Маги Кисева влиза в ролята на модел от списание за интериор, опитвайки се да създаде едновременно домашен и работен уют. Ето го резултатът:
Боледувам и затова се налага да работя от вкъщи. Не знам поради какви причини винаги съм си мислила, че като работиш от вкъщи, имаш време да вършиш и домашни неща, да не говорим, че съм си представяла и как изглеждаш много добре. Сещате се за онези списания за интериор, в които една хубава жена в романтична пижама с дебели вълнени чорапи на еленчета си седи на мекия диван с лаптоп в скута и поднос с чаша кафе на малката масичка пред нея, докато навън превалява снежец.
Та, беше ми зле 4 дни поред, и като взе, че ми светна, пък като видях колко работа ми се е натрупала – имам предвид РАБОТНА РАБОТА, пък като се огледах какво пране, какъв хладилник – празен и пуст отвътре и… си направих кафе!
Както и да е. В първия ден беше чистенето и прането, работенето и готвенето. На втория ден – пак кафе, но този път се изкъпах. Взех да се чувствам като в онова списание. Заработих си аз получовешки изглеждаща в чиста къща, с боб във фурната и домашни питки.
Обещала съм обаче на малкия да му докажа кооолко съм добре и че вече не ми е лошо, като направя МЕДЕНКИ!
Отварям една рецепта: 2 яйца, 1 ч. чаша олио, 1 ч. чаша пудра захар, 1 кафена чаша мед, 1 ч. лъжица хлебна сода, 1 ч. лъжица канела, 600 г брашно, 1 белтък, 1 лъжица лимонов сок…
Почвам да сипвам всичко това в една голяма, но за сметка на това – красива купа (сещате се, АЗ СЪМ в списанието) и да меся, да мажа и да се мия и пак така, защото телефонът звъни, мейлът пищи, facebook дрънчи… Така в един момент осъзнавам, че рецептата ми е за бисквити и за глазура към тях (само дето се правят отделно). Т.е. в купата ми се намираха съставките и за бисквитената, и за глазурената субстанция – в едно.
Иначе рецептата, така както я написах по-горе, стана забележителна. Нямах време за формички и като един корифей в кухнята, реших да оформя тестото на салам и да го нарежа на кръгчета. Режа и редя в тавата, когато осъзнавам, че тотално съм излязла от списанието, защото всичко изглежда като накъсано от яд топено сирене… Обаче не се отказвам. Грабвам вилица и почвам да нарешетвам отгоре, то се лепи по нея, мокря я и пак нарешетвам и пак мокря и – хайде във фурната.
Станаха вкусни да им се невидят и меденките, а аз си свърших работата добре, само дето лаптопът ми сега е с тестени орнаменти. А най ме е яд, че не валеше и сняг…
За финал, прилагам и снимки на „Заетите меденки с глазура под прикритие“ по разбираеми причини:
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Половин слива – цял, голям проблем
Чували ли сте го това "Да отида на работа - да си почина"? Особено като имаш малки деца и работиш …
Мило семейство, имам нужда да ме забележите
Всеки ден правим по инерция или не съвсем десетки по-малки и по-големи неща за семейството си и в това няма …
Детето като оръжие
С текста “Мама не ми дава да виждам татко” отворихме вратата за истории, свързани с раздяла и опити за споделено …
