"Ей сега идвам!" - Майко мила!

Изречена от дете, фразата „ЕЙСЕГАИДВАМ“ означава само едно – че животът ви в миг ще се скъси с поне 10 години, както стана ясно от коментарите под разказа на Цветелина Цекова Детето изчезна. Публикуваме някои от най-кошмарните случки с офейкали за секунди деца, за да знаете, че никога не сте сами, когато ги изгубите от поглед.

Dima Arabadzhieva: Двойно изгубване. Моят син и негов приятел си играят пред блока му след детската градина. Снимаме ги и се навеждаме с бабата на другото дете за две секунди над телефона, за да ѝ пратя снимките. Вдигаме глави, децата ги няма. Викаме, викаме, никой не се обажда. Бабата в техния вход, аз – в другия. Аз зад блока, бабата зад другия. Бабата хвана към детската градина, аз към магазина, към сладкарницата, към зеленчуковия. Целият квартал разбра, че децата ги няма и разни непознати хора хукнаха да ги търсят и те. Връщаме се – потни и на ръба да умрем от уплаха, ще звъним в полицията. А те двамата седят пред блока и ръфат филии и салам. Качили се в дома на другото момченце, че били гладни… Да знаете, детската градина е виновна, че не предлага нищо вкусно следобед.

Явор Костов: Оставих ги да се гледат с брат му, докато хапна набързо, че щях да ги водя на Витоша. Буквално преглъщах като корморан от бързане. Като влязох в хола – Лъчко си играе на таблета, брат – йок!

– Къде е брат ти?

– А, тука е, ей сега го видях.

Видял, ама вече не е тук, нито в банята, нито в стаята, нито под балконите (и там надничах, да не е паднал), никъде. Асансьорите са с чип, не може да слезе с тях, бегом 12 етажа по стълбите, няма го. Пред блока също го няма, в магазина до нас – не. Започнах да се давя от страх, когато видях двама полицаи да го водят. На полиция не съм се радвал така през живота си.

– Къде беше, момче?

– Сок купи.

Сок искал и тръгнал… Щях да повърна от адреналина… Още ми е загадка как за пет минути слезе 9 етажа, та чак и с полицията се намери…

Жулиета Михайлова: С дете на 3. Минаваме през касата, слиза от количката, аз се накачулвам с 3 торби, правим 4 крачки към изхода, той казва „Аз не искам да си ходя пък!“ и се втурва обратно между рафтовете. Чудя се къде да оставя торбите. Тъкмо откривам местенце и ги подпирам внимателно, той се връща, бута едната торба, аз не успявам да я хвана и 1 л водка се разбива върху краката ми. Аз съм олята, детето е олято, половината фоайе е във водка и стъкла. Наследникът започва да се дере, все едно го колят, защото се е счупила бутилката, а аз се чудя да рева ли, или да го опердаша…

Почти на 4. Тръгваме си от морската. Минаваме през подлез – аз бутам количката с бебето и мъкна колелото му. Стигаме до стълбите и той тръгва нагоре. Поръчвам да ме изчака, като се качи, награбвам колелото и количката и тръгвам нагоре. Качвам се пуфтейки, обръщам се, НЯМА ГО!!! Булевардът е от едната страна, улица от другата страна и него го НЯМА! Викам го – не отговаря. Добре, че една жена нагоре по улицата се наведе между паркиралите коли и той се разкрещя да се маха. Криел се от мен… Стигнахме до колата, през 2 пресечки, натоварих двете деца, количката и колелото вътре, седнах и ревах 10 минути. А той ме успокояваше от задната седалка…

Tatyana Milanova Yovkova: В мола съм с двете деца – единият на 3, другия на 1 г. и 6 м. Взимам им сладолед и докато плащам, малкият го няма. Обиколих целия мол, междувременно и охрана го търси. А той до щанда за сладолед, намерил щанд с бонбони, чиято продавачка явно е била в почивка. Награбил две шепи бонбони и се скрил отзад да яде… Животът ми се скъси с минимум 10 години. След седмица имах бял кичур коса зад ушите си…

Ивелина Попова: А случвало ли ви се е да преоблечете изпотено внуче, после да забравите, че е с друга блуза и да го търсите на детската площадка?

Ифигения Даунтфайер: ДКЦ. След 2 часа идва моят ред. С едната ръка бутам количката с бебето, с другата отварям вратата и… по-големият брат изчезва. Изпарява се във въздуха, заедно с микробите си. Е, намерих го в градинката през две улици. За чест на пенсионерите никой не ми призна реда и чаках още два часа.

Natalia Dimitrova Andonova: На 4. Взех го с мен в офиса една събота, която се отработваше. Обиколи всички колеги, после стоя в гардероба половин час и после изчезна по коридорите. Като си свърших работата, излязох да го търся. И го намерих. Легнал по гръб в коридора на управителите. Добре че този коридор имаше пътека, нали е на управителите. Та моят син легнал напряко на коридора, тогава беше с черни кожени обувки, и си пъхнал крачетата в машината за лъскане на обувки. Не зная колко време е лежал там, но като се изправи, обувките му светеха.

Тони Ангелова: На 4 години е. Правим ремонт на покрива. Навсякъде лудница. Сядаме да обядваме, малкия остава на двора – заключен. В един момент настава тишина, излизам, започвам да го търся, няма го. Обикалям къщата, стаите, тавана, мазето никакъв го няма. Започвам да си представям, че е паднал от покрива. Тръгвам по улицата, но нещо привлича вниманието ми от кучешката колиба. Той се наврял вътре, че даже и задрямал….

Boriana Todorova: На 3 г. Излизаме заедно от офиса ми и той, без да се огледа, пресича си улицата и влиза в магазина отсреща. Баща му вика по него: „Къде отиваш?“ – За судулед – отговаря той…

Elena Topchieva: Племенницата – 3-годишна. Баба ѝ я гледа в къща с лятна кухня и външна тоалетна. Бабата влиза по нужда, госпожицата пуска резето отвън и отива в близката сладкарница да пие сок… Бабата, вика, крещи – никой… И така около половин час…

Мая Енева: Детето на 2 и нещо, много палаво. Събираме си партакешите след рожден ден на басейн. Оглеждам се да не съм забравила нещо. Питам КЪДЕ Е ДЕТЕТО, всички мълчат, пак питам къде е, с нарастваща тревога, а другите почват да ме гледат все едно на челото ми е изписано „идиотка“. Пък аз съм я оставила в количката, а тя както никога мирна и кротка, все едно я няма…

Ина Каменова Гатева-Йотова Гривна за родителски контрол: