В информационния виртуален свят възникна нов подвид хомо сапиенс – хомо дигитал или дигитален човек. Нашите деца също не са изключение. Постоянното използване на електронните устройства води до формиране на специален тип възприятие: децата свикват да възприемат информацията в малък обем, ограничен от екрана на телефона. Това води до проблеми с разбирането на печатни текстове. Чат-културата на комуникация и възприемане на света води до факта, че при работа с печатна информация учениците не могат да запомнят визуално и логично изречения от повече от десет думи. Тоест дългите изречения изобщо не се възприемат или запомнят.
Младите хора буквално „не излизат“ от интернет и търсят там решение на всеки проблем, вкарвайки буквално всичко в търсачката. Пристрастяването към електронни устройства и телевизия води до психологическа зависимост. То поглъща времето, необходимо за учене, почивка и спорт. И може би се появява ново заболяване – мобилна зависимост.
От друга страна съвременните електронни устройства са поредният скок в технологичната цивилизация. И е безсмислено да се отрича тяхното значение за децата. Те са проникнали в почти всяка сфера на живота и чуват, виждат и разказват. Показват видеоклипове и правят много други неща, които децата харесва. Приспособленията са страхотни универсални инструменти за комуникация и забавление. Те отварят света на науката и технологиите за детето, което му помага да върви в крак с времето.
Но трябва да дозираме натоварването върху психиката, тъй като изтощаването на нервните центрове, което започва в ранна детска възраст, може да доведе до образуването на невротичен симптомен комплекс.
Детето и електронните устройства
Що се отнася до влиянието върху психиката на детето, трябва да се отбележи рискът от заместване или изкривяване на развитието на висши психични функции от електронните им „приятели”: памет, мислене, въображение, реч, внимание. Дългосрочната памет на детето се прехвърля в приспособлението. Приспособлението извършва математически операции, анализира история и литература, рисува картини и диаграми и т.н. Всъщност се превръща в придатък на мозъка, без който по-късно детето трудно ще се адаптира в обществото и пространството. И ще му бъде по-трудно да бъде критично към събитията и хората.
При липса на контрол от страна на възрастен, приспособлението става не само източник на информация, но замества авторитетни възрастни и истински приятели, определя норми на поведение и предписва ценности. Възникват заплахи не само за емоционално и социално развитие, но и реални рискове за живота.
Задачата на възрастните е да контролират използването на приспособления от децата. И също така да не им позволяват да заменят семейството и приятелите в реалния свят.
Рискове от виртуалната реалност за децата
Рано или късно реалността се усеща. Светът на човешките отношения е много по-сложен от набор от „емотикони“ – истинските хора имат глас, поглед, движения, а детето може да се окаже срамежливо, свито, мълчаливо или прекалено самоуверено и приказливо. Малкият потребител на смартфона просто не е готов за живия живот. С неговото порастване неговият въображаем свят се пропуква. Повишава се рискът да не се адаптира към реалността, което се изразява в депресия, всякакви зависимости, психопатия и т.н.
Става въпрос не толкова за хобито и за самата игра, с която си запълва времето, а за чувството, което детето влага в това хоби. Дали детето има въображаема семантична надстройка е лесно да се определи. Уговорете се с него да не използва приспособлението известно време и да видите какво ще се случи. Очаквайте невероятен отпор. Ако все пак успеете да се преборите, бъдете подготвени за факта, че синът или дъщеря ви искат да прекарват време с вас, така че и вие ще трябва да махнете и смартфона си.
Електронните устройства симулират реалност, в която децата могат по-рано да влязат в контакт с голям репертоар от човешки опит: игрови, психологически, социални и дори професионални. В тази виртуална среда може да „облечете“ различни маски и да изпробвате нови роли. Може да изберете това, което ви подхожда. В същото време всеки, който си е сложил очила, знае, че свалянето им причинява дискомфорт. Освен това очилата неизбежно създават „сляпа“ зона. Например усещането за „безсмъртие“ – усещането, че можеш да бъдеш убит по сто пъти на ден в играта създава илюзорни представи, в които детето може да се загуби. Рискът, който води до „Играта свършва“ е оправдан. В края на краищата, веднага след като играта започне отново, играчът отново е жив.
