В чата с ЛГБТИ. Доброволците, които знаят колко е страшно да признаеш, че си гей

Вероятно вече сте разбрали за билборда с визия на гей двойка (част от кампания за толерантост към ЛГБТИ хората на GLAS Foundation), който е бил вандализиран, надраскан с боя, след това нарязан и в крайна сметка свален. Това се случва във Варна след хомофобски призиви на множество недоволни от видяното хора.

Тъй като призивите към агресия и вандализиране на билбордовете продължават, ние решихме да покажем мащабите на проблемите на ЛГБТИ хората, като ви представим няколко души, които най-добре знаят колко зачеркнати и колко принудени да се крият се чувстват голям процент от младежите с различни сексуална ориентация или полова идентичност.

Вече ви представихме основателите на проекта Single Step в материала Ако детето ви каже, че е гей, не го лекувайте и не го гонете от вкъщи. Днес, благодарение на блога на Time Heroes , ще ви запознаем с доброволците към проекта, който стартира преди малко повече от година с мисията да подкрепя всеки ден, без почивка, ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс) младежи и техните семейства в дългия път на самоосъзнаване, разкриване и приемане на сексуалната им ориентация и полова идентичност.

Снимка: Илиян Ружин за blog.timeheroes.org

През октомври 2017 г. Single Step отваря първия в България анонимен чат, в който ЛГБТИ младежи и техните родители могат да влязат и да попитат всичко, което тежи в душите им, да споделят тайните, които се страхуват да кажат на глас, да поговорят с някого, който разбира всички кръгове на ада, през който минават. И да получат конкретна, адекватна и безусловна подкрепа.

Главните герои, които правят възможно съществуването на чата, са на линия всяка вечер без изключение от 20:00 до 23:00. Железен екип от 12 доброволци, които през първата година на чата за провели над 600 онлайн разговора с хора от над 65 градове и села в цялата страна.

Ключова цел е именно достигането до ЛГБТИ младежи извън София, защото в малките населени места „да бъдеш гей“ е много, много по-страшно, отколкото в светлините и сенките на големия град.

Срещаме се с психолога Анна Жукивская и доброволците Десислава Пенкова и Константин Кунев, за да научим кои са най-често задаваните въпроси и защо семейството, а не средата, е критично важният фактор в живота на ЛГБТИ младежите.

Анна Жукивская

Ани е завършила психология в университета „Ричмънд“ в Лондон и има бърз и категоричен отговор на въпроса защо се е върнала в България: заради любовта (към човек, с когото днес имат две деца – на 10 и 6 г.). Започва работа в неправителствена организация, която работи с жени и деца, жертви на насилие. След първото си майчинство, 7 години е психолог и учител по предмета в частна столична гимназия, където е въвлечена във всички лични тревоги на учениците, сред които и ЛГБТИ темите. Така съвсем естествено, още от пръв разговор със Single Step, Ани добавя и ЛГБТИ каузата към професионалния си път.
***Снимка: Илиян Ружин***

– Какво чувстваше при старта на проекта?

Доверие, вдъхновение. Всичко стъпваше на успешния модел на няколко международни организации и освен това изненадващо бързо получихме лиценз от Държавна агенция за закрила на детето – сигнал, че от такъв проект има нужда. И все пак се притеснявах – ще стигнем ли до целевата група, или ще водим битки с хейтъри и тролове. Първите „инфарктни“ вечери обаче бяха с позитивен знак – по няколко чата едновременно с хора с истински ЛГБТИ питания.

– Кои са най-често задаваните въпроси?

По-голяма част са свързани с разкриването, с дилемата на кого да кажа, как да го кажа. Никога не форсираме някого да се разкрие просто ей така. Насърчаваме го да изследва какви биха могли да са рисковете, каква реално е средата му и нагласите в нея, какви са реакциите на родителите му при хипотетични разговори, че и той би могъл да е представител на най-големия им страх – ЛГБТИ.

– Защо семейството е по-страшният съдник?

Мисля, че основният страх е „те ще спрат да ме обичат“. Те няма да го направят, но в незнанието си взимат решения, за които после съжаляват. Дори когато приемат новината, може да е в твърде жестоки форми: „Добре, но всичко остава тайна, да не си казал на никого“. По-страшното – търсят психолог, който да „излекува“ детето. И го намират…

– В какви други посоки работите?

Голямата ни гордост е развитието на мрежа от психолози в страната. Проведох обучения с колеги от 8 града, чиито контакти са на картата в сайта и всеки може да ги потърси за индивидуална консултация. Чатът е входна врата, той осигурява емоционална подкрепа, но не е терапия в случите, в които ЛГБТИ хората имат сериозни депресивни или дори суицидни състояния, които изискват професионален фокус. Друго сигурно офлайн място са групите по взаимопомощ, които се провеждат в офиса ни. Ще засилим и анонимната безплатна телефонна линия 0800 900 18 като още по-ефективен канал за комуникация с родителите.

