Добра майка, кофти приятел

Двеста пъти на ден се сещаш за приятел, на когото му предстои медицинска интервенция. Поне сто пъти си напомняш да звъннеш на друг, че днес има рожден ден. Телефонът ти седи отворен на месинджъра, в който се очаква да отговориш на някакъв елементарен въпрос зададен ти от трети. Междувременно се прескачат деца, кучета, котки. Едното трябва да спи, но реве, другото също, но си чопли носа, от него руква кръв, то почва да маже навсякъде… Звъни се на вратата – кой ш*бан досадник?! Съседката: “Забравили сте си ключа на вратата!” Благодариш засрамено и пак се хвърляш в боя. Накрая не си отговорил на съобщението, не си честитил рождения ден, не си звъннал на приятеля си да го питаш как е… И хем не си се справил много добре с родителството, хем и с приятелството не се е получило. Как да я караме с това чувство за вина чуди се и Бриан Рандал, която също не е много добър приятел.

Сигурна съм, че мнозина са изпадали в такава ситуация. Правиш си планове да излезеш с приятелка или я каниш на гости и накрая всичко се проваля. Може би си уговорила среща за игра и обстоятелства, които са извън теб, правят така, че да е невъзможно да се осъществи. Случва се. На мен ми се случва доста често.

Има толкова много фактори, които трябва да са налице, за да се изпълни даден план, когато в картинката са намесени деца. Трябва да имаш предвид кой кога спи, кога трябва да се храни, колко време ще ти отнеме шофирането и, да, трябва да гледаш да не полудееш. И всичко това в името да направиш искрено усилие да си колкото се може по-добра майка. За съжаление, това да си добра майка, много често значи, че не си в най-звездната си форма като приятел.

Страшно е трудно да гледаш хем да си родител с всичкия си, хем да си внимателен приятел. Понякога ми отнема дни да отговоря на съобщение и не е защото не ми пука! Просто съм заета да жонглирам със сто неща – майчинство, работа от вкъщи, грижата на масата да има нещо прилично за ядене.

Това не значи, че не искам или че нямам нужда от време с приятелите си. Имам въпиюща нужда да разпусна с приятели, да се помотая, да споделя, да пийна едно питие. Имам нужда да оставя детето си да играе с другите деца, докато майките просто седят и се опитват да си починат за две минути.

Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Преди няколко дни си уговорих импровизирана среща за кафе с приятелка. Единственото удобно за нея време беше следобед – точно когато дъщеря ми трябва да спи следобедния си сън. И макар че се беше събудила в 6 сутринта, си казах “Няма проблеми, правим го!” Една пропусната дрямка няма да я убие. Обаче знаех, че това е лъжа. Защото познавам дъщеря си и знам, че като не е спала, е кисел, малък досадник. Има ли смисъл да казвам, че срещата беше съсипана от преговори, срам, игри на телефона ми и всичко приключи с моето тотално фрустриране. Сама си бях виновна.

Понякога чувствам, че това, че поставям нуждите на дъщеря си пред своите собствени, е в противовес с модела на съвременната жена. Но сега осъзнах, че просто съм егоист. Разбира се, че имам нужда от време за себе си и че в някои ситуации ще се поставям на първо място, но си давам сметка, че трябва да го правя по начин, който няма да повлияе негативно на детето ми.

Повече няма да се съгласявам на неща, които знам, че ще приключат катастрофално. Ако всеки път когато детето ми играе с твоето, се прибира вкъщи с ужасно настроение, което се налага да оправям цял ден, ще кажа учтиво “Не, благодаря!” Ако имаш нужда от помощта ми, ще трябва да напаснем графиците си, за да се случи. И ще се постарая да не се чувствам виновна, че веднага не съм скочила в колата и не съм дошла. Защото, да, цялата тази работа да си майка върви в комплект с доста чувство за вина.

Да плаваш във водите на приятелството, след като имаш деца, може много лесно да заведе кораба ти към опасни, скалисти брегове. Всички правим най-доброто, на което сме способни, но понякога дори това не е достатъчно. Някой винаги ще се чувства пренебрегнат, наранен или изоставен. И като добавим към това и обществения натиск, който те кара винаги да искаш да си перфектен и да имаш най-добре държащите се деца, имаме рецепта за абсолютна неудовлетвореност. Просто си припомняй от време на време, че, ехо, и ти си човек, такива са и майките, с които искаш да се видиш – това малко сваля от товара.

Приятелството е изключително важна част от майчинството – такава, която прави всичко по-леко и повдига духа ти – но животът се случва междувременно. Децата са кисели понякога, плановете не сработват и това е в реда на нещата. Има моменти, в които трябва да поставиш нуждите на детето си пред тези на приятелите ти или твоите собствени. И, надяваме се, тези, които те обичат, ще го разберат.

Така че ако не отговоря на съобщението, ако планът се провали, ако не върна обаждане, обещавам, че все още съм на линия. Просто си проправям път през окопите на майчинството.

Обещавам, че пак ще съм добър приятел, щом изляза от тях.

Facebook коментари