Елина от Италия - за живота под карантина и малките радости

Днес в Майко Мила! си говорим с Елина Бого, която живее в Северна Италия – защото какво друго да правим при настоящата ситуация, освен да обменяме информация с разни хора за разни неща. В случая се информираме от първа ръка как продължава животът в Италия, след като всичко в държавата спря, защото истината е, че всички искаме да знаем какво точно се случва там.

– Здравейте, представете ни се накратко?
– Мили приятели на Майко Мила!, извинявам се предварително за представянето в стила на анонимните алкохолици, но от няколко седмици насам изречението „Казвам се Елина и съм от Италия!“ е натоварено с почти същия драматичен заряд като класическото признание: „Казвам се Х и съм алкохолик!“

Живея със семейството си в град Белуно, област Венето, съвсем в началото на италианските Доломити. Градът ни е малък за италианските разбирания – около 40 хиляди души, но по територия окръгът (Provincia di Belluno) е един от по-големите в страната.

Преместих се тук през 2009 г. – и ето ви още малко мелодраматизъм – след като реших да напусна работата си в международна адвокатска кантора, за да последвам сърцето си. Мъжът ми Мауро е началник-смяна в местната пожарна. Когато не спасява котета от покривите, е отдаден градинар и треньор на местния отбор по ръгби на деца до 8 години.

Дъщеря ни Джулия е на 9 и е бъдещ художник-ветеринар, а синът ни Давид, запален палеонтолог и бъдещ нападател в националния отбор по ръгби, е на 8 години. След като се отказах от адвокатска кариера, за да стана италианска домакиня, се посветих на втората си академична страст – езиците.

От няколко години работя върху междурегионални проекти между област Венето и граничещите ѝ австрийски региони в сферата на туризма, културата и историята.

– Какъв е животът ви в момента?
– Както може би е известно от новините, цяла Италия е „защитена зона“, както се изрази премиерът Конте.

Инструкциите са ясни: “Стойте си вкъщи!”

Всички търговски обекти, с изключение на магазините за хранителни стоки, аптеки, банки, пощи и бензиностанции, са затворени. Много фирми минаха на вариант работа от вкъщи, където е възможно, фабриките работят, ако са в състояние да осигурят хигиена и минимален контакт между работниците.

Очиларският гигант Luxottica, един от най-големите работодатели в района, затвори за няколко дни тази седмица, за да може да дезинфекцира помещенията си.

Излизането от вкъщи е позволено само по работа или при спешна нужда (пазаруване на хранителни или лекарствени продукти и разходка на домашни любимци) с декларация в джоба, която се попълва в момента на евентуална проверка от страна на властите.

Усещането е като една безкрайна неделя, само че без богослужение, защото и това нямаме от около 3 седмици насам (някои по-прогресивни свещеници и протестантски пастори извършват богослуженията онлайн по Skype или в YouTube).

– Каква е последната информация за развитието на епидемията, която дават властите в Италия?
– Информацията се мени постоянно, бих съветвала да се следят официални и достоверни източници. Например:

www.protezionecivile.gov.it;

www.governo.it;

www.worldometers.info/coronavirus/country/italy/

Също така информация от големите телевизионни канали като RAI, SKY TG24 и прочие. Не смятам, че има дезинформация от страна на правителството и затова не чета и не се вслушвам в това, което всяка една госпожа е казала във Фейсбук.

– Целият свят се пита защо точно с Италия се случи така. Какво е вашето обяснение? Има ли и официално обяснение от държавата?
– За такова обяснение е най-добре да се в слушаме в специалистите епидемиолози. Самите те в момента събират данни за болестта в крачка, защото все още има много неизвестни. Доколкото разбираме, положението тук е резултат от съвкупност на много фактори.

Странното е, че идентифицираният нулев пациент не е нито член на многобройната китайска общност в страната, нито са богати китайски туристи, които в този период прииждаха в Милано заради Седмицата на модата, а баварски бизнесмен, който има фабрика в Китай и дъщерни фирми в Ломбардия.

Не помага много и фактът, че Италия е една от най-застаряващите нации. Известно е, че вирусът покосява предимно възрастни хора със съпътстващи болести и хронични състояния.

Средната възраст на починалите заразени е 80.1 години.

Това не означава, че младите и децата не се разболяват, а че при тях много рядко се стига до усложнения. 50% от случаите са асимптоматични, друга голяма част са със симптоми като при обикновен грип или настинка.

Не изключвам и ние да сме изкарали на крак вируса – смята се, че циркулира в Европа още от декември миналата година.

Последните изследвания показват, че замърсяването на въздуха също допринася за тежкото протичане на болестта, а Паданската равнина е едно от най-замърсените места в Европа.

– Какво е нивото на паника сред хората?
– Паника имаше в началото, когато само Северна Италия беше обявена за червена зона и много от работещите в Милано южняци буквално щурмуваха гарата, за да се приберат по родните си места. Това беше и причината цяла Италия да се обяви за защитена зона.

– Каква е оценката за мерките, които държавата взема?
– Това, което е ясно, е, че италианските лекари в момента извършват чудеса. Направени са около 40-50 хиляди теста. На този фон е ясно, че ще излязат и много положителни проби. Относно мерките, надявам се да са достатъчни, за да се овладее положението. Фактът, че Австрия, Дания, а наскоро и Франция, последваха примера, означава, че на базата на знанието в момента, това е правилният начин.

