Обещахме ви в рубриката “Жените могат всичко” да ви срещаме с жени, които са ни впечатлили със своята професия, занимания, хобита, със смелите си планове и тяхното още по-смело изпълнение. Вече ви запознахме с няколко такива – Гери Турийска, Оля Идва, Мария Милушева, Галина Чернева – всичките страхотни, впечатляващи жени, които сме щастливи да познаваме.
Днес обаче се хвърляме в истински дълбоки води – в големия корпоративен свят, където ще се срещнем и ще ви разкажем за това какво е да си мениджър на огромна международна компания и да отговаряш за дейността ѝ в две държави, като успоредно с това имаш три деца и се увличаш от намирането на технологични решения за улесняване на живота, като например – премахването на купоните за училищните столове и замяната им с електронни карти.
Представяме ви Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония – една жена, която направи възможно създаването и въвеждането на първата дигитална система за училищно хранене в България, просто защото ѝ е писнало всяка седмица да реже купони за стол с ножичка. За системата, която функционира в столичното 119-то СОУ, вече ви разказахме в текста Край на купоните в училище, здравей 21-ви век!
А сега седнете удобно и се запознайте с Ваня. Приятно четене!
*********************************
Разкажете ни малко повече лично за себе си или както навремето питахме в чатовете – asl, pls!
Казвам се Ваня Манова. Щастлива жена с мъж, три деца (две от тях технически вече не са деца) и… един голдън ретрийвър, тийнейджър.
Какво работите и ръководите точно – позицията ви „Мениджър на Mastercard за България и Македония“ какво означава в конкретни дела и действия?
Дори на мен ми е трудно да го определя еднозначно. Всекидневието ми е свързано с изпълнение на регионално ниво на мисията на Mastercard да прави по-удобни, по-сигурни и по-ефективни много от дейностите ни, като плащане на сметки, пазаруване, пътуване, управление на финанси и др. А зад това стоят срещи, срещи, срещи… С настоящи и потенциални партньори, с представители на бизнеса и институциите, на които демонстрираме възможностите на дигиталните решения и предимствата от въвеждането им в различни сектори.
А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.
Завърших Софийската математическа гимназия, а по-късно – специалност Компютърни технологии в Техническия университет в София. Може да се каже, че отрано избрах света на технологиите, въпреки че много хора подхождат с предубеждение към реализацията на жените в тази сфера.
Все повече обаче са примерите, които потвърждават, че технологиите не са запазена територия само за единия пол. Дори напротив, жените имаме различен и ценен поглед върху разбирането как технологиите трябва да служат на хората, да правят живота ни по-лесен, комфортен и интересен.
Как стигнахте до идеята за създаване на електронна система за училищно хранене? Кое ви накара да поискате нещо да се промени? Какво ѝ беше на старата и какви са предимствата на новата?
Идеята се роди преди около две години от челния ми сблъсък с остарялата система с хартиени купони.
Тогава, в опитите си да осигуря училищния обяд на детето си, изпитах всички неудобства, с които от десетки години се сблъскват родителите на ученици в началните класове.
Наистина е нелепо в епохата на дигиталните решения да се редим с часове на опашка, да приготвяме точна сума до последната стотинка и да режем купони с ножичка!
Още един голям недостатък на хартиените купони е, че след всички усилия, които си положил, ти нямаш гаранция, че детето ще получи обяд, защото или ще ги забрави вкъщи, или ще ги изгуби по пътя, или ще ги прибере някъде, откъдето ще изскочат след месец-два… Или пък ще ти каже, че ги е използвало, а всъщност ще са в кофата за боклук зад ъгъла на блока.
Предимствата на новата електронна система, която вече функционира в 119-то СУ, са много практични за всички участници в процеса. От една страна, тя улеснява училищната администрация, защото изнася процеса с получаване на купоните във 24-часовото онлайн пространство и така неприятната ситуация със струпване в училищната сграда в точно определен момент на изнервени, закъсняващи за работа родители, вече е история.
Системата слага край на разхищенията – сега вече кетъринг компаниите знаят колко ястия са заявени и приготвят точна бройка за деня. Родителите пък могат да се информират за седмичното меню и продуктите, да подберат кои ястия са подходящи за децата им, както и да ги заплатят онлайн – по този начин зареждат електронен купон в картата на детето им.
Щастливи са и децата, които се вълнуват, че използват електронни карти всекидневно. Те дори се хвалят, че училището им е най-модерното, което определено работи за мотивацията, с която отиват на училище и работи за уважението, което изпитват към институцията.
