Всяка жена, която иска да забременее, е превъртяла поне един път Google с ключовите думи „бременност признаци“. Аз съм една от тези жени и не ме е срам да си го призная. Няколко пъти съм търсила онлайн кои са издайническите знаци на успешното опрашване, а един път толкова се вживях в прочетеното, че замалко да развия фалшива бременност, като при кучетата.
Не знам вие как си представяте момента, в който разбирате, че сте бременна, но ако се вярва на филмите, жената се събужда сутринта, протяга се, поглежда замислено все още спящия си мъж, скача от леглото, отива в банята (виждаме чифт крака със смъкнати до коленете гащи) и 5 минути и един пронизителен писък по-късно, изскача обратно от банята и се нанизва в обятията на полусънения си мъж, размахва под носа му теста за бременност, двамата започват да танцуват, закусват препечени филийки и след това заминават на романтичен уикенд в Париж.
Половин час преди да разбера, че съм бременна, се намирах в автобус 72 на Подуене. Единственият признак, че нещо не е наред, беше адското сърцебиене, което ме съпътстваше от Лъвов мост насам. Сърцето ми биеше толкова силно, че имах усещането, че ще излезе и ще започне да скача по перфоратора, по седалките, по главите на хората и накрая ще слезе самичко на спирката и ще си викне такси. Бях колосално нервна и на крачка да цапардосам шофьора с чанта по главата, ако моментално не отвори вратите, за да се евакуирам преди да съм се взривила и размазала по стъклата на автобуса.
Отивах да видя баща ми и пътьом минах през кварталната аптека – въпреки липсата на разтърсващи знамения и пророчески сънища реших първо да инвестирам в един тест за бременност преди да посегна към валериана. Качих се вкъщи, напиках теста и го зарязах да втасва в банята. 10 минути по-късно се върнах и държа да ви кажа, че сърцебиенето в 72 беше едно НИЩО в сравнение със сърцебиенето при вида на двете чертички.
КАКВОООО??? (120, 140, 160 удара, сърцето излиза, скача във ваната, изскача от ваната, отваря вратата, отива на балкона и, крещейки НЕМОАПОВЕЧЕТАКА, се хвърля от шестия етаж)
Стоях и се пулех в теста като бухал, ушите ми пищяха, стомахът ми се сви и само дето не припаднах върху едни джапанки. Криво-ляво се съвзех от удара и, въоръжена с теста, нахлух при баща ми, който кротко гледаше мач, размахах невротично чертичките и му изкряках„Еми, май ще ставаш дядо!!!“. След това, в пристъп на свръх оригиналност, снимах теста и го пратих на мъжа ми в съобщение по Фейсбук (!!) с кратък хумористичен надпис „Айде, честито!!“. Малко съжалих, че това ме лишава от възможността да му видя физиономията, но дълго клокочих от смях над съобщението, представяйки си как се пули. Отговор така и не получих – той направо се материализира вкъщи половин час по-късно, блед и според мен – в не напълно ясно съзнание (как мъжете преживяват тези моменти може да научие от самите тях тук).
Естествено, нямаше препечени филии и уикенд в Париж, но имаше други хубави неща. Зарових положителния тест в чекмеджето с гащите (до ден днешен си стои там), на следващия ден ходихме на концерт, спрях да пуша, сърцебиенето внезапно спря и ето така, леко налудничаво и свръх неочаквано, започна моето деветмесечно пътешествие към биологичното възпроизвеждане. Без признаци, знаци, пророчески сънища и кино сюжети. Това си беше моят си, собствен филм, и ако трябва да съм честна, давам му поне осмица по IMDB.
Майтапът настрана: В живота рядко нещата стават като по филмите. Може да откриете, че сте бременна в абсолютно невероятен момент. Може да сте в самолет, летящ за Китай, или пък да се съвземате от ужасяващ маратон с пиене и наркотици, или пък да сте в някоя затънтена хижа и да си сушите чорапите на кюмбето в столовата. Може да повръщате от три дни или да лежите без сили на леглото и да се чудите от какво сте болни. Въобще, самият акт на установяване на бременност чрез опикаване на тест е изначално лишен от романтика, така че – абстрахирайте се от тези си очаквания. Така или иначе, в дългосрочен план двете черти в теста ще ви донесат достатъчно хубави емоции – и на вас, и на партньора ви.
*“Жоро е невинен“ е част от рефрена на популярна реклама на тестове за бременност и е фиктивен образ. Мартин, разбира се, е мъжът ми.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
Как да направим новогодишна равносметка, за която да ни завидят всички
31 декември е. Моментът от годината, в който от Младост до Люлин замирисва на барут, отвсякъде се лее Дунавското, а …
6 Коментари
Ооо, аз също си бях съставила нещо като сценарий относно Въпросния Момент, като всяка целеустремена кокошка в процес на бебеправене. Представях си как мъжулището е на работа, аз си правя заветния тест и (Дай, ЛСЧ!) да е положителен, ще му го снимам и пратя по вайбъръ. Е хубаво, ма не би. 10 (десет!) дни преди още изобщо да имам закъснение, започна да ме боли ниско вляво. Викам край, пипнах някоя киста, абе уплаших си се сериозно. И си говорим един ден с благоверното – викам мило, така и така сме излезли навън, ела с мене на аптеката да си купя един тест, че ме боли корема долу вляво и ме е страх да не е киста. Ще си направя тест, за да отхвърля бременност и евентуално да се ходи на дофтор (логика, майна…). Човеко вдигна рамене – ми хуу. Бум в аптеката, закупуване на нужния атрибут и айде вкъщи. Пиш и чакаме. И понеже от предишните месеци все аз си проверявах теста и все биваше отрицателен, този път реших да го пратя него, ей така, за късмет. Отиде, взе го, гледа го…и го гледа….и го гледа…и го гледа. Кво бе, Кольо? Ми не знам, вика, ся тва кво е. Гледам – черта и половина. Ни повече, ни по-малко. Не е една, ма не са и две. И го гледам…и го гледам…и го гледам. Накрая викам туй са две черти ве…май! (много романтично, просто думи нямам). И сега какво, ще правим ли втори тест? Оня обаче го дава железен и хладнокръвен – ти, вика, не бързай да си правиш втори тест, ами почакай да ти закъснее. Луд ли си бе, Кольо, имам 5-6 дни дотогава, как се издържа толкова време бе????? Естествено направих си тайно от него още 3 теста, които не бяха кой знае колко по-ясни и вече на последния, един ден след закъснението, когато вече ми беше писнало да пръскам пари за престовци, шуърчекове и други знайни и незнайни марки лакмус, си признах смирено, че не съм го послушала да чакам. Отговорът беше „Бях сигурен, че бездруго ще го направиш“… 😀
Няма по-ценен момент от този, в който виждаш 2-те черти …