До какво води забраната на абортите (по истински случай)

След приемането на най-строгия закон срещу аборта в щата Алабама, хиляди жени излязоха на протест, облечени като героините от Историята на прислужницата – антиутопията на Маргарет Атууд, екранизирана от HBO, в която репродуктивността и раждането са изцяло контролирани от държавата.

Източник:
MICKEY WELSH/THE MONTGOMERY ADVERTISER

Не е нужно обаче да търсим примери във фикцията до какво може да доведе забраната на аборта. В продължение на десетилетия комунистическа Румъния беше тест от реалния живот за последствията от подобни политики, напомня в публикация ForeignPolicy.

През 1966 г. лидерът на Румъния Николае Чаушеску обявява за незаконни извършването на аборт и достъпa до контрацепция с цел увеличение на броя на населението на страната. В краткосрочен план това работи – година след като забраната е приета, коефициентът на плодовитост (или средният брой деца, които ще роди една румънска жена) скача от 1.9 на 3.7.

Но раждаемостта бързо спада отново, тъй като жените намират начини да заобиколят забраната. По-платежоспособните понякога имат възможност да подкупят лекарите и да се подложат на аборт, или се снабдяват с контрабандни контрацептиви от Германия.

Забраната обаче засяга осезаемо жените с ниски доходи и тези в неравностойно положение (което защитниците на правото на аборт в САЩ се страхуват, че ще се случи, ако законът на Алабама влезе в сила).

В крайна сметка, много румънски жени започват да правят нелегално аборт в домашни условия. Вижте спечелилия Златна палма филм “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, който разказва точно такава история.

До 1989 г. около 10 000 жени умират в резултат на извършени извън болниците процедури. Реалният брой на смъртните случаи може да е бил много по-висок, тъй като жените, които са искали аборти, и тези, които са им помагали, са били изправени пред години лишаване от свобода.

Нивото на смъртността сред майките в Румъния рязко скача, удвоявайки се между 1965 и 1989 г.

„Понякога жената дори не може да каже на съпруга си или на най-добрата си приятелка, че иска да направи аборт, тъй като това ще изложи и тях на риск“, каза Ирина Илисеи, научен изследовател и съосновател на феминистката група Front Association. „За много жени сексуалните отношения са свързани със страх, те не са част от живота, на която следва да се насладят”, казва още Илисеи.

Друга зловеща последица от забраната на абортите в Румъния е, че стотици хиляди деца попадат в домове за изоставени деца. Когато комунизмът се разпадна в Румъния през 1989 г., в окаяните сиропиталища има около 170 000 деца, живеещи в отвратителни условия, бити и малтретирани.

„Ако целта е да се защитят повече човешки животи, забраната на аборта не е инструментът, с който да се постигне това”, казва Мария Букур, професор по история и изследвания на половете в университета в Индиана. Родена и израснала в Румъния, Букур описва себе си като продукт на забраната за аборт, след като майка ѝ два пъти не успява да го направи.

Законът в Алабама отива дори по-далеч от този в Румъния, където са се допускали изключения в случаите на изнасилване и кръвосмешение. В Алабама абортът ще е законен само когато има сериозна заплаха за здравето на майката. Наказанието за лекарите, опитали да проведат процедурата, ще е 10 години затвор, а за тези, които са я провели успешно – доживотен затвор.

Ограниченията на правото на аборт в Алабама са част от тенденция, започнала в последните месеци в още няколко американски щата. Забрана на аборта е предложена в 16 щата и е приета в общо 6 от тях. Една от основните разлики между Алабама и законопроектите в останалите щати е, че те все пак допускат времеви прозорец, в който жената има право да прекъсне бременността – преди да бъде регистриран сърдечен ритъм на плода. Алабама забранява аборта дори преди 6-ата гестационна седмица.

Правните схватки относно абортите ще продължат и се очаква въпросът да стигне до Върховния съд. Но това всъщност е целта на защитниците на забраната на аборта. Те се надяват, че Върховният съд може отмени ключово съдебно решение, гарантиращо правото на аборт на федерално ниво.

Става дума за известното решение по делото „Роу срещу Уейд“ от 1973 г., което твърди, че една от клаузите на 14-ата поправка на Конституцията гарантира фундаментално право на неприкосновеност, а то защитава правото на жената да абортира в първите 12 гестационни седмици. Съдът потвърждава това решение през 1992 г. и отново през 2016 г. Тогава Доналд Тръмп обеща в предизборната си кампания да назначи консерватори в съда с цел да преобърне „Рой срещу Уейд“.

Това стана с идването на Брет Кавано през октомври 2018 г., което даде на консерваторите в съда мнозинство от петима (срещу четирима либерали). Ако мнозинството съдии приемат решението „Рой срещу Уейд“ за грешно, те могат да го отменят.

„Трябва да вземем под внимание дългосрочните последици от подобно законодателство“, казва Чарлз Нелсън, професор по педиатрия в Харвардското медицинско училище и автор на Romania’s Abandoned Children. Той изследва какво въздействие е имал животът в сиропиталища върху децата в Румъния, установявайки, че много от тях са с тежки нарушения в развитието и проблеми с психичното здраве.

Нелсън казва, че историята на забраната на аборта в Румъния предлага достатъчно предупредителни знаци за това какво се случва, когато държавата се опитва да контролира репродуктивните права. Новият закон в Алабама повдига въпроси за това каква подкрепа ще осигури държавата, когато се установи, че плодът има вродени дефекти, а майката няма право да прекрати бременността.

„Държавата има ли как да се грижи за тези деца и да подкрепя семействата?“, пита Нелсън.

Когато комунизмът се разпада в Румъния през декември 1989 г., едно от първите действия на преходното правителство е да отмени забраната за аборт. През последните години обаче в страната отново се подновяват призивите за забрана на аборта, оглавявани от влиятелната православна църква и други религиозни групи.

Проф. Букур не смята, че тези нови движения ще привлекат някакъв политически импулс. „Мисля, че суровата памет за забраната на аборта все още е много силна сред гражданите и че няма политици, които биха тръгнали срещу нея“.

Румънската активистка Ирина Илисеи добавя: „През 1989 г. САЩ бяха основният ни източник на вдъхновение в стремежа ни да изградим стабилна демокрация, плуралистично общество, с равенство между мъжете и жените. Сега вече не е така.“

По темата: