Единственото дете, раздялата между родителите и новите им партньори

_______________________________

В живота ни настъпват различни промени, повечето от които ни развиват, структурират и определят отношението ни към света, към самите нас и към важните за нас хора.

Каквато и да е промяната, тя непременно оставя след себе си емоционални, рационални и поведенчески следи.

Възприемането на промяната, справянето с различната ситуация и новите отношения след тази промяна зависят от възрастта ни, социалния опит и способността ни да споделяме емоциите си. Всеобщо разбиране е, че децата преживяват лесно промените.

Но това далеч не е така – те са адаптивни тогава, когато има сигурен възрастен, споделена емоция и пространство за преживяване на ефектите от промяната. Безспорно едно от събитията, които променят децата, техният начин на свързване и преживяването на сигурност, е смяната на партньорите на техните родители.

Промяната има своите сериозни измерения тогава, когато детето е единствено.

Единственото дете

Предимството на единственото дете е, че то се радва на цялата любов на своите родители, не трябва да дели играчките си, не чувства съперничество и често развива много силна емоционална връзка с мама и татко.

Единствените деца често стават автономни и отговорни, защото им се налага да влизат в ролята на “равен” на родителите. Това им осигурява предимство на мнението за семейните решения и е предпоставка за по-голямо самоуважение, без което детето не може да се развива като личност.

В повечето случаи единствените деца биват включвани навсякъде в дейностите от живота и така те отрано навлизат в света на възрастните, постигат ранна интелектуална зрялост.

Да си единствено дете, обаче, има и своите недостатъци.

Тези деца трудно понасят цялото внимание и надежда на своите родители, често се превръщат в перфекционисти. Единствените деца са наясно, че само те могат да “задоволят” желанията на родителите си и това прави преживяването на отговорност за потенциален провал напълно обичайно.

Единствените деца страдат от самота. Тъй като детето е естественият център на отношенията между родителите, то среща трудности при ситуации на равенство с връстниците (в училище, например) и трудно се учи да дели.

Често пъти родителите на единственото дете наричат децата си “моят най-добър приятел”, “моето всичко”, уверени, че така е най-добре за него.

Детето приема този стил на отношение, предлаган от родителите му, и започва да се чувства като възрастен.

Отнасяйки се по този начин към детето си, всъщност родителите се отказват от ролята си и престават да бъдат образец на поведение на възрастен. Позитивът от това е, че като участва в живота на възрастните, единственото дете се научава бързо и лесно да анализира поведението на възрастните – например започва да проявява интерес към интелектуалната дейност, като четенето.

От друга страна, ранната психологическа зрялост може да бъде следствие от моралната и психическата натовареност, която родителите стоварват на детето си.

Когато порасне и стане възрастен, единственото дете може или “яростно да се защитава от другите хора”, нежелаейки да му се стоварят нови отговорности, или обратното – ще се грижи за всичко и всички.

Без никакво колебание можем да наречем единствените деца в семейството “малки възрастни”.

Моментът на раздялата

Раздялата и разводът са на второ място след смъртта на дете в „списъка“ на травматичните събития в живота. Статистиката показва, че при сравнително мирно протичащи раздели на разпадналата се двойка са ѝ необходими от 3 до 5 години, докато преодолее кризата.

Като всяка жизнена криза разводът засяга непреодолени чувства и теми от миналото (преди брака). Тези чувства се добавят към моментните и обясняват интензивността на емоционалното изживяване и поведение.

Неукротим яд и гняв към загубения партньор могат да послужат, под формата на определена реакция, за преодоляването на непризнати любовни чувства, които все още са живи у напуснатия партньор и напират да излязат навън. Видимо, обаче, всички маневри са в името на любовта към децата.

Безспорно единият от родителите, а понякога и двамата, трудно се справят с емоционалните турбулентности при раздялата: болка, преодоляване на страха, разбиране, прощаване и създаване на нова база за уважение и доверие. Според опита от раздялата на родителите и преместването на друго място на единия родител, детето преживява страх, че ще загуби и другия родител.

Децата изживяват това като нещо такова: “Мама изгони татко, дали ще ме изгони и мен?” или “Татко си тръгна, дали някой ден и мама ще си отиде?”.

Поради необходимостта от защита и създадената безусловна зависимост детето се опира на този, с когото живее. При приблизително 90% това е майката. И тук е голямата клопка – често майката, за да запази детето си от всички тревоги, макар и разделена със съпруга си, запазва емоционална връзка с него “в интерес на детето”. Въпросът е, обаче, че децата разбират кога привидно техният интерес е техника за манипулация.

Децата и разводът

“Не ме карайте да избирам!”, “Не ме делете!”, Не ме поставяйте в средата!”, “Не изливайте гнева си върху мен!” са само част от посланията на децата, които те изразяват по различен начин, когато настъпи раздялата между родителите им. Важно е да се запомни, че не толкова раздяла или разводът вредят на децата, колкото дългото “протакване” на ситуацията.

При развод децата, както и възрастните, имат нужда от време. Време, в което новината за това събитие да придобие реално измерение за детето и да му позволи да изгради собствената си стратегия за справяне.

Едно от ценните умения на родителите в развод е да потърсят силните си страни и качествата, които искат децата да запомнят, въпреки ситуацията. Толерантността, зачитането на мнението на другия родител, общото вземане на решение ще улесни както родителите, така и децата.

Труден е и моментът, в който да се обясни на детето, че то няма вина за раздялата. Особено ако то е използвано като разменна монета или родителите го използват, за да научат новости за живота на другия след развода.

