Деница и Ивелина – феите на тоалетните

Не сме вярвали, че някога ще напишем такова заглавие, но ето, на, днес ще си говорим за тоалетните с любов с две чудесни момичета, които много искат да променят нещата със санитарните помещения в училище.

Деница Караджова и Ивелина Иванова са две майки, които са се заели с трудната задача да инициират облагородяване на училищните тоалетни в София. Благородна и много умна идея, нас ако питате. А и да не ни питате, ще ви кажем, че едни от най-ужасните ни спомени от ученическите години със сигурност са свързани с тоалетните – ужасни, тъмни и мръсни помещения, в които човек не може да си представи да влезе, дори само за да си измие ръцете. Последното нямаше и много смисъл поради тоталната липса на топла вода.

Двете дами се познават още от гимназията – вече 20 години. След това всяка продължава образованието си извън България в сферата на градоустройството, за да се върнат почти едновременно отново тук и да се захванат с канализиране на познанията си в някаква социална дейност.

Избират каузата им да е свързана с облагородяване на средата и започват с проекта си “София избира децата” за преустройство на училищните тоалетни в Столична община, който участва в програмата “София избира”.

Техният проект е под номер 38 и за него може да се гласува на страницата на конкурса до 30 ноември.

Днес Деница и Ивелина са в Майко Мила, за да ни разкажат за проекта си и да ни привлекат към каузата си. Защото чрез тази инициатива целят да поставят основи на един по-мащабен поглед върху възпитанието на децата, отнасящ се до поддръжката на базата и изграждането на критичен поглед у учениците за ролята им в обкръжаващата ги среда.

Защо ученическите тоалетни?

Този проблем съществува от много години, но поради една или друга причина все някак си е минавал покрай ушите на критичната маса от населението. Всички сме виждали лошите условия, всички сме чували, че децата избягват да ходят до тоалетна в училище, както и това до какво води „стискането“.

При проучване на Национална мрежа за децата сред ученици относно училищните тоалетни, резултатите са стряскащи – 70% от децата отказват да използват въпросните помещения, имайте предвид, че тук цитираме данни отпреди 10 години.

Сякаш обаче около 2020 г. фактите започнаха да “бодат” очите на всички, особено липсата на сапун и топла вода в момент, в който има нужда от високо ниво на хигиена.

Как училищните тоалетни се “вписват” в градската среда?

Доста неща изчетохме, за да се уверим, че с тази тематика влизаме в таргета на инициативата. Достигнахме до извода, че макар градската среда да е много обширно понятие, може да се разглежда като комбинация от всичко, което е създадено от човека и природата в границите на един град.

А училището е основната единица в градската среда, в която децата ни прекарват най-голяма част от деня си. Ето защо нашето предложение насочва вниманието към състоянието на училищните тоалетни за най-малките ученици – от предучилищна група до 7-и клас. Това е групата ученици с все още недобре изградени хигиенни навици, а опитът им от детската градина е трудно приложим с това, което ги очаква в училище.

Имате ли някакъв личен спомен с тези приказни помещения?

Деница: Когато ние бяхме ученици през 90-те, навсякъде тоалетните бяха зле. Мразех ги, но не бях виждала по-добро. С децата ни сега това не е така. Всъщност (като изключим училищата и болниците) тоалетните в днешно време са нормални – и в ресторантите, и в книжарниците, и в детските музеи.

Миналата година, докато гласувахме в кварталното училище, децата ми, тогава на 4 и половина, поискаха да пишкат. Аз веднага ги заведох в училищната тоалетна в края на коридора. Ако трябва да съм честна, това не бяха най-трагичните тоалетни на света. Но в очите на децата, това беше най-ужасното място, което бяха виждали дотогава.

И в един глас – близначки са и често им се случва, казаха, че ще почакат да се приберем вкъщи. Няма да забравя този момент: деца на 4 години казват, че ще стискат, защото не искат да ползват училищната тоалетна. Но тогава имаха избор. След 15 минути бяхме вкъщи.

