябва да живееш, знаейки какво си извършила.“

Сали и Ричард в сватбения си ден през 1979 г. Снимката е предоставена от Дейвид Чалън на The Guardian

Днес случаят на Сали отново е на първите страници, но събитията са описани в друга светлина. През март тази година тя печели молба за обжалване на присъдата на основание, че е била жертва на „принудително и контролиращо поведение“ от страна на съпруга си – деяние, криминализирано през 2015 г. – 4 години след делото за убийство. Очаква се датата за обжалването да бъде насрочена по-късно тази есен.

Адвокат на Сали е Хариет Уистрич, съосновател на организацията „Справедливост за жените“, която спечели свободата на няколко жени, убили своите съпрузи-насилници.

Но случаят на Сали Чалън е ново предизвикателство, първото по рода си. Тя не е жертва на непрекъснато и задълбочаващо се физическо насилие. Няма счупени кости или престои в болница, на които Уистрич да се опре.

Вместо това има множество свидетелски показания от 2010 г., които не са били използвани в съда; имейли от Ричард до жена му; месеци на свиждания в затвора и видео разговори със самата Сали. Така адвокатът се надява да докаже, че в продължение на 30 години поведението на Ричард е тласкало съпругата му към пропастта.

„Тази жена е обожавала своя съпруг – тя е много старомодна домакиня, която никога не е извършвала посегателство или криминално престъпление“, казва Уистрич.

„Погледнато отстрани, случилото се е изключително странно. Едва когато човек се разрови в целия им брак и разбере насилническия контрол, картинката започва да добива смисъл.“

Но достатъчно ли е това, за да обясни смъртоносно нападение с чук?

Двамата синове на семейство Чалън, Дейвид – вече на 30 – и 34-годишният Джеймс, смятат, че е достатъчно.

Съседи, приятели, роднини – включително близките на Ричард и неговият най-стар приятел – подкрепят обжалването. „Това е прецедент“, казва адвокат Уистрич. „Обикновено в такива случаи – а аз съм имала доста – семейството на убития иска най-суровото наказание. ‚Тя го уби, заслужава да гние в пандиза‘, казват. Този път обаче, никой не излезе в защита на Ричард.“

Няколко фрази изскачат отново и отново по адрес на Сали. „Тя не би наранила и муха.“ „Тя е много грижовна.“ „Ако ме питате кой – от всички хора, които познавам – би могъл да извърши убийство, Сали ще е в дъното на списъка.“

Тогава защо го е направила?

Сали се запознава с Ричард, когато е едва на 15. Той е на 22. „Това е важна подробност, за да разберем какво се е случило по-нататък“, казва синът им Дейвид, който живее в Лондон, работи в компания за разпространение на филми и води кампания в защита на майка си.

“Докато растях, наистина имах чувството, че татко е детската любов на майка ми“, азва Дейвид. „Този романс продължи през целия ѝ живот и изглеждаше много чист и неопетнен. Но вече мога да видя последиците от възрастовата им разлика. Мама никога не е имала възможност да преживее други интимни връзки или да си изгради собствена идентичност като зрял човек. Баща ми и начинът, по който се държеше, бяха единственото, което тя познаваше.“

Сали произхожда от спокойно, старомодно семейство. Баща ѝ, Реджиналд Чарлз Нейпиър Джени, е бригадир в Royal Engineers, който прекарва по-голяма част от живота си в Индия. Сали е „изненада“ – четиримата ѝ братя са тийнейджъри в училищен пансион, когато тя се появява на бял свят. Баща ѝ умира, която тя е на 6 години. Отглежда я майка ѝ, в Съри, където завършва основното си образование. Според самата Сали, майка ѝ смятала, че „не приляга“ на момиче да преследва бакалавърска степен. Братята ѝ обаче имат изключително успешни кариери, но от Сали обаче се очаква да върши секретарска работа, да има съпруг и деца.

Приживе Ричард е забавен, харизматичен и изкарва добри пари от продажба на автомобили. Баща му пише за коли за News of the World и Ричард е маниак на тема „Формула 1“. Най-старият му приятел от училище, Делън Блекмор, го запознава със Сали, когато тя е тийнейджърка. „Тя беше много красива, мила и сърдечна – би направила всичко за всекиго. Ричард се възползва от това.“, разказва Блекмор.

