Детето бяга? Силиконова гривничка с телефонния номер на мама може би ще е добра идея. От днес Мая Фадеева излиза на разходка с децата само ако са закичени с такава гривничка. За всеки случай. Поръчани онлайн и получени на другия ден от тук .
Откакто ходи, дъщеря ми бяга. Винаги е била своенравна и свободолюбива, и за добро или лошо, не успях да ѝ пречупя характера. Сега е на две години и половина, говори много, разбира много и въпреки всички разговори по темата, продължава да се опитва да ми избяга и да се скрие, когато сме в парк или в магазин или някакво място, удобно за бягане и криене. Досега все бях в състояние да я гоня и не бях допускала да я изпусна от поглед. И бременна в 39-а седмица с малкия мъж пак спринтирах след нея. Но сега и малкият мъж вече се движи и вече ситуацията стана неуправляема.
Няколко пъти съм участвала в търсенето и дори намирала избягали/загубени малки деца на приятелки и непознати в парка. Ужасно е. Виждала съм майки замръзнали от ужас, че не знаят къде е детето им и не могат да го намерят. И винаги съм полагала максимални усилия да не съм на тяхно място, и да не ми се налага да търся собствената си лудетина.
Да, ама се случи. Инфарктни около две минути, в които аз наистина не можех да я видя и не знаех къде е. Защо я изпуснах от поглед? Защото се наложи да обърна внимание на пълзящия като хлебарка неин брат и се обърнах. А тя уж играеше кротко с приятелски деца. Уж. Като осъзнах, че я няма, грабнах бебето и започнах в свински тръс да тичам, въртейки си в същото време главата на 360 градуса и сканирайки всяка група деца, всяка пейка, всяка катерушка, докато не я намерих на мястото, където и подозирах, че ще бъде – покатерила се на една от отвратителните люшкащи се пеещи колички, и чоплеща дупката за монета, опитвайки се да хакне системата и колата да се залюлее без пари. Бях облекчена и бясна.
Баща ми от известно време ме подтиква да измисля някакво решение, защото вижда, че дъщеря ми е борец за свобода и независимост. Той ми предлагаше да я водя на каишка ако сме в някаква тълпа. И последно, съвсем сериозно ми каза – „измисли как да ѝ закачиш някъде твоя телефонен номер, ако ти драсне, да ти я върнат.“
Звучеше ми ужасно, но все пак се замислих, и ето какви са ми вариантите:
- Не излизаме никъде ако съм сама с двете деца. (Да, ама те имат нужда да излизат, и двамата. Да не говорим за мен.)
- Като излизаме винаги малкият е закачен за мен на ергономичната раница, а аз тичам след голямата. (Да, така беше досега, но той вече е на 8 месеца, тежи 10 кила, а навън е над 30 градуса. Просто не става.)
- Като излизаме редувам опция 2. с пускане на малкия на пълзи и да се катери по пейки, а голямата връзвам за най-удобната пейка или дърво. (Не съм садист. Все още.)
- Не спирам да обяснявам на голямата колко е опасно и страшно да бяга от мама. (Това така или иначе го правя. От година и нещо обяснява. Вече разбира, но какво и как разбира не мога да съм сигурна. Това, което аз виждам, е че тя приема цялото бягане и криене като игра.)
- Приемам, че тя ще се опитва да бяга, приемам, че вероятно и малкият като проходи ще се опитва. И полагам максимални усилия да предотвратя изчезване, като тия силиконови гривнички ми дават надежда че, АКО пак някой ми изчезне и АКО недай си боже не го намеря в рамките на 2 минути и АКО не съм получила инфаркт на мига, ще мога да разчитам, че АКО детето е намерено от свестни хора, те ще ми се обадят да го взема. Не искам да се случва. Но АКО се случи…
Така че, АКО видите по паркове, молове или други места малко дете без родител и с цветна силиконова гривна на китка или глезен, моля, хванете го за ръката, вижте дали има телефонен номер на гривната и се обадете.
Може би ще харесате
Още от Полезно и важно
Рак на гърдата: истини и митове
Може и да сте го пропуснали в безкрайния поток новини за цената на тока и газа, изборите, преговорите за ново …
За гръбначните изкривявания при деца и ползите от изправителната гимнастика
Правилната стойка по време на стоене, ходене и работа не се дава на човек по рождение, а се придобива. Тя …
Спечели стипендия от Майко Мила и учи aMBA в The Business Institute
Чували ли сте латинската сентенция, че трябва да се учи не за училището, а за живота? Е, и да не …
6 Коментари
Аз също много се страхувам от бързите крачка на моя син (също на 2 и половина). Досега ми е изчезвал едва за по 1 минута, която обаче ми се струваше като цяла вечност. Това с гривната е добра идея, но не винаги може да свърши работа (има твър др много „ако“). Замислям се дали да не пробвам с тези gps-гривни/часовник за деца, но не знам заслужават ли си и дали нямат недостатъци, за които да не се сещам сега.
Това с гривничките наистина е добра идея! Стига да не могат да си ги свалят сами, разбира се…
Мен също много ме е страх да не ми избяга каката (също на две и половина) и затова взех превантивни мерки още преди да проходи. Научих я да седи в количката когато излизаме навън, докато не стигнем на безопасно място като площадката или парка. Затова и до ден днешен крачетата й не са стъпвали на пода на магазин, мол, на тротоар, на улица и т.н. И понеже никога не й се е случвало, не се досеща да си проси, ами си стои и си се вози в количката като ходим по такива места. Чак като стигнем на площадката, я пускам и наблюдавам зорко. Пак може да забягне нанякъде, но поне си спестявам много други проблемни ситуации които са хем по-лесни за криене (претъпкан магазин), хем по-опасни (тротоар до улицата). А и като бонус, още не е имала ожулено коляно или разбита муцуна, защото площадките и парковете около нас са с мека настилка (трева, пясък, гума и т.н.) и тя всъщност по асфалт или тротоарни плочки още не е ходила. С братчето й ще процедирам по същия начин. Като пораснат достатъчно да разбират и да ходят прилично до мен, тогава ще ги пускам и на други места… Може да изглежда крайно, но ми спестява много нерви. Особено в магазина. Те затова пазарските колички имат място за деца да седнат. За вече бягащи деца този съвет не е приложим, но силно го препоръчвам на майките на бебета, на които тепърва им предстои.