Да ти напишат "Обичам те" на огледалото, да получиш паник атака

Вчера вашата чудна Красимира си нямаше работа и нахлу в групата “Положението е Майко Мила!” с въпроса “На някой въобще нещо интересно случвало ли му се е НЯКОГА на Свети Валентин?” Който познава Красимира, знае, че под ИНТЕРЕСНО тя има предвид да сте се задавили с парче джолан на 14-и февруари, например, но някой супер як лекар да се е оказал на масата до вас, да ви е бръкнал в гърлото и оттогава да сте неразделни. Ето така любовните истории останаха малко на заден план, за сметка на хорър сюжетите, след които се замислихме дали не е редно да апелираме тоя ден да се закрие!

— Мен веднъж на 14-и февруари щеше да ме сгази трамвай. Брои ли се? {Tsvetelina Petkova}

— Мен ме блъсна микробус. На Спиди. Събори ме, давайки назад, влачи ме малко, спря, даде напред, за да изляза изпод гумите, аз му се разкрещях, но виждах в червено, заради раната на челото ми, чиято кръв течеше в окото ми. Тогава викнахме линейка, момчето беше по-уплашено от мен. Обадих се на мъжа ми и му казах: “Стояне, през мен мина микробус.” А той си помислил “егати яката жена, дето имам, минал микробус отгоре ѝ, а все още говори…” {Яна Радомирова Андонова}

— С бившия ми мъж сме пресни гаджета. Спал е у нас. Много рано сутринта е станал и се е изнизал. На излизане през главата му е минал гениалният въпрос “Защо да не напиша ОБИЧАМ ТЕ на огромното огледало, в огромния коридор, с огромни букви?” Отговорът явно е бил “Защо не?! Напиши!” Грабнал червеното ми червило и сътворил шедьовър. Аз обаче, с тогавашната ми пристрастеност към хорърите, въобще не оцених подобаващо тази романтика. Напротив.

Влизайки в тъмния коридор и виждайки с периферното си зрение огледалото, направо изпищях! На момента прехвърлих през ума си всичките потенциални (до едно кървави) развития на ситуацията, скрих се зад ъгъла и едва след няколко секунди успях да се центрирам и да се върна в реалността.

Това огледало стоя в този вид сигурно 5 години, като през това време сменихме и жилището. Сантимон. Ама после романтиката явно умря, та го срещнах с препарата за стъкло. Сега щерката цъка селфита на него. {Нетка Коева}

— Котката ни роди в леглото ни на тоя ден преди 15 години. Много беше трогателно. {Marina Rupova}

— Предложи ми брак на този ден. Аз, сънена и тъкмо приспала двумесечното ни бебе, му отказах. Просто чух съвсем друго, а не ще се омъжиш ли за мен. Излезе разбран и търпелив, повтори въпроса и отговорих правилно {Plamena Radeva}

— Нямам ни един спомен от тоя ден, освен в пети клас, когато МАЙКА МИ ми беше оставила в раницата АНОНИМНА ВАЛЕНТИНКА, но аз ѝ познах почерка и ревах една седмица… {Tsvetelina Tsekova}

— На един Свети Валентин дадох ключ от нас на една приятелка (бяхме на около 16), за да прави романтична изненада на гаджето си, докато аз пия бира с произволна група хора, а гаджето ми си гледа сериал вкъщи.

Наближи полунощ, трябваше вече да си взема ключа и да се прибирам. Но тъй като тя не ми вдигаше, реших да отида до въпросния апартамент. От входа на блока се вижда терасата, а през нея висеше гаджето ѝ, по гащи. В името на всичко свято, няма да разкривам повече за предисторията на това така необичайно положение. Всички участници в историята се разминаха без трайни увреждания, изключая менталните. {Tereza Aleksieva}

— Този ден никога не съм го празнувала, но миналата година реших да си купя нещо за повода. Поялник, за да ремонтирам на детето играчките (вкъщи винаги кипи романтика). {Мила Велемир Белобрадови}

— На първия ни Св. Валентин мъжът ми (тогава още пресни гаджета) ме заведе на… ГРОБИЩЕ. Объркал се. Живеехме в различни държави и ми беше на гости. Видял зелена площ близо до вкъщи на Google maps и решил да ме заведе на романтична разходка. Е, най-вероятно подсъзнателно е искал да ми покаже, че вечно ще бъдем заедно… {Petya Boyadziiska}

— Аз днес съм в КАТ от 8.00 ч., за да регистрирам колата на МЪЖА МИ! Мисля, че по-голямо доказателство за любовта ми към него не може да се измисли. {Maria Kassimova-Moisset}

Още: