Завръщане в лятото - как да вземете най-доброто от фестивала в Жеравна

Здравейте, приключенци! Вероятно сте ударили пауза на пътешествията и унило работите ден след ден с взор, обърнат към следващата почивка – коледна ваканция, ски ваканция или просто няколко дни, в които да помечтаете къде ще сте, когато отново е лято.

Затова и ние ще ви върнем назад към августовското слънце и по никое време ще ви разкажем за едно от най-посещаваните летни събития на България – Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна.

До село Жеравна се стига най-бързо по магистрала Тракия, ако идвате от западна посока, но може да ползвате и подбалканския път, или от север през Котленския проход.

И така. Тръгваме. Първият въпрос, преди да поемем на път, е дали фестивалът е подходящ за хора с деца. Отговорът е малко сложен, затова ще влезем в подробности още преди да сте тръгнали, за да имате предвид с какво се захващате. Фестивалът има свой собствен правилник, което е напълно в реда на нещата, и най-доброто, което можете да направите, е да се запознаете с него на ето този линк.

И все пак – малко информация набързо:
За тези, които имат малки бебета – достъпът на бебешки колички е забранен, така че се оборудвайте със слингове и то не какви да е, а в духа на дрескода на фестивала. А той е доста строг – допускат се само хора с фолклорни носии, всичко останало също е добре да е в тон – одеяла, чанти, аксесоари.

И така, имате достатъчно време да си оплетете или изтъчете подходяща торба за слагане на бебешки аксесоари, памперси или резервен чифт детска носия, ако наследникът ви си окапе тази, която сте му поверили. Ако ви мързи, можете да си купите такава на място.

Друго неудобство, свързано с посещението на деца, е изключителната лудница, която настъпва (особено в събота) на територията на Фестивала. Хората са премного и може вашето дете да изчезне от поглед за известно време. И тъй като на самото място употребата на телефони е забранена, а и често сигналът се губи, може да се случи така, че да се притесните един-два пъти. Набавянето на храна също може да е доста продължителен процес, та имайте и това предвид.

Тези дребни препятствия, разбира се, не бяха спрели много хора да доведат децата си – прекрасни и нагиздени, но ние сме длъжни да ви предупредим и да ви споделим, че за да отразим събитието по-добре, отидохме без деца.

За това пък пътувахме с новия Volkswagen Touran, в който можете да натоварите доста хлапета, да се преоблечете вътре, а ако сте само двойка гълъбчета, да спите на надуваем дюшек, ако свалите задните седалки – и, въобще, да си прекарате ужасно романтично, в случай, че не сте си намерили място за спане.

Длъжни сме да ви кажем: места няма! В самата Жеравна има къщи за гости, но те са много малко и едва побират само част от участниците на фестивала, които успяват да запълнят и почти всички възможни места в околните села и градове.

При планиране по-отдалеч, примерно 5-6 месеца предварително, има шанс да си запазите стая в Котел, Сливен или някое друго селище в региона. Другият вариант е да се спи на място, на палатки – има организиран къмпинг точно до фестивала.

Ние успяхме да си намерим с триста зора нощуване в хотел в Стралджа, но не ви го препоръчваме, освен ако просто не го използвате за леглова база, където да прекарате напълно лишени от спомени няколко часа.

Да речем, че сте решили този проблем. Друга наша препоръка е да пристигнете и да се настаните още в петък по обяд, както и да посетите фестивала още същия ден (билетът за възрастни за трите дни е 25 лв., така че ако си купите такъв, е разумно да го ползвате в пълна степен).

Това е времето, в което хората са малко, атмосферата е великолепна и всички храни и деликатеси са на една ръка разстояние, та няма нужда да висите на километрична опашка, за да ги опитате.

А и село Жеравна е доста приятно в петък, когато можете да паркирате в близост до фестивала и да се разхождате наоколо.
Уви, проблемът с паркирането не е разрешен. Имайте и това предвид, особено ако пристигате в събота, когато цялата околност е залята с море от коли. Ние имахме луд късмет и двата дни да паркираме в близост до Фестивала и сега, след като сме го направили, нека разгледаме наоколо.

Село Жеравна е етнографско бижу – почти всичките 330 къщи са стари и са запазени в автентичния си вид от Възраждането, като някои са на по 200-300 години.

В миналото името на селото е било Жеруна, което, според някои изследователи, произлиза от “жерка” или “жерна” – диалектна дума за воденица, каквито в селото имало няколко.