Децата усещат, когато са употребени. Затова най-работещият начин за подкрепа на децата е запазването на родителското отношение и демонстрирането на поведение на загриженост и уважение между двамата родители.

Новите партньори и детето

Съвсем естествено развитие след развода е свързването с нови хора, с които възрастните да преживеят отново чувството на значимост, принадлежност и любов. Когато се появи нов партньор в живота на единия или на двамата от родителите, децата попадат в съвсем нормален конфликт на лоялност.

От една страна детето е израснало с двамата си родители, вероятно по-трудно е преживяло раздялата, въпреки честите срещи и непромененото отношение. От друга страна, обаче, се появяват нови чувства и емоции у родителите, които разрушават добре подредения вече свят на детето. И най-вече – в живота на значимия за детето родител влиза нова фигура!

Появата на нови играчи в света на детето е провокация към поредната промяна за него. Едно от важните неща, които трябва да имаме предвид е, че новият партньор на родителя се явява конкурентен за другия родител, към когото детето има устойчиви чувства, принадлежност и любов. Естествени са гневът, яростта, нетърпимостта към новия човек, който в представите на детето иска да “подмени” обичания родител.

Затова е важно преди да запознаете детето си, особено ако то е единствено дете, с новия си партньор, да го успокоите, че това неговата появя няма да замени обичаната майка или татко. Преди всичко, обаче, трябва да сте преосмислили добре личната си позиция, да сте приели силните и слабите страни на новия човек, да имате връзка, която можете да наречете устойчива.

Само тогава, когато сте наясно със себе си, можете да преминете към втората стъпка – на съобщаването на новината. Добре е преди да запознаете детето си, да намерите съюзници за тези отношения. Би било идеален вариант, ако бившият партньор застане зад вас, не оспорва авторитета на новия човек и отговаря на трудните въпроси за това защо не той, а друг е в живота ви.

Съзнавам, че това е трудно, но ако наистина разведените родители продължават отношения в интерес на детето, трябва да приемат и възможните промени в живота на другия.

Единствените деца в семейството са свикнали да имат равно внимание и от двамата си родители, третата фигура може само да отнеме от полагащото се внимание.

Представянето на новия човек трябва да се случи постепенно.

Можете да покажете първо снимка, да кажете на детето, че имате нов приятел, както и да разкажете някаква неангажираща история. След време можете да опитате отново да представите новия си партньор в игрова за детето ситуация – докато четете приказка или книжка, например.

Трябва да създадете у детето отношение към новия човек, дори да не са се видели. Детето трябва да е чувало за новия ви партньор, защото по този начин вие създавате увереността, че въпреки новия човек, детето продължава да е ценно и значимо за вас.

Разговорът с детето за представяне на партньора ви не бива да се случва на място, което носи емоционална стойност за детето, особено ако това е предпочитано място от двамата му родители. С една дума – не бива този разговор да се случва на любимата пейка на родителите на детето в парка. За единствените деца в семейството търсенето на мнението им за ситуацията е повече от важно, защото, както казахме и по-горе, те вече са били въвличани в разговорите на възрастните.

Много важно е мнението на детето да бъде изразено емоционално и искрено, дори и да са налице съпротиви. Съпротивите са възможност да работим с детето и да засилим връзката ни, а не непременно критика към новия ви партньор. Помислете за някои граници и ограничения – влизането в живота на новия човек трябва да стане плавно, при спазването на определени ограничения. Прибързаното нанасяне в дома ви, в който живеете заедно с детето, определено е повод за война, изолация и съпротиви.

Не забравяйте, че детето трябва да даде възможност големите ходове в отношенията ви с другия човек да се случат. В противен случай ще се наложи да се справяте с поведения, които не сте очаквали. Търсете компромисни варианти в отношенията с бившия си партньор, но не се поддавайте на манипулации и не се поставяйте в зависима заради детето позиция.

Когато се появява нов партньор в живота ви, това е идеалната възможност да бъдете контролирани, провокирани и употребявани. Фокусът ви обаче трябва да е върху детето, неговите преживявания и справянето му с новата ситуация. Бившият ви партньор е възрастен човек, който сам носи отговорност за своите поведения и реакции.

Не забравяйте, че за новия ви партньор ситуацията също не е много спокойна. Тя е съпроводена от страхове, притеснения за това как ще се случи контакта с детето, как ще бъде приет/а, какво да направи, за да не загуби ценните отношения с вас. Трябва да сме искрени – новият ви партньор е напълно възможно да изпита ревност и да приеме детето като конкуренция за чувствата ви. Естествена реакция на чувството за принадлежност, защото детето отнема от времето, което можете да прекарвате заедно.

Децата също изпитват подобни чувства, особено когато емоционалната ви близост с новия партньор е демонстративна. Затова е необходимо заедно с новия си партньор да помислите за онова поведение, което не нарушава независимостта на детето, но в същото време гарантира и отношение, и внимание между вас, възрастните.

Не бива да има ощетени, защото каквато и да е динамиката на отношенията ви, детето е с вас дълги години. Добрият баланс предполага рационални разговори, планиране и съобразяване с потребностите му. Колкото по-бързо направите детето партньор, а не опонент на новата ситуация с вас, толкова по-малко съпротиви и непредвидени реакции ще си спестите.

И не забрявайте, че животът не е по книга. Всичко може да се случи, но е важно да запомним, че ние сме възрастните, които взимаме решения и следваме целите си. Така даваме смисъл и опит на собствените си деца.