Екзотични пътешествия за бедни

Забелязали ли сте, че всичко живо напоследък пътува до Занзибар, на сафари в Африка, до тайландските острови Ко Фи Фи, Ко Самуй и Ко Тао?

А забелязали ли сте, че вие Занзибар го гледате през крив макарон и най-далечното ви скорошно пътуване е било до Ко Стинброд, за да видите вуйчо си и да вземете малко домашна сланина?

Не искате ли да промените живота си, да отпътувате и вие до някое екзотично място, от което да пускате небрежни полуголи снимки, придружени от надпис ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ, КАК СТЕ В ПОНЕДЕЛНИК?

Та вие също заслужавате почивка и авантюри, релакс, забавление и кокосови орехи, въпреки че нямате пари за Занзибар, а ако трябва да сте искрени – сигурно и за Костенец нямате.

Ако много искате, но не знаете къде да идете – ето ви няколко идеи КОЕ ЕКЗОТИЧНО МЯСТО ДА ПОСЕТИМ, КОГАТО СМЕ БЕДНИ.

Паспортното на бул. Шипченски проход, София

Тъй като то наистина е екзотично в смисъла на поредицата ИНДИАНА ДЖОУНС И ИЗТЕКЛАТА ШОФЬОРСКА КНИЖКА, препоръчително е преди това да се посъветвате с опитни пътешественици в някоя Фейсбук група. Влезте в нея и напишете:

ЗДРАВЕЙТЕ, НА 16 ФЕВРУАРИ МИ ПРЕДСТОИ ПЪТУВАНЕ ДО ПАСПОРТНОТО И ИСКАМ ДА ЗНАМ КАКВИ ВАКСИНИ ТРЯБВА ДА СИ ПОСТАВЯ И КАКВИ ДРЕХИ ДА СИ ВЗЕМА?,

а след това си водете записки.

Пътуването има няколко предимства – осъществява се с наземен транспорт, няма нужда от входна виза, а последният случай на ухапване от малариен комар е регистриран преди повече от 60 години. Комарът е уловен, забоден с карфица и изложен в стая 8 ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ.

Имайте предвид, че напливът за пътешествието е голям и понякога се стига до блъскане на входа, също и до бой и скубане за това кой ще се докопа до работеща ведомствена синя химикалка, както и кой да мине пръв в стая 8 и после в стая 3. Въобще пътуването е за смели хора със здрави тела, а не за някакви кекави нещастници, увити в кариран шал и с кожени ръкавици.

Добре е да имате например базова физическа подготовка, преди да се впуснете в това приключение, и да можете да покривате норматив от 20 клека, 20 лицеви опори и спринт от нисък старт. Ще ви е от полза, когато из дебрите на Съевата дупка се чуе СЛЕДВАЩИЯТ!!!, и с вас хукнат още сто и шестнайсет естествоизпитатели, които ви ритат в ребрата и ви удрят с гаечен ключ по главата.

Вземете си лек багаж с най-необходимото – консерва скумрия, бисквити, термос с чай и алкохол (алкохолът да е повече от чая), резервна батерия, фенер, гащи и аспирин, както и таблетка цианид, ако се наложи да се самоубиете на опашката. В този случай носете и завещание.

Вземете дребни монети и банкноти – нали не си въобразявате, че там има ПОС терминал или някаква подобна модерна изгъзица? Все пак това е ЕКЗОТИЧНО пътешествие и няма логика то да е лесно или пък приятно. Нито ще ви е лесно, нито ще ви е приятно, да знаете, но поне няма крокодили и, както стана ясно – малария.

Когато стигнете, се снимайте на входа и пуснете снимката във Фейсбук, за да имате доказателства. Също така предупредете близките си, че може да не им се обадите няколко дни, а ако изчезнете за повече от седмица, да предприемат издирване.

Пътуването може да бъде осъществено и с деца, заради които има МИНИМАЛЕН шанс да ви пуснат по-бързо от другите нещастници. Имайте предвид, че децата ще се въргалят по земята, ще сочат парчето кашон, с който е закрита дупката на гишето, ще го дърпат и ще крещят А МАМО, КАКВО Е ТОВА???, а служителката вътре на свой ред ще крещи НЕ ДЪРПАЙТЕ КАШОНА!! и ГОСПОЖО, НЕ СТЕ ПОПЪЛНИЛИ ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ТРЕТА СТРАНИЦА ОТЗАД!!

Но все пак, както казах, това е екзотично пътешествие, а не разходка до сладкарницата. Ще траете!