В онези години Сали е силно отдадена на Ричард и всеки ден след училище ходи у тях, за да чисти и готви, но Ричард се държи ту топло, ту студено с нея.

Той винаги има други жени.

Две случки се открояват в този ранен период.

Първо, Сали забременява на 17-годишна възраст и братята ѝ я отвеждат да направи аборт във вече напреднала бременност. След това отиват да потърсят сметка на Ричард, който им казва: „Детето може да е от всекиго.“

Втората случка е първият акт на насилие от страна на Ричард. Сали разказва на Уистрич, че го конфронтирала за това, че се среща с други жени, заради което той я завлякъл надолу по стълбите и я изхвърлил през входната врата (от страх това да не се случи отново, Сали избягва конфликтите с него до края на съвместния им живот).

И все пак тя се омъжва за Ричард. Блекмор е кум на сватбата – спомня си я като „не много празнична“. „Не мисля, че семейството на Сали беше особено щастливо, а и в големия ден тя ми сподели, че Ричард я е накарал да подпише предбрачен договор, за да предпази парите си. Всички се шегувахме с него, че винаги е бил много стиснат. Но Сали го обичаше. Беше дълбоко привързана към него.“

Сали и Ричард в двора на къщата си. Снимката е предоставена от Дейвид Чалън на The Guardian

Отстрани бракът им изглежда успешен.

Ричард работи 6 дни в седмицата и отваря собствена автокъща в Ричмънд, Съри. Раждат им се двама синове и семейството се мести на „Ръксли Ридж“ № 1. Сали е покорна, сляпо предана майка и съпруга. За Дейвид и Джеймс Ричард изглежда като „нормален баща“. „Често се сгушвах на дивана до него, за да гледаме телевизия“, разказва Дейвид. „Водеше брат ми на картинг, а аз имах едно малко моторче. Празниците бяха хубави – „Дисниленд“, Марбела. През първите 10 години приличахме на нормално семейство.“

За другите обаче нещата изглеждат различно. Джак Коуди е местен жител, чиято дъщеря е връстничка на Джеймс. През годините той опознава семейство Чалън доста добре. „Ричард имаше коли, дизайнерски дрехи и беше мачо“, казва Коуди.

„Често критикуваше Сали пред чужди хора – ‚Боже мой, задникът ти е огромен!‘ – и искаше да ги спечели на своя страна.“

Освен общоприетите норми, Ричард погазва и законите.

През 1991 г. полицейски хеликоптери преследват мотоциклета му за превишена скорост, но в съда органите на реда не успяват да докажат, че той е карал. През 2006 г. Ричард отново се връща в съдебната зала, след като разбива „Ферари“-то си на състезателна писта в Белгия, а после го изпраща обратно във Великобритания и иска застрахователят да покрие щетите, твърдейки, че е бил ударен от камион. Съдът го признава за виновен в измама и той получава 51 седмици условна присъда.

„Странните инциденти бяха твърде много“, казва Коуди. Две години поред Ричард разпраща коледни картички, на които е облегнат върху скъпа кола и заобиколен от голи или полуоблечени жени.

„Хората не го харесваха – жена ми казваше, че е развратник“, допълва Коуди. „Много хора отказваха да идват на приеми, на които се знаеше, че ще присъстват Ричард и Сали.“

Думите на синовете

С възрастта, момчетата също започват да си дават сметка за проблемите у дома. „Майка ми беше стожерът, движещата сила в семейството. Грижеше се за цялото домакинство и вършеше всичката административна работа в бизнеса на татко“, казва Дейвид.

„Когато бях на 13, тя получи работа в Полицейската федерация и започна да поема всички разходи за дома. Татко си купи „Ферари“, часовник „Картие“, ходеше на автомобилни състезания. Сякаш беше скъсал със семейството си и гледаше само своя живот. Един ден ме попита защо не съм на училище – по време на лятната ваканция.“

„Мама беше любяща, грижовна, спокойна и толерантна – всичко, което човек може да поиска от една майка. Винаги слушаше. Когато разбрах, че съм хомосексуален, тя първа поговори с мен. Имахме негласно споразумение да не казваме на татко.“

И двамата синове на Чалън си спомнят непрекъснатите му обиди и дребнави правила.

„Тлъсти бедра“ бе една от фразите, които често чувахме по адрес на мама“, казва Дейвид.

„А ако някой ѝ направеше комплимент, татко отвръщаше: ‚Не сте я виждали без дрехи.‘“

„Атмосферата се променяше, когато татко се прибереше от работа“, спомня си Джеймс.

„Всички бяхме на нокти, заради вечните спорове дали майка ми е сготвила според неговите изисквания. Ако говорехме, докато той гледа телевизия, усилваше звука – и нямахме право да пипаме телевизора в негово присъствие, защото това щяло да скъси техническия му живот‘.“ (Приятелка на Сали споделя, че понякога Ричард заключвал телефоните, преди да излезе, тъй като той плащал сметката.)

По думите на Сали, сексуалният ѝ живот с Ричард включвал само ласки, които той харесвал, когато ги поискал. Изпращал Сали на горния етаж, за да се приготви, тъй като му било неприятно да я гледа гола – първо трябвало да си вземе душ, защото, според него, миришела (това толкова разтревожило Сали, че тя се обърнала към лекар, който я уверил, че в твърденията на Ричард няма нищо вярно).

Ричард открито преследвал други жени. Имал няколко мобилни телефона – след смъртта му още тайни устройства са открити в резервната гума на колата му.

Веднъж Сали го проследява до някакво „масажно студио“, на метри от работното ѝ място. Скоро след това полицейска акция разкрива, че персоналът се състои от жени, жертви на трафик.

Но Ричард не се разкайва. Това, казва Дейвид, е най-трудната част.

„Татко лъжеше и отричаше, и обвиняваше мама, че е луда или алкохоличка. Когато пораснахме, с Джеймс също започнахме да му търсим сметка – особено за бордея. Но той беше като тефлон. Не изпитваше нужда да отговаря на въпросите ни.“

Къде е Сали в цялата тази каша?

Документи сочат, че тя често посещавала личния си лекар заради безсъние, липса на апетит и „домашен стрес“. На социални събирания Сали се прочува с прекомерната употреба на алкохол и цигари и непрестанното си говорене.

„И единственото нещо, за което говореше, беше Ричард“, казва една от приятелките на Сали, Сара Гудуин. „Нямаше край. Откакто я познавам, е обсебена от него – абсолютно, отчайващо влюбена. Не искаше да го ядосва или разстройва; просто искаше той да я обича. А всеки страничен наблюдател знаеше, че това няма как да се случи.“

Сали е и силно изолирана. Някои хора избягват двойката, а Ричард не одобрява жена му да се вижда сама с приятели (Гудуин е изключение само защото Ричард пръв се сприятелява със съпруга ѝ на автомобилен фестивал, а и тя живее в Шотландия).

Когато насилническият контрол влиза в Наказателния кодекс, законът приема нещо, което жертвите на домашно насилие обясняват от десетилетия: че физическите посегателства „не са най-лошото“.

Най-лоша е комбинацията от изолация, унижение и доминиране, която ги пречупва и лишава от собствения им живот.

Това е трънлива област за полицията и съда, защото процесът протича бавно, неусетно и обхваща редица възможни поведения. Той е дълбоко личен, обяснява Давина Джеймс Ханмън, независим консултант към Violence Against Women. „Извършителят интимно познава жертвата и може да приспособява тактиката си на насилие и контрол“, казва тя.

Ханмън пише доклада, който Уистрич подава в защита на обжалването. В него тя посочва някои от методите за контрол, които Ричард често използвал:

От една страна, той кара Сали да се съмнява в психическата си стабилност, а от друга – налага дребнави правила, за да я унижава. Изолация. Постоянни критики. Емоционално насилие.

Ричард поставя Сали в капан от чувства на абсолютна безполезност и, същевременно, на все по-силно привличане към него.

За това свидетелстват и близки на самия Ричард. Единственият му брат емигрира в Австралия преди години и вече не е сред живите, но съпругата му Триш си спомня едно посещение на Сали и Ричард. Двамата са поканени на семейна сватба, на която той унижава съпругата си, опитвайки се да танцува само с по-младите дами.