– Основното ви послание към родителите на ЛГБТИ младежи?

Сексуалната ориентация или половата идентичност е само един аспект от личността на вашето дете. То все така има своите таланти и силни страни, а вие все така имате спомена как падна и се удари в трети клас и потърси помощта ви… Разбира се, позитивни примери идват и от родителите. Говорих с една майка, чиято дъщеря дошла при нея разстроена, за да ѝ каже нещо сериозно. Майката толкова се стреснала, че когато детето признало, че харесва момичета, казала: „Ох, боже, това ли е, помислих си, че имаш въшки…“

Десислава Пенкова

24-годишната Деси следва тийнейджърската си мечта когато порасне, да стане семеен терапевт, и вече е на ниво магистратура по психология. От две години е доброволка на Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие, а когато научава за Single Step, без колебание скача и в ЛГБТИ темата. Във вечерите когато не е на горещата линия или в чата, обича уюта на „обикновените неща“ – домашно сготвена храна, филм с одеяло и чаша вино.
***Снимка: Илиян Ружин***

– Какво те привлече най-много в каузата на Single Step?

Свързаността ми с темата датира „откакто се помня“. Никога не бях имала приятели или близки от ЛГБТИ общността, но темата винаги е била една от каузите, за които чувствам вътрешно силно желание да се боря. Жегва ме. Мисля, че съм много роматична натура и това ме е водило в някои от изборите в живота ми. Може би пак заради тази романтичност мисля, че това кого обичаш е най-глупавата причина за омраза и дискриминация.

– Какво очакваше и какво те изненада в разговорите в чата?

Очаквах разкриването да е водеща тема, неудовлетвореността от дискриминацията в съдебната система и сред обществото, нуждата от разбиране и подкрепа. До голяма степен тези очаквания се оправдаха. Но всъщност никога не знаеш какво да очакваш. Във всеки един момент могат да те изненадат с това, което е най-трудно и страшно за теб. Може би не очаквах до такава степен изолацията, която изпитват хората от общността. Най-награждаващото за мен преживяване е човекът да се чувства по-малко сам. Понякога това е за пръв път в техния опит…

– От професионална гледна точка какво е най-ценно за теб?

Ценна е всяка работа с истински човешки истории. Ние не даваме оценки или точни напътствия, а се опитваме да подкрепим всеки човек да ги потърси и открие сам за себе си. Иска ми се да работим и с все повече родители, за да ги убедим, че ако успеят да стъпят на обичта към детето си като мост към приемането, много по-лесно ще минат през всичките си притеснения.

Константин Кунев

От 17-годишен Косьо използва страстта си към компютърните игри по-практично, работейки в IT сектора. После учи хидростроителство, вдъхновен от другото си хоби – лего, но кризата попарва ентусиазма му към специалността. Когато продължава IT кариерата си, разбира, че повече от софтуера го влече управлението на хора. Едва на 28 г. вече ръководи програмите за обучение и развитие в българската компания Software Group и следва магистратура по управление на човешки ресурси. Когато има време само за себе си, най-често ходи на йога, учи, чете или е в центъра на някоя приятелска компания.
***Снимка: Илиян Ружин***

– Имаш ли личен мотив да избереш Single Step за своя кауза?

За разлика от реалността на много други младежи, аз имах огромния късмет семейството ми да приеме, че съм гей. Освен това никога не съм срещал дискриминация, включително на работното си място, и се надявах да предам моя позитивен опит в чатовете. Преди това имах доброволчески опит само в кръводаряването и не се бях замислял за нещо повече. Single Step ме грабна със стройния си план с ясни цели и мисия. Много организации се занимават с ЛГБТИ активизъм, но може би не много правят нещо практично. Посоката, в която работи Single Step, ми се стори правилният отговор на тази липса.

– Помниш ли първия си чат?

Ако не се лъжа, беше с потребител, който имаше нужда от приятелство с други гей хора в града, в който живее, но нямаше представа как да подходи.

– Беше ли притеснен дали ще се справиш?

Тъй като всеки ден работя с трудни човешки и бизнес казуси, в началото бях доста уверен. С времето обаче разбрах, че има супер предизвикателни ситуации, най-тежки от които са разговорите с хора с мисли за самоубийство. Изключително важна тук е подкрепата на Ани, за да се справяме с тях.

– Кога се чувстваш най-убеден в смисъла на доброволчеството си?

Работим с млади хора, често от малки населени места, които за съжаление вярват, че половата им ориентация ги ограничава да реализират професионалните и личните си мечти. Мисля си, че като говорим с тях през някакъв хипотетичен план какви стъпки могат да предприемат, им помагаме да си представят много по-светло бъдеще и да повярват, че колкото и да е трудно, всичко е възможно.

През септември 2018 г. доброволците на онлайн чата и горещата линия на Single Step бяха отличени с Приз за сила на духа във вторите Годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ.

Оригиналният текст е на blog.timeheroes.org

Facebook коментари