И няма да дърпате кашона! Знаете ли какво става с хората, които дърпат кашона в Куала Лумпур?? ЕКЗЕКУТИРАТ ГИ!

Митницата

Вече нееднократно съм описвала какво е да пътуваш и пребиваваш на митницата – в разказите Бележката и Колетът съм описала какво точно да очаквате. Имайте предвид обаче, че отскоро митницата се местонахождава на Челопешко шосе (София), което означава, че ако сте били неблагоразумни да си поръчате нещо над 150 евро, ще трябва да си вземете отпуск, да нарамите раница с манерка и бисквити, да си купите компас и да поемете на поход, за да си откупите скъпоценния колет. От друга страна – 150 евро за маратонки имате, ама за Занзибар нямате, ТАКА ЛИ??

Имайте предвид, че е МНОГО ВЕРОЯТНО да не успеете да си вземете колета, тъй като или нещо няма да имате, или нещо няма да сте направили, или обратното – ще сте направили нещо, дето не е трябвало да го правите. Въобще ходенето НА митница е нещо като ходенето на врачка – отиваш със свито сърце от неизвестността, не си сигурен как да отговаряш на зададените въпроси и накрая си казваш – „МИ КОТ СТАНИ!“.

Отново е добре да се въоръжите с химикалка, дребни монети, а защо не и търнокоп, за да сте подготвени за всякакви ситуации. Ако не успеете да си вземете маратонките, наблизо е Кремиковският манастир, където отглеждат пауни и елен, и има чудесна гледка към софийското поле. В гората нагоре човек може и да се обеси на спокойствие.

Автобус 72 (или друг автобус с подобни характеристики)

Който не е пътувал с автобус 72, значи не е пътувал изобщо! Какъв Занзибар, какви пет лева – я хванете – АКО МОЖЕТЕ!, автобус 72 от Плиска и пътувайте до Западен парк, и после пак ще си говорим за екзотика и тръпки.

Това че виждате 72 на Плиска, НЕ ОЗНАЧАВА, че ще се качите на него. Този автобус е нещо като зрителна измама – хем го виждаш пред теб, хем изведнъж изчезва по редутските сокаци, без да е спрял на нито една от предните спирки.

От друга страна, ако успеете да го хванете, ще имате достъп до безплатен уй* фай и затъмнени прозорци, за да си бъркате в носа, без някой да ви притеснява.

До произволна дестинация с БДЖ

Банско било скъпо, Алпите били скъпи, греяното бяло вино на Маркуджиците струвало шестотин лева, станало било невъзможно да се карат ски. Много е започнал да се оплаква българинът вместо да се хване да направи нещо друго – да иде на сайта на БДЖ, да си купи билет за Горна Оряховица и се подготви за предизвикателство, което е отредено само за най-силните сред нас.

Ако наистина обичате зимата и сте готови на всичко, за да се въргаляте като диво прасе в снега, но сте твърде бедни, за да идете за три дни на Пампорово, значи моментално трябва да се отправите на пътешествие с влак из България.

Препоръчително е преди да тръгнете да уведомите близките си, че поемате на експедиция по стъпките на професор Пимпирев, и ако не се явите на уреченото място, в уречения на таблото с разписанието час, да пратят екипи да търсят вас и влака в някоя преспа край пътя.

В самия влак се явете оборудвани с облекло като за базов лагер, с газов котлон в раницата и плоско шишенце в джоба. Не е зле да си носите и палатка – ще ви е полезна, когато прозорецът в купе номер 3 се заклещи и си остане отворен от Мездра до Горна Оряховица, а снегът почне да ви шиба злобно през лицето. Бъдете опортюнисти – нали за това сте там? Не плачете, а сложете ските и елегантно започнете да се плъзгате напред-назад из вагоните, докато пътешествате през любимото отечество. Е, Мездра не е Цермат, ама баба ви нали все на Цермат е ходила, та затова и вие сега карате ски във влака.

И не забравяйте да пуснете един клип във Фейсбук, в който да опишете красотата на българската зимна природа, която наднича през прозореца на влака, и от която дъхът ти спира (буквално), защото аман вече от недоволни и разглезени пътници, на които снегът във вагона им бил много и не очаквали да пътуват на минусови температури. Като ви е много, качете се във влака през юли и после пак ще си говорим.

******************

*При публикуването на текста е допусната неволна печатна грешка, но, както знаем, понякога грешките са верни, затова оставяме тази така.