Имаше и много критика предимно от чужбина, че мерките са взети бавно, но не мога да си представя такива драстични мерки, като повсеместна карантина, да се вземат с лека ръка при малък брой заразени. Може би трябваше локално да наложат пълна карантина в заразените градчета. Според китайски експерти настоящите мерки не са достатъчно драстични.

– Има ли санкции за излизане навън/нарушаване на карантината? Изобщо как е организиран животът – какво работи, какво не работи, какви излизания си позволяват хората, може ли да се спортува?
– Вчера кметът на едно сицилианско градче отправи отчаян призив към съгражданите си:

„За последно тичахте в часовете по физкултура в прогимназията, сега изведнъж всички станахте лекоатлети. Стойте си вкъщи!“

Къде на майтап, къде полусериозно, собствениците на кучета се замислят да отдават кучета под наем за разходка, нетът е пълен със смешни снимки на изстрадали животинки, на които им е писнало от разходки навън.

Шегата настрана, разходките/спортът навън не са насърчавани особено – правно погледнато, такива разходки подлежат на санкции, защото не влизат в графата на нито едно от позволените излизания. Глобата е 206 евро.

Преди няколко дни мислех да заведа децата на разходка по един междуселски път, където я може да мине жива душа, я не, но в крайна сметка реших да останем вкъщи. Предполагам, че тези мерки са най-важни за места с гъсто население, като градовете, а разходка в природата не е неприемлива от епидемиологична гледна точка, но правилата са си правила.

– Как се справяте с живота с деца под карантина?
– Още след първата седмица на грипната ваканция с мъжа ми решихме да въведем военно положение вкъщи, достойно за генерал Мутафчийски, защото започна да става ясно, че а) „ваканцията“ няма да свърши скоро и б) когато и да свърши, щяхме да имаме едни много весели и доволни, но затова пък доста разпасани и пооглупели деца.

Програмата е следната: става се около 8 часа, закусваме и се започва с домашните и уроците, които ни изпращат учителите. Понеже обичат електронни устройства, през деня им позволяваме да ползват само образователни приложения. За щастие, покрай смените си, мъжът ми прекарва доста време вкъщи и така успяваме да си разпределим задачите – единият понаглежда децата, докато другият готви обяда или, в моя случай, работя по проекта, който започнах преди карантината.

Следобед играят на двора, а ние с мъжа ми имаме работа по градината. Да вметна, че преди да се преместя „на село“, си бях градско момиче до мозъка на костите и нищо не разбирах от градинарство.

В началото бях като лепенка на мъжа ми в градината, който от време на време ми буташе някакъв инструмент в ръцете и ми нареждане високопарно:

„Я подрежи онази Corylopsis spicata ей там, че пречи на Anthirrhunum majus-а“ и после угрижено клатеше глава, докато му осакатявах растенията.

Но в началото на карантината си поръчах енциклопедия на градинския дизайн и, кой знае, може пък да излезе нещо от мен като градинар. Във всеки случай, разсадът ми е вече почти готов. Осъзнавам, че сме късметлии с двора ни и не мога да си представя какво им е на хората в града, затворени в апартамент.

– Как ви се отразява случващото се психически? С какво успявате да се разсеете?
– Има моменти на нервност, но като цяло преобладава разбирането, че положението е това, и че колкото и да е странно, и то ще отмине. Съседът ни, сладкар и собственик на една от най-успешната сладкарници в града, който допреди седмица започваше работа всяка нощ в 3 и половина, сега пуска клипчета на летящи пчели в градината си на забавен каданс. И докато Ломбардия е индустриалният център на Италия, във Венето са концентрирани малките и средни предприятия и занаятчиите.

Хората са наясно, че ще изгубят страшно много финансово. Но забелязвам, че много от нас си дават сметка, че сме неспособни да контролираме повечето неща в живота и започваме да се радваме на малкото, което ни е позволено, а добрата новина е, че тези неща са достатъчни.

Допреди няколко седмици възможността да следим в реално време доставката на пратката от Амазон и да знаем точния момент, в който ще можем да се насладим на новата дреха/книга/украса за дома, създаваше погрешното впечатление, че имаме някаква власт над времето. Сега не знаем кога ще можем да видим близките си.

Това, което се опитвам да кажа, е, че преди основната цел в живота беше удовлетворението, а сега ударихме спирачки на всичко и установихме, че нямаме нужда от това безумие.

Децата разбират случващото се като вид битка – дъщеря ми написа, че „един ден, когато свърши войната, всички ще излезем на улицата и ще танцуваме и ще се прегръщаме“.

Едно от „домашните“ им беше да нарекат една футболна топка с името на вируса и да я ритат колкото се може по-силно. Също така забелязах, че вместо да чатя с приятели, започнах да се обаждам по-често.

– Помните ли за какво си мечтаехте, преди да започне всичко това?
– Краткосрочно си мечтаехме за предстоящите пътувания – да гостуваме на майка ми и баща ми в София през лятото, море, близките ни приятели, които щяха да ни гостуват през юни.

Сега май всички планове са замразени за неопределено време. Даже си бяхме поръчали нови кокошки за мястото, понеже миналата година лисицата изяде старите – това също ще трябва да почака.

– И последно: в цялата работа хората по света се делят на две – едните казват, че след като отмине карантината, ще дойде бейби бумът; а другите – че ще дойде бумът на разводите – според вас какво ще се случи?
– Ох, независимо какво си мислим по горепосочените теми, струва ми се, че всички можем да сме единодушни, че след няколко месеца ще има около 60 милиона души с наднормено тегло!

Facebook коментари