В първото училище, в което тази система се прилага, всички са много щастливи, че не висят на опашки. Как може едно училище да се сдобие с тази система?
Нашата цел не беше просто да създадем една електронна система за едно училище в един български град. С партньорите ни от ОРАК разработихме платформата „Здравословно училище“ като облачно решение, което лесно може да бъде въведено във всяко едно училище в страната.
В момента на ход са институциите и инициативните директори – ние знаем, че има много такива, които не се затварят в проблемите, а търсят решения. И ще се радваме да им помогнем за оптимизирането на процеса по училищно хранене.
Каква е Вашата оценка за дигитализирането на българското образование – на светлинни години ли сме от него (и защо) и кога ще станем и ние като света (електронни учебници, интерактивни уроци и прочие „иновации“)?
Не съм привърженик на постоянното ни подценяване. Самокритичността е хубаво нещо, ако поражда желание за развитие, ако стимулира, а не демотивира.
Знаете ли, в последните месеци се срещахме и комуникирахме много с директора на 119-то СУ Диян Стаматов. Когато видиш всеотдайността и размаха, с които работи, а също и обичта и уважението в очите на децата, започваш да се чудиш как е възможно в публичния образ на българското образование да има толкова негативни оценки.
Истината е, че в системата работят много инициативни хора, които не чакат някой да им реши проблемите. Важно е хората и компаниите с ресурс и експертиза да им протегнат ръка, за да може дигиталната промяна в българското образование да се случи.
Отговорност на цялото общество е средата, в която растат и се развиват българските ученици, да става по-привлекателна и по-интересна. Важно е да разкриваме на децата възможностите на електронните устройства, да ги обучим как да ги използват правилно и безопасно, за да бъдат подготвени за бъдещето, което принадлежи на технологиите.
Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на децата да се облекат?
Личните ми предпочитания определено клонят към втория образ, без частта с крещенето. Но истината е, че не винаги знам как ще започне и как ще завърши утрешният ден. Всъщност, като се замисля, не съм съвсем сигурна и за настоящия.
В това отношение опитите на електронния календар да придаде ред на деня ми все още се оказват неуспешни.
Или ще излезе нещо спешно, което ще ме задържи в офиса, или ще се наложи да пренасочим някоя среща от утре за днес… Затова често ми се налага да се преобразявам в движение.
Убедила съм се, че няколко сака и чифт официални обувки никога не са излишни в офисния гардероб или в багажника на колата.
Кажете ни кои са добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?
Обичам динамиката и вдъхновяващите срещи с хора, които със своя ум и труд променят света, в който живеем, към по-добро. Щастлива съм, че във всекидневието си раждаме идеи, които превръщаме в проекти, а проектите – в реални технологични решения, които носят позитивна промяна за хора на всякаква възраст и за обществото като цяло.
А кои са по-неприятните – не може да няма и такива!
Обичам пътуванията – те разкриват света в пълната му пъстрота и разнообразие. Но понякога са свързани единствено с работно посещение и срещи в офиси. Когато се натрупат повече за по-кратко време, това наистина е изтощително. Но пък хората, с които обикновено се срещаме, и проектите, които обсъждаме и реализираме, ми връщат позитивното настроение.
Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно. Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?
Подкрепя ме, не мога да се оплача. Но, нека си го кажем открито, по женски: за мен е по-важно не толкова да ми помага, колкото да не ми пречи.
Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес или висока мениджърска позиция, като Вашата?
Здраве, спокойствие и душевен комфорт. Ако ги има в семейството, човек е напълно свободен да се фокусира върху професионалните си мечти, независимо в каква сфера са те.
Още по-спокойно ми е и когато в хладилника или във фурната има храна, като по възможност аз да нямам ангажименти за това. Ето така вече мога да се концентрирам напълно върху предизвикателствата на професията.
You might also like
More from Жените могат всичко
6888 – батальонът от пощаджийки, сортирал 40 млн. пратки през Втората световна война
Сортирането на поща не изглежда някаква колосална задача, но в разкъсваната от Втората световна война Европа, това не е точно …
Майчинство = нови приятели? А дано, ама надали
Надежда Попова ни идва на гости, за да ни разкаже, че случайните срещи с други родители по време на майчинството …
НАСА обяви нова лунна мисия и в нея има жена!
Докато в България властта вече 50 години не може да завърши магистрала Хемус, хората в по-нормалния свят отново ще летят …