Според една легенда, земите наоколо били притежание на сестрата на цар Йоан Шишман, която станала жена на султан Мурад. От него тя измолила селото да остане свободно и да има местно самоуправление, турци да не се заселват и да не преминават на кон през него.

Местните били освободени и от данъци, но за сметка на това трябвало ежегодно да изпращат войници за двореца на султана, както и да разрушат укрепленията около селото. Заради привилегиите си селото просперирало, постепенно улиците били покрити с калдъръм, направили си хубави чешми и къщи. В края на 18-ти век открили няколко килийни училища, съградили църква.

През Възраждането Жеравна се превърнала в будно селище, чиито жители имали оживени контакти с големите градове на империята, с Атонската Света гора, Ерусалим и Цариград. Тук са родени видни просветни дейци като Сава Филаретов и Тодор Икономов, а наоколо бродели славни войводи като Алтънлъ Стоян, Кара Танас, Панайот Хитов и Хаджи Димитър.

След Освобождението, в борбите за което жеравненци участват дейно, селото постепенно запада, заради миграция към долините и други селища на отечеството. Много къщи са разрушени, докато в 1958 г. не е обявено за архитектурен резерват и започва бавното му съживяване, наред с реставрирането на съхраненото наследство от миналото му.

Жеравна е хубаво да се посети по всяко време на годината (дори през зимата – за Коледа или Нова година например е чудесна идея), но ние се бяхме прицелили с голям плам в прочутият фестивал на фолклорната носия.

Провежда се през месец август в местността “Добромерица” край селото. Най-интересната му особеност е, че всеки, който желае да го посети, задължително трябва да е облечен в народна носия (автентична, сценична или стилизирана), за може да влезе на територията на фестивала.

Допускат се и стари градски облекла от началото на ХХ век, свещенически, комитски, четнически и други типове военни одежди. Разрешени са и фолклорни носии, традиционни за други народи и държави. Ако не сте могли да си намерите подходящи дрехи, спокойно – можете да си наемете нещо по избор на входа на фестивала.

Носии и аксесоари към тях – украшения, геги, гайди, пояси, стари оръжия, се продават на много места в селото, както и вътре на пазара в самия фестивал.

Пристигайки в първия ден – петък, ние се юрнахме към Балкана. Имахме някаква представа какво ни предстоеше, затова не бързахме прекомерно – след “петолъчката”, тази така любима на всички туристи инфраструктурна перла от времената преди магистралата, поехме нагоре и не след дълго отбихме вдясно.

Искахме да разгледаме първо село Медвен – родното място на Захари Стоянов. В него също има запазени стари къщи, както и частичка от възрожденския дух. В покрайнините му се намира природната забележителност “Синия вир”, до който се стига по приятна еко пътека, започваща от едноименния малък еко комплекс с еднофамилни къщички и басейн на открита поляна. Взехме въздух, пообиколихме, и хайде към събора!

В самата Жеравна през този ден е най-спокойно, защото все пак е работен и повечето гости пристигат или късно вечерта, или на следващия. Макар и трудно, в по-голямата и хубава от двете налични кръчми намерихме места, за да се подкрепим подобаващо преди очакваните емоции. Ако сте още в петък в Жеравна обаче, направо си хапнете в зоната на Фестивала.

След като се нагиздихме прилежно, ето ни ВЪТРЕ! Територията на Фестивала включва обширна поляна, прохладна борова горичка, където се случват по-голямата част от атракциите, и втора стръмна поляна, в чието подножие има сцена.

Най-голямата атракция са посетителите. Всички са с носии – млади, стари, деца, цели семейства и компании, дори бебетата. Все едно се връщате с истинска машина на времето столетия назад. Но най-забележителното на посетителите не са техните носии, а щастието и доволството, което излъчват. Всички, навсякъде!

В България трудно можете да видите място, където хората да са по-усмихнати и с по-леки сърца. Всички са оставили задължения, трудности и тежест на входа на фестивала, за да влязат и да се забавляват, преоблечени като своите прадеди.

И през трите дни има много танци, музика, спектакли на различните сцени, концерти на самодейни и професионални групи, представяне на традиционна българска сватба, народни борби, конкурс за автентична и стилизирана носия, надигравания, песни и веселби.