Родителите и тяхната роля
При липса на контрол от страна на възрастен, приспособлението става не само източник на информация, но замества авторитетни възрастни и истински приятели, определя норми на поведение и предписва ценности. Днес ситуацията „деца и дигитални приспособления“ наистина е проблем.
Родителите обикновено дават на децата си електронните устройства сами. И то доста рано – от шест до осем месеца. Мотиви, разбира се, ще бъдат изтъкнати всякакви: искам бебето да овладее броенето, азбуката или чужд език. Освен това устройството осигурява спокойствие. Родителят може да си върши работата без да дебне дали няма да направи някоя пакост. Реално погледнато детето стои мирно часове с телефон или таблет в ръцете. Но си струва да разгледаме по-отблизо ефекта от подобни дейности.
Неусетно се стига до там, че детето прекарва много повече време с електронните устройства, отколкото би прекарало в традиционни дейности. Трудно е да си представим дете, което изучава английски с часове. Но същото дете може да седи с часове със смартфон. Разбира се, самообучението има определен резултат. Но той е за сметка на физическата активност, която е също толкова важна за пълноценното развитие.
Има обаче и по-сериозен проблем. И той е, че родителите вече не са „експерти“ по възпитанието и социализацията на децата си. Родителите обясняват откъсването си от процеса на социализация по различни начини, често позовавайки се на уникалната дигитална природа на новото поколение, което абсолютно се нуждае от дигитална среда. В резултат на това се губи културата на родителство. Губи се връзката между поколенията чрез предаването на опит.
Родителските взаимоотношения с децата
Под въздействието на компютърните игри някои деца могат да развият пристрастяващо (зависимо) поведение. То се характеризира с желанието да напусне реалния свят и да се премести във виртуалния още в старшата предучилищна и начална училищна възраст. Психичното състояние на детето се променя. То престава да осъзнава стойността на реалната комуникация с близки възрастни и с връстници. А също така много по-малко се интересува от обикновените ролеви игри и предметни игри. Което пък влияе отрицателно върху развитието на комуникативните умения и фината моторика.
Много родители са наясно с потенциалната вреда, но я смятат за незначителна. Освен това първите признаци на пристрастяване често се пренебрегват. И след като ги открият, родителите започват да критикуват и наказват детето. Но това не решава проблема, а само го изостря и отчуждава детето от родителите. Помислете си – защо детето трябва да е виновно и да му се крещи? Кой му разрешаваше часове пред телевизора или игра с телефона? Няма лесно решение, но поне сменете екрана с книги или настолни игри. Дори час по-малко екран е от голямо значение за психиката на детето. В този случай смартфонът директно е забранен и е сменен с книги.
Как да контролираме детето
Задачата на възрастните е постоянното моделиране на игрови и образователни ситуации, в които става необходимо да се формират и упражняват различни психични функции (памет, внимание, реч, пространствени умения и др.). В противен случай трудностите в развитието на словесни и пространствени умения от децата (не само четене и писане, но и формиране на речник, определяне на времето с помощта на аналогов часовник и др.) могат да се окажат хронични. А това ще попречи на успешното обучение в училище.
В много страни се наблюдава значително увеличение на честотата на дисграфия и дислексия. Експертите свързват тези „детски“ проблеми с факта, че самите родители са започнали да четат по-малко.
А и най-вероятно родителите имат сходни проблеми. Например обработването на снимки, преди публикуването им в социалните медии. Става важно как изглеждаш в тях, а не как изглеждаш по принцип. Което не е добре и за тийнейджърите, и за родителите им. Необходимо да разберете, че всяка електронна играчка носи както полза, така и вреда. И това е отговорност преди всичко на родителите.
Може би ще харесате
Още от 3+
Зъболекарят и малкото дете
При голяма част от хората една от първопричините за ужас е зъболекарят. А това е нелепо, защото грижата за зъбите …
Ами сега? Тригодишното дете не говори!
Все по-често може да срещнете тригодишно дете, което почти не говори или казва само „мама“, „татко“. В следващите редове ще …