Децата в училище нямат избор. Или ползват с погнуса училищната тоалетна, или стискат и 110 000 от тях заживяват с уголемен пикочен мехур.

За разлика от децата, ние, техните родители, имаме избор. И много силно се надяваме да успеем да променим тази реалност.

Какъв е най-големият и най-същественият проблем с тоалетните в училище в контекста на пандемията, когато хигиената е от първостепенна важност?

В началото на тази учебна година фокусът бе върху осигуряване на сапун и дезинфектант за всяко училище. Този въпрос сякаш моментално се реши, навсякъде имаше сапун, навсякъде имаше дезинфектанти, за топла вода не можем да бъдем толкова категорични.

Но другите, вечните проблеми си остават: чистотата, поддръжката, състоянието на материалната база. Като най-чести причини за избягването на ползване на училищните тоалетни учениците сочат: лошия вид, мръсотията и липсата на уединение.

Какъв е планът ви и как смятате да го изпълните? Кои училища може да участват в проекта ви?

Всяко училище ще може да кандидатства за 50 000 лв., като минимум 10% от сумата се отделя за проект, който цели не само естетически да обнови пространството, но и да се съобрази със съвременните архитектурни разбирания за качествена и устойчива зона с тоалетни.

Смятаме, че е много важно в такъв тип проект да са ангажирани всички основни единици, които ползват, поддържат и отговарят за състоянието на училищните тоалетни. За да могат заедно да обсъждат ключовите проблеми и възможни решения контекстуално за всяко училище.

Следва да се предвиди процент от бюджета за управление на проекта, фасилитиране на дискусии, осигуряване на необходими материали и ресурси.

Всички основни и средни общообразователни училища на територията на Столична община могат да кандидатстват за такова финансиране.

Как трябва да изглежда една тоалетна в училище?

Представяме си тоалетни, които отговарят на няколко критерия, които според нас рамкират една съвременна училищна тоалетна като успешна или, както ние обичаме да я наричаме, устойчива.

Такива критерии са осветлението, отоплението, вентилацията, достъпът на деца с увреждания, оптимизирано използване на ресурси като ток, вода, сапун, лесни за поддръжка настилки, умивалници и т.н.

Не спираме да повтаряме едно и също: училищната тоалетна трябва да предоставя усещане за комфорт, уединение и безопасност.

Ангажираността на учениците е от ключово значение за успешността на един такъв проект. Затова сме и заложили като последна точка в проекта неслучайно и темата за успешната политика за управление на вече съществуващата устойчива тоалетна зона. Наръчникът за управление на училищните тоалетни направен от Национална мрежа за децата описва по перфектен начин как може да стане това.

Ако не успеете да се преборите за финансиране от Общината, какъв е планът ви, за да осъществите проекта си?

Най-важно за нас е да дадем гласност на този проблем и да покажем как с определени стъпки, като целево финансиране, качествен проект, методика за поддръжка, определен консуматив, той е решим.

Не измисляме топлата вода, а се позоваваме на добрите практики – за устойчивост, за ангажиране на учениците в проектирането на средата, за мисълта за поддръжка и т.н.

Средата възпитава. Ако в първи клас покажем на децата, че в българското образование тоалетните са такива, каквито са били за техните баби, на какво ново очакваме да ги научим.

Надяваме се с този проект да съберем достатъчно хора, с които да продължим да настояваме за промяна, да показваме добрите примери, да следим за качественото изпълнение на заложените цели. Да осигурим прозрачност и гражданска ангажираност.

Не трябва да подценяваме и работата с местната власт и директорите, които по един или друг начин са се адаптирали към условията на нашата градска среда. Те са свикнали и с проблемите, и с липсите.

Но децата ни не са. Допреди да влязат в училище, децата на 21-ви век са виждали тоалетните в ресторанти, в музеи, в търговски центрове, в сладкарници, в книжарници. Затова е много важно да продължим да говорим СЪС възрастните ЗА правото на децата да ползват съвременни тоалетни.