Освен това, ще можете да хапнете истински вкусни неща, особено ако не ви се наложи да чакате много за тях. Свински и агнешки чевермета, зеленчукови шишове, ръчно месени питки, печени на огъня в глинени съдове, плодове, суджуци, луканки, сладка и палачинки – всички храни, предлагани на фестивала, са пряко свързани с традиционната българска кухня и са приготвени по автентичен старовремски начин.

Тръгнахме си привечер, след тържественото приветствие на домакините, които традиционно се обръщат към всички гости на фестивала и откриват програмата. Тя продължава с прекрасни изпълнения на най-добрите фолклорни ансамбли в страната и много народни песни.

В събота рано-рано отидохме да пием кафе в Жеравна и да разгледаме красотите ѝ. Посетихме къщите-музеи на Йордан Йовков, Руси чорбаджи и Сава Филаретов, както и превърнатото на галерия старо класно училище – прекрасни образци на възрожденската ни архитектура. Бродихме из тесните улички и гледахме околните китни гори, окъпани от лятното слънце.

Към обяд се включихме в пъстрото множество, което се бе увеличило неимоверно, в сравнение с предния ден. Хиляди хора, всички в носии и усмихнати влизаха на територията на Фестивала, нетърпеливи да споделят духа му.

Стояхме до късно, гледахме огньове, ядохме чевермета, тропахме хора. Едвам се прибрахме.

В неделя се качихме за последен път, за да се докоснем до магията на фестивала, да обиколим и да си купим сувенири и грънци от занаятчиите, и след това с пълни души и очи поехме към дома.

Разбира се, направихме още една спирка за подкрепление – в близкото село Катунище, където е толкова хубаво, че ни се дощя да сме били отседнали там. Препоръчваме ви го с две ръце. В селото има река и нов, приятен комплекс с ресторант край нея. Улиците са спокойни, красиви и тихи, далеч от лудницата на Фестивала, но достатъчно близо, че да стигнете дори пеша. Та, ако четете сега, направо се обадете да резервирате за догодина.

И все пак, ако ни попитате дали това ни е любимият фестивал, няма да си изкривим душата. Колкото и да е прекрасна атмосферата на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, той не може да се сравнява с някои от другите подобни събори, разликите с които ще споменем по-надолу.

Първо, територията на фестивала на носията е изключително тясна и малка и едва побира желаещите да се включат. В петък е прекрасно, но в събота и неделя мястото прилича буквално на спирка на метрото в час пик. На всяка будка за храна или напитки се вият опашки и понякога може да се чака буквално с часове, за да се домогнеш до нещо за хапване.

Сцената, на която най-добрите състави на България танцуват, е изключително малка и организаторите би трябвало да имат достатъчно средства, за да я направят двойно по-голяма. Доста неприятно чувство пък остави програмата по откриването, която сякаш послужи за изява на егото на организаторите, самохвалби и самонаграждавания, вместо за забава на гостите и тяхното добро прекарване.

Проблемите с паркирането и нощувките също могат да ви подразнят, когато са комбинирани с прескъп билет за вход, който не осигурява и половината от атракциите, които други фестивали предлагат напълно безплатно, при идеално уредена система за паркиране.

И така – ако не сте били на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, съветваме ви да идете, за да се насладите сами на атмосферата. Но ако искате да сте на спокойно, широко, да слушате цял ден прекрасно надпяване, да опитате спокойно и бързо милион страхотни неща за хранене, да се снимате как галите козички и да погледате шоу на коне заедно с децата си – прочетете пътеписа за любимия ни Фестивал на Овцевъдите в книгата за семейни пътешествия Стигнахме ли вече?, която подготвихме с любезната подкрепа на Volkswagen.

А, иначе – Touran-ът ни беше верен, удобен и семеен приятел през целия път. Прекрасна кола, която може да бъде оценена най-вече от многодетно семейство като нашето, което вечно страда от липса на места за сядане, липса на достатъчно голям багажник, пространство и удобства. Така че, има голяма препоръка от наша страна, както и всички преживявания от пътя, който изминахме с него.

До скоро!

Разгледайте и галерията със снимки от фестивала!

Още истории четете в книгата “Стигнахме ли вече?” на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, в която ще намерите десет подробни, преживени и много забавни пътешествия, осъществени с мисъл за семействата, които ще тръгнат на път, за да ги изпробват.

Може да купите пътеводителя от ozon.bg, както и от по-големите вериги книжарници, сред които Ciela и Хеликон.