Заповядайте в училището без класни стаи, учебници и изпити

В края на поредната учебна година, в която децата ни са наизустявали дати, факти и формули, които няма да им свършат никаква работа в живия живот, хвърляме поглед към едно холандско училище, създадено по идея на учениците и където 16-годишните деца вече са предприемачи. Разказва Андрю Уеб за medium.com.

“Всяка седмица получаваме около 70 запитвания от хора от цял свят, които искат да дойдат и да видят какво правим тук”, казва Роб Хоубен, мениджър на училището Агора в холандския град Рурмонд, който се намира на границата с Германия. Училището е известно с нестандартния си подход, като най-удивителното в него е, че е фокусирано върху ученето, вместо върху преподаването.

„Даваме възможност на децата да играят, защото само тогава те проявяват истински интерес. Така не е нужно да преподавате и да ги контролирате”, допълва Роб.

Агора стартира през 2014 г. с 30 ученика като експеримент в друго по-традиционно училище с идеята истинската мисия на образованието да да бъде проектирана в по-различна система. Най-важното е, че учениците, а не преподавателският състав, са единствените консултанти по проекта какви съоръжения да има в училището и как да работи то. В момента в Агора има 250 ученици, както и дълъг списък с чакащи. “Когато отворихме, правителството каза, че в рамките на един месец ще затвори училището. До края на деня казаха “Добре, няма да го направим”, разказва Роб.

Без класове за малки и големи

Учениците в Агора са между 12 и 18-годишни и не са разпределени в класове по възраст. Всеки сам отговаря за собственото си образователно пътешествие, учейки и изследвайки теми, които наистина го вълнуват.

Тук може да срещнете ученици, които изучават наистина разнообразни и необичайни теми, сред които монголски коне, ръководства за планините в Германия, ковачество, патронусите на Хари Потър, създаване на скейтборд. Работата на учителя – който се нарича личен треньор – е да предизвиква и ръководи този процес на проучване. Той също така трябва да гарантира, че детето постига резултати и непрекъснато развива своите умения. Един от най-големите проблеми, с които се сблъсква Роб обаче, е намирането на подходящите учители, които подхождат към децата с творчески подход, вместо със строгост.

Собственоръчно изработени бюра и щастлив хаос

Всеки ученик има бюро, което сам персонализира. Към едно от тях, например, е прикрепена предна част на кола, изработена от скрап. “Първият модел, който направиха, не се побираше в асансьора”, разказва Роб и допълва, че така учениците са се научили да изчисляват обема на асансьора и да коригират дизайна си така, че проектите им да се вместват в него.

Роб описва Агора като смесица от университет (в който получавате знания), будистки манастир (където имате пространство и време за мислене), тематичен парк (където можете да играете) и общ пазар (където можете да търгувате и да разменяте неща). Затова училището носи името Агора – названието на главния площад в древногръцките полиси.

Учебният ден започва със среща, на която учениците очертават предизвикателствата си за деня, какво се надяват да постигнат и каква помощ им е необходима. Това е и възможност за други ученици да предлагат идеи, да дават съвети или да се включат в проектите на съученици.

Мястото, където това се случва, би могло да бъде описано като “щастлив хаос”. Има предмети, книги, плакати, фигури, полуготови проекти, всякакви други дреболии. Накратко – ужасно много вдъхновение за игра.

След това учениците започват да работят по проектите си – на бюрата си или в някой от цеховете – дърводелски, текстилен, за метали. Има и компютърна зала и голяма кухня. След обяда им се полага т.нар. време за тишина, когато са насърчавани да четат или мислят. Следва работа по проектите до края на деня.

Как се учат теореми

Децата казват, че най-много им харесва свободата да изследват и да учат каквото си искат. А колкото повече порастват, толкова по-голяма възможност за гъвкаво учебно време имат и сами могат да избират начало и край на деня.