„Стана ми ясно, че бракът им е в беда и че Сали страда“, споделя Триш. „Тогава за първи път Сали говори с мен за връзката им. ‚Ако някога го напусна, той ще ми стъжни живота‘, каза ми. Като погледна назад, съжалявам, че не бяхме по-голяма опора за семейството си във Великобритания.“

Най-накрая, през ноември 2009 г., Сали успява да се отърси. Споделя на Гудуин, че телевизионният репортаж за полицейската акция в бордея я накарал да си тръгне. С наследени пари Сали купува малка къща и взема Дейвид (тогава на 22) със себе си. Джеймс, който по това време е на 25, вече се е изнесъл и живее с приятелката си.

Сали не може да се справи без Ричард. „Непрекъснато беше на телефона“, казва Гудуин, „и ми обясняваше колко нещастна се чувства. Не знаеше какво да прави с живота си, защото Ричард не беше там да ѝ нарежда. Повтарях ѝ, че постъпва правилно, че трябва да си даде време.“

Вместо това Сали моли Ричард да я приеме обратно. Той отговаря с имейл, който Уистрич е виждала.
Този мейл гласи:

„Ще обмисля връщането ти само при следните условия. Ще се разведем, като ти ще приемеш обезщетение в размер на 200 000 лири.“ Тази сума е значително по-малка, полагащата ѝ се след 31-годишен брак. „Когато излизаме заедно, излизаме заедно. Непрекъснатото ти общуване с непознати е грубо и нетактично. Ще откажеш цигарите. Ще спреш да ме прекъсваш, докато говоря.“

Сали отчаяно иска да се помирят и когато това става, Ричард предлага двамата да започнат начисто в Австралия. Но тя се страхува, че това е някакъв номер, че той продължава да се вижда с други жени и ѝ предлага тези „условия“, за да се измъкне с по-голямата част от парите им.

Бракоразводният ѝ адвокат потвърждава, че тя подава и оттегля молбата си за развод цели 13 пъти, докато двамата са „разделени“. Сали се връща в „детективски режим“, преглежда телефона му и чете съобщенията.

„В двете седмици преди убийството мама се държеше странно“, спомня си Дейвид. Той не знае, че двамата са се сдобрили, но подозира, че отново поддържат връзка. „Беше разсеяна, разконцентрирана, не слушаше. Години наред е била тормозена и разигравана, и сякаш чашата преля.

Когато разбрах какво е сторила, дори не ми мина през ума да я попитам защо.“

Делото от 2011 г. е катастрофално за Сали Чалън. Адвокатите ѝ се отказват от аргумента, че клиентката им е била провокирана – ход, който можеше да спечели обвинение в непредумишлено убийство (вместо предумишлено).

В свидетелските показания на Коуди, Гудуин, Джеймс Чалън и други, думата „контрол“ присъства нееднократно, но през 2011 тя не задейства червената лампичка. „За всички освен специалистите в сферата, домашното насилие имаше само физическо измерение – насинени очи и счупени кости“, казва Уистрич.

Вместо това, защитата залага на „ограничена отговорност“ и използва медицинската анамнеза на Сали и доклад от психиатър, който я е диагностицирал с депресия. „От една страна, има логика, защото Сали очевидно не е била на себе си,“ казва Уистрич. „Но психиатърът на обвинението оспорва тази диагноза.“

Поведението на Ричард остава на заден план. Коуди присъства на делото и пита кралския адвокат защо не се обръща повече внимание на брака им. Отговорът му бил: „Нека не отиваме там“.

„Защитата сякаш смяташе, че нападките срещу жертвата на убийството ще се отразят неблагоприятно на Сали. Но не мисля, че съдебните заседатели имаха представа докъде се простираше отношението на Ричард.“

Днес Сали е на 64, а от началото на 18-годишната ѝ присъда са минали 7 години. Ако обжалването ѝ се провали, на 75 ще получи право на условно освобождаване. „Майка ми няма да посегне на друг човек“, казва Дейвид. „Ако спечели, ще има време да живее живота си. Ще може да вижда момчетата, на които е помогнала да станат мъже, и, да се надяваме, внуците си. Хората като че ли не могат да повярват на това.“

В това число и адвокатът ѝ. „В общуването си със Сали ми е трудно да проумея нещо, което тя непрекъснато повтаря: Все още го обичам и ужасно ми липсва“.

Може би това, повече от всичко, доказва колко силна е била хватката на Ричард Чалън. Нито един от съседите, приятелите и роднините му няма добро мнение за него.

Изглежда единственият човек, който скърби за него, е преданата му съпруга, излежаваща присъда за убийството му.

Post Views: 6 333