“Хората ни гледат странно, мислейки, че във всяко училище трябва да има четири урока по математика седмично, но в Холандия това не е така. Правителството иска от вас да помогнете на учениците да стигнат до определено ниво в рамките на определен период от време”, казва Роб.

Магията във всичко това е, че треньорите ръководят тази очевидна свобода като по естествен начин включват нещата, които учениците трябва да знаят по закон. Например, всички ученици трябва да знаят теоремата на Питагор на определена възраст, но не е задължително това да се случва в урок по математика – може да бъде, докато децата проучват географски проблем или съставят таблица, което им помага да разберат много по-добре теоремите.

Всеобщата употреба на телефони

Всички деца имат достъп до интернет през целия ден, както и до телефоните си. Училището използва WhatsApp за комуникация с учениците, като родителите също се включват в нея, обменяйки опит и услуги. Т.е., ако имате нужда от съвет, свързан с дърводелство, може да се свържете се с ученика, чийто родител е специалист в областта.

Училището може да си позволи безплатно Chromebook за всяко дете, тъй като не харчи за учебници. „Дори когато учат за изпит, не е като в нормално училище, където трябва да изразходим средства за 50 учебника по математика. Ако искате да изучавате математика, трябва да ми кажете как ще го направите и кой учебник или цифрово съдържание искате да използвате. И ако един ученик може да обясни защо се нуждае от този учебник, ще го купим. Но това не означава, че детето до него получава същия”.

Пак чрез телефоните си, децата могат да резервират някоя от заседателните зали, където си правят важни срещи или работят в група по даден проект.

Как се измерва напредъкът без тестове?

Щом учениците нямат изпити по конкретни предмети, а по-скоро работят по голям брой различни теми и проекти, как се следи техният напредък? Както при дизайна и обзавеждането на самата сграда, отговорът идва не от преподавателите, а от учениците.

Egodact е софтуер, проектиран от трима 16-годишни ученици от Агора. Той проследява всяко от предизвикателствата, започнато от учениците, както и напредъка по него. Програмата е много лесна за използване и тримата ученици вече са създали компания, чрез която продават софтуера на други училища, като включват промени, според различните учебни процеси.

Планът на Роб за бъдещето е училището е да разработи и ресторантьорски бизнес: „Преди да се усетите, учениците ще притежават и кетъринг компания“, казва той.

Ученици извън кутията

Намирането на подходящите преподаватели е най-голямото предизвикателство пред мениджъра на Агора. “Да свикнат с този силно различен подход към образованието отнема време. Казвам им: Не ме питайте дали това е добра идея. Пробвайте го в рамките на седмица и попитайте децата дали това е добра идея. Нашите учители работят 4 дни с децата, а на петия трябва да подпомагат други учители. След това им казвам да излязат от училище и да отидат в музей, лаборатория, работеща компания и да ни разкажат какво са видели там. Точно за това е училището – да изведем съзнанието на децата от него. Вярваме, че най-много знания се натрупват извън училището, а не вътре.”

Накъде води всичко това? Ако погледнете уменията, които работодателите непрекъснато изискват – съпричастност, комуникация, работа в екип, гъвкавост, способност за проектиране и решаване на мултидисциплинарни проблеми – традиционното образование едва ли предлага на учениците всичко това. На негово място получават дати, факти и формули за наизустяване. Децата в Агора са различни – подобно на нас, възрастните, те имат информация за света в джоба си, но най-важното е, че разполагат с необходимите средства, за да я разберат, синтезират и използват, когато се нуждаят от нея. А едно от най-важните умения, които придобиват, е чувството за увереност в способността им да се справят с проблемите и да общуват с възрастните и помежду си.

„Не правя това за деца в нашето училище, правя го за всички деца. Искам всяко дете да има тази среда”, казва още Роб, на който не му харесва да има списък с чакащи за Агора, но предпочита първо да разшири треньорския си състав, за да е сигурен, че няма да има разочаровани ученици.